О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№479
гр.София, 02.11.2012 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ч.гражданско дело под № 395/2012 година
Производството е по чл.274, ал.1, т.2 във връзка с чл.274, ал.2, предл.първо, чл.280, ал.2 и чл.286, ал.1, т.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх.№ 19425 от 15.08.2012 год. на [фирма], [населено място], срещу разпореждане № 572 от 19.05.2012 год. по в.гр.дело № 655/2012 год. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, с което е върната частната жалба вх.№ 16387 от 18.05.2012 год. срещу определението от 16.05.2012 год. за оставяне без уважение възражението на [фирма], [населено място] по чл.15 ГПК за неподведомственост на спора.
Поддържа се, че съгласно чл.15, ал.2 ГПК определението по въпроса за подведомствеността на делото подлежи на обжалване с частна жалба, а разпоредбата на чл.280 ГПК е приложима само и единствено за решения. На последно място, жалбоподателят твърди, че въведените с чл.280, ал.2 ГПК ограничения са неприложими, тъй като въпросът за подведомствеността /спорния предмет на жалбата/ не е материално оценен.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че частната жалба срещу разпореждането от 29.05.2012 год. е допустима, тъй като е подадена от легитимирано лице и в срока по чл.275, ал.1 ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна поради следните съображения:
Предмет на производството по в.гр.дело № 655/2012 год. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, е била жалбата на [фирма], [населено място] срещу решение № 4820 от 01.12.2011 год. по гр.дело № 1884/2011 год. на Варненския районен съд, осми състав. С първоинстанционното решение е бил уважен иска на Д. К. М. от [населено място] за установяване, че не дължи сумата 1514,54 лева, начислена по сметката му за електроенергия след извършена корекция. Във въззивното производство ответникът [фирма], [населено място] е възразил, че спорът не е подведомствен на гражданските съдилища, тъй като според него, корекционните процедури имат административноправен характер.
С определение, постановено в съдебно заседание на 16.05.2012 год., въззивният съд е оставил без уважение възражението, като е приел, че въпросът за наличие или липса на основание е преюдициален, а преюдициалното зачитане на действието на административните актове, вкл. решенията за одобряване на общите условия на лицензиантите, е принципно допустимо в рамките на разглеждане на гражданскоправен спор на основание чл.17, ал.2 ГПК.
На 18.05.2012 год. е подадена частна жалба срещу определението, която е върната с обжалваното разпореждане. С него е прието, че отхвърлянето на възражението за неподведомственост от въззивната инстанция не може да се квалифицира като произнасяне по чл.274, ал.2 ГПК. Посочено е, че преценката на въззивния съд е част от служебната проверка по допустимостта на самото първоинстанционно производство, съответно и обжалването му предполага касационен ред в хипотези на чл.280, ал.1 ГПК. Добавено е и че с оглед чл.280, ал.2 ГПК гражданските спорове с цена на иска до 5 000 лева са изключени от касационен контрол, а на основание чл.274, ал.4 ГПК е изключен такъв контрол и върху определенията по това дело.
Три дни по-късно, на 22.05.2012 год. въззивният съд се е произнесъл с решение по спора, което е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съгласно чл.15, ал.2 ГПК, определението на съда по въпроса за подведомствеността на спора подлежи на обжалване с частна жалба. Определенията, с които спорът е приет за разглеждане от съда и е оставено без уважение възражението за неподведомственост, подлежат на двуинстанционен контрол. На касационен контрол подлежат само определенията по чл.15, ал.2 ГПК, с които е прекратено производството пред сезирания съд, но не и тези, с които спорът е приет за разглеждане.
В случая, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. съобрази, по аргумент от чл.235, ал.3 ГПК, че след подаването на частната жалба вх.№ 16387 от 18.05.2012 год., на 22.05.2012 год. е било постановено въззивно решение по делото, което е необжалваемо съгласно чл.280, ал.2 ГПК и е влязло в сила при условията на чл.296, т.1 ГПК. С оглед на това, тъй като спорът вече е разрешен с влязло в сила съдебно решение, следва да се счита за отпаднал и правния интерес на жалбоподателя от разглеждане на възражението му за неподведомственост на спора.
По тези съображения и като краен резултат обжалваното разпореждане е правилно постановен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА разпореждане № 572 от 19.05.2012 год. по в.гр.дело № 655/2012 год. на Варненския окръжен съд, търговско отделение за връщане на частна жалба вх.№ 16387 от 18.05.2012 год. на [фирма], [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/