3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№479
С., 11.10.2012 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на втори октомври през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия К. М. гр.д. № 606 от описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Х. Д. Ц., чрез пълномощника й адвокат Е. Х., против решение № 124 от 9.03.2012 г., постановено по гр.д. № 590 по описа за 2010 г. на Софийски окръжен съд, с което е отхвърлена молбата на Х. Д. Ц. за поправка на допуснати очевидни фактически грешки в постановеното по делото решение от 29.11.2010 г., изразяващи се в грешки при пресмятането и неправилно определяне квотите на съделителите, чрез определяне на следните квоти: по отношение на имота, находящ се в [населено място], съставляващ жилище, обособено на втория етаж от сграда, находяща се в имот пл. № * в кв.* по плана на населеното място – */* ид. ч. за съделителката Х. Ц. и */* ид. ч. за съделителя И. Ц. и по отношение на апартамент № *, находящ се в [населено място] – */* ид. ч. за съделителката Х. Ц. и */* ид. ч. за съделителя И. Ц..
Ответникът по касационната жалба И. Д. Ц. не е изразил становище налице ли е основание за допускане на касационно обжалване.
С молба от 28.12.2011 г. Х. Ц. е поискала поправка на очевидна фактическа грешка във въззивното решение от 29.11.2010 г., с което е прието, че запазената част на ищцата от имота в [населено място] е */* ид. ч., които следва да бъдат включени в делбената маса. Към същите е прибавен и наследствения дял на майката от този имот, включващ */* ид. ч. от прекратената СИО и */* ид. ч. по силата на наследственото правоприемство /притежаваната от наследодателя Д. Ц. */* ид. ч. е била наследена при равни квоти/. Д. маса е формирана именно по този начин, като е прието, че на делба подлежат */* ид. ч.
По отношение делбата на апартамент № *, находящ се в [населено място], в мотивите е прието, че запазената част на ищцата от този имот е */* ид. ч., които следва да бъдат върнати в делбената маса и към тях да се прибави получения по наследство дял от майката в размер общо на */* ид. ч., като е прието, че на делба ще подлежат */* ид. ч. Отчетено е извършеното разпореждане на ответника в полза на ищцата, което е произвело действие до размер на получената по закон идеална част /*/* ид. ч./
За да постанови решението, с което е отказал да допусне поправка на очевидна фактическа грешка, окръжният съд е приел, че не е налице несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейото външно изразяване в писмения текст на решението. Т. в молбата грешки, за които се поддържа, че са довели до неправилно определяне на квотите на съделителите, не представляват грешки в пресмятането, а са свързани със самото формиране на волята на съда – начина на определяне на разполагаемата част, наследствения дял на наследодателката Ц. Ц., отчитане действието на извършена разпоредителна сделка между страните при определяне на подлежащите на делба идеални части. Прието е, че с изложените в молбата доводи всъщност се обосновават грешки в правните изводи на съда при формиране на неговата воля относно подлежащите на включване в делбата идеални части от процесните имоти след извършеното възстановяване на запазената част на молителката от наследството на Д. Ц. и определяне на квотите на страните в съсобствеността, но тези грешки са могли да бъдат отстранени единствено по пътя на касационното обжалване, който в случая е изчерпан – с определение № 1056/11.11.2011 г. по гр. д. № 405/2011 г. на ВКС не е допуснато поисканото от молителката в настоящото производство касационно обжалване на въззивното решение, като в мотивите на определението на касационната инстанция са обсъдени доводите на Х. Ц. за неправилно определяне на разполагаемата част от наследството и квотите на съделителите.
К. се позовават на основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК по въпросите: 1. налице ли е грешка в пресмятането при правилно посочени изходни данни, но погрешен краен извод относно квотите на съделителите и 2. налице ли е очевидна фактическа грешка по смисъла на чл.247 ГПК, когато съдът правилно е посочил законовия размер на запазената и разполагаемата част /в случая * разполагаема част/ от наследствената част от имота, но неправилно е преобразувал тази част в дробна част от целия имот /в случая */* вместо */*/.
Въпросите са неотносими към данните по делото по отношение на имота в [населено място], доколкото погрешното определяне на квотите на страните се дължи не на математическа грешка – дробта */* е резултат не от грешно пресмятане, а от формираната от съда воля, че притежаваната от наследодателя Д. Ц. в лична собственост */* ид.ч. от имота в [населено място] е наследена от съпругата му и двете му деца, въпреки наличието на универсално завещание.
По отношение на имота в [населено място] не е налице противоречие на въззивното решение по поставените въпроси с решение № 1128 от 20.11.2008 г. по гр.д. № 1426/2006 г. на ВКС, ІІІ г.о., с което е прието, че грешката в пресмятането на наследствената квота /*/* вместо */*/ като грешка в пресмятането подлежи на поправка по реда на чл.247 ГПК. В настоящия случай се касае не до грешка в пресмятането на наследствена квота. Изчислените от съда права в съсобствеността се основават на изводите му, че И. Ц. е придобил като наследник по закон */* част от имота, поради което и разпореждането му е произвело действие за тази */*, докато изчислените от Х. Ц. права се основават на обстоятелствата, че апартамента е бил СИО, прекратена при равни права със смъртта на Д. Ц., който е завещал на И. Ц. цялото си имущество, а следователно последният се е разпоредил с * ид.ч. от имота. След като изводите на съда са свързани с преценка на фактите по конкретното дело, а не до пресмятане на дробно число на права, произтичащи от закона, то липсват и противоречиво разрешвани правни въпроси.
В обобщение не е налице основание по чл.280, ал.1 ГПК и не следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване решение № 124 от 9.03.2012 г., постановено по гр.д. № 590 по описа за 2010 г. на Софийски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: