5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N. 479
гр. София, 02.06.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на тридесети март две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр.дело N 4800 по описа за 2016 година.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Прокуратурата на Република България, подадена чрез Д. И. – прокурор в Окръжна прокуратура /ОП/ – В. срещу решение № 1062 от 02.08.2016 г. по гр. дело № 898/2016 г. на Варненски окръжен съд, гражданско отделение, V състав.
Ответникът М. К. Д., чрез адвокат Ю. Г. Г. поддържа становище за недопускане касационно обжалване на въззивното решение.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
За да се произнесе по основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение приема следното:
Жалбата има за предмет цитираното въззивно решение в частта, с която състав на Варненски окръжен съд /В./ се е произнесъл по искове по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, предявени от М. К. Д. против Прокуратурата на Република България за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди, които е уважил частично, след частично потвърждаване на решение № 1132 от 23.03.2016 г. по гр. дело № 8155/2015 г. на Варненски районен съд, гражданско отделение, 25 състав, както следва: по претенцията за незаконно привличане на ищеца, като обвиняем по досъдебно производство /ДП/ № 357/2006 г. на ОД на МВР – В. до размер на сумата 7000 лв., ведно със законната лихва, считано от 24.01.2013 г. до окончателното й изплащане; по претенцията за незаконно привличане на ищеца, като обвиняем по ДП № 657/2006 г. на ОД на МВР – В. до размер на сумата 3500 лв., ведно със законната лихва, считано от 03.06.2011 г. до окончателното й изплащане; по претенцията за незаконно привличане на ищеца, като обвиняем по ДП № 607/2007 г. на ОД на МВР – В. до размер на сумата 3500 лв., ведно със законната лихва, считано от 09.11.2011 г. до окончателното й изплащане; по претенцията за незаконно привличане на ищеца, като обвиняем по ДП № 496/2010 г. на ОД на МВР – В. до размер на сумата 7000 лв., ведно със законната лихва, считано от 14.02.2014 г. до окончателното й изплащане. С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за присъдени разноски в полза на ищеца в размер на сумата 816.17 лв. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че е налице фактическия състав на 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, предвид доказването на обстоятелствата, които го формират – образувани четири наказателни производства, първоначално в досъдебната фаза, след това и в съдебната фаза, които впоследствие са били прекратени, като и при четирите производства са били повдигнати обвинения за престъпления от общ характер в квалифицираните им състави / по ДП № 357/2006 г. за престъпление по чл. 206, ал. 3, вр. ал. 1 НК; по ДП № 657/2006 г. за престъпление по чл. 195, ал. 2, вр. ал. 1, т. 4, предложение /предл./ 1 и 2, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 НК; по ДП № 607/2007 г. за престъпление по чл. 212, ал. 4, предл. 1, вр. ал. 1, предложение 2, вр. чл. 20, ал. 2 НК; по ДП № 496/2010 г. за престъпление по чл. 196 а, вр. чл. 195, ал. 1, т. 5, вр. чл. 194, ал. 1 НК /. Освен това в мотивите на въззивното решение са изложени съображения относно доказаността на неимуществените вреди, претърпени от ищеца, изразяващи се в емоционален стрес, дисконфорт, притеснения, нежелание за общуване със социалната среда, притеснения за бъдещето, че ще го вкарат в затвора, притеснения за децата и за съпругата. Прието е още, че тези обстоятелства са се отразили негативно върху цялостното психологическо състояние на Д., прерастнало в продължителна психотравма, която не е преодоляна и съществува възможност да премине в по – тежко състояние. Съдът е обсъдил доказателствата и комплексната съдебно – психиатрична и психологическа експертиза. Въззивният съд е констатирал, че вредите са настъпили от действията на длъжностни лица на Прокуратурата, които са повдигнали обвинението, внесли са и са поддържали в съда обвинителния акт, поради което е направил извод, че е налице причинна връзка между действията на ответната страна и увреждането на ищеца. Относно размера на обезщетенията решаващият състав е изложил обстоятелствата, релевантни за определянето им, като се е позовал на разясненията, дадени с ППВС № 4/1968 г. и по всяка претенция е анализирал конкретните обстоятелства, обуславящи присъждането на обезщетение в съответния размер.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по два въпроса, съответно процесуалноправен и материалноправен.
По процесуалноправния въпрос е посочено, че „Постановеното решение е по въпрос, който е от процесуално същество, а именно, че при определяне размера на обезщетението съдът е бил длъжен да съобрази всички обстоятелства, относими към размера на присъденото обезщетение. Като не е сторил това той е постановил решение в нарушение на задължителната съдебна практика на ВС отразена в т. 2 от ППВС № 4/23.12.1968 г.”. Касаторът твърди, че обжалваното решение противоречи и на разпоредбите на т. 3 и т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 г. по т.гр. дело № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, защото част от твърдените от ищеца неимуществени вреди не са пряка и непосредствена последица от увреждането.
ВКС в настоящия си състав намира, че предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК не са налице, тъй като цитираният въпрос, квалифициран като „въпрос, който е от процесуално същество” не формира общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, а с приложението не е обосновано и допълнително основание за допускане на касационен контрол. Определянето на неимуществените вреди е процесуална дейност на въззивния съд при реализирането, на която въз основа на преценката на конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател, се приемат правни разрешения относно обстоятелствата, релевантни за конкретния размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди. За да въведе общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК касаторът е задължен да постави правен въпрос по съответствието на конкретно разрешение на въззивния съд с разрешението в практиката, на която се позовава, което в случая не е направил, тъй като цитираният въпрос не произтича от конкретен извод в решението на окръжния съд. Практиката на Върховния съд /ВС/ е цитирана, без мотивиране на противоречието между разрешенията на Варненски окръжен съд и задължителната съдебна практика, посочена в приложението. Касаторът не е съобразил, че изброяването на обстоятелствата, които са от правно значение за определяне на обезщетението за неимуществени вреди, както в ППВС № 4/23.12.1968 г., така и в ТР на ОСГК на ВКС № 3/22.04.2005 г. по т.дело № 3/2004 г., а също така и в практиката, формирана по реда на чл. 290 ГПК, напр. решение по гр. дело № 170/2011 г. на състав на ВКС, ІІІ г.о., решение по гр. дело № 951/2010 г. на състав на ВКС, ІІІ г.о. е примерно, а не изчерпателно, като кръгът на релевантните обстоятелства се определя за всяко дело в зависимост от конкретните особености на случая, както и от доказване на фактите, относими към накърняването на засегнатите блага на ищеца. Жалбоподателят не е въвел процесуалноправни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК във връзка с тези обстоятелства, като не е посочил обстоятелствата, които според него съдът не е съобразил във връзка с определяне размера на всяко обезщетение, както и не е отразил кои от твърдените неимуществени вреди не са пряка и непосредствена последица от увреждането, респективно не е мотивирал противоречието между правните разрешения, приети от въззивния съд и правните разрешения, приети в задължителната съдебна практика.
Ето защо следва да се приеме, че с тази част от приложението не са обосновани предпоставки за допускане на касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Материалноправният въпрос в приложението е формулиран, както следва:
„Материално – правният въпрос, свързан с определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от пострадалото лице и как се прилага общественият критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, към която норма препраща разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ”. Въпросът е поддържан на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК с доводи, че „Налице е противоречие в съдебната практика на отделните съдилища в страната, защото има различия в тълкуването и прилагането на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, което е довело в практиката до различно решаване на еднородни случаи.”. Жалбоподателят не е формулирал въпрос, произтичащ от приети от въззивния съд конкретни правни разрешения, поради което следва да се приеме, че не е въведено общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. Липсата на правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК е достатъчно основание за недопускане на касационен контрол, без да се разглеждат сочените за това допълнителни основания. В случая страната не е посочила практика на съда по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Изложението не е съобразено с разясненията в ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС, съгласно които касаторът е задължен да въведе и обоснове предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, което в настоящото приложение не е направил. В изложението не са мотивирани общи и допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, което има за правна последица недопускането на касационен контрол.
Предвид горните мотиви ВКС в настоящия си състав приема, че не е обосновано приложно поле на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, поради което не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част. При този изход на делото касаторът следва да заплати на ответника по касация разноските за касационното производство, които видно от договора за правна защита и съдействие са в размер на сумата 500 лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1062 от 02.08.2016 г. по гр. дело № 898/2016 г. на Варненски окръжен съд, гражданско отделение, V състав в обжалваната част.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на М. К. Д. сумата 500 лв., разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: