О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 479
ГР. София, 17.09.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 14.09.2009 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като разгледа докладваното от съдия Иванова ч.гр.д. №464/09 г.,
за да се произнесе, намира следното:
Производството е по чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на С. Х. срещу въззивното определение на Окръжен съд Кюстендил /ОС/ по ч.гр.д. №362/09 г.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275 от ГПК срещу определение по дело с обжалваем интерес над 1000 лв. и е допустима.
Не са налице обаче прeдпоставките по чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване – касаторката се позовава на т.3 /значимият за осъществяване правото й на искова защита процесуален въпрос отговаря ли исковата й молба на изискванията за съдържание по чл.127 от ГПК е от значение за точното прилагане на закона/.
С обжалваното въззивно определение е потвърдено първоинстанционното за връщане на исковата молба на касаторката на осн. чл.129 от ГПК, поради неотстранени нередовности – не са посочени обстоятелствата, на които се основава предявеният иск по чл.59 от ЗЗД, не са конкретизирани размерът и начинът на обогатяване на ответника, не е ясно и кой точно е той / физическо лице, ЕТ, О. или и трите/. Горното не се изяснява и от отрицателния установителен иск по чл.439, ал.2 от ГПК, с предявяване на който, според частната касационна жалба, нередовностите на исковата молба са отстранени.
Въпросът, по който се е произнесъл въззивният съд е от значение за спора и точното прилагане на закона, тъй като предпоставя разглеждането на исковата молба и получаване на търсената с нея защита, но е разрешен в съответствие с трайната съдебна практика по приложението на ГПК. В първоначалната искова молба и уточняващите я не са изложени ясно обстоятелствата, на които се основава искът по чл.59 от ЗЗД, както е прието и в обжалваното определение. Дори да се приеме доводът в ч. жалба, че последната от молбите на ищцата уточнява иска само като такъв по чл.439, ал.2 от ГПК, то той не е основан на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене по гр.д. №917/04 г., в което е постановено послужилото за изпълнително основание по изп.д. № 228 и 229/06 г. решение по заведените срещу ищцата искове с пр. осн. чл.207, ал.1,т.2 от КТ. Сега ищцата се позовава на оборващи презумпцията за вината й по разгледаните искове факти, настъпили през периода м. май – септември 2002 г. Този период е исковият за гр.д. №917/04 г.. Това, че според твърденията й ищцата узнала по –късно фактите – на 31.07.07 г. след полицейска проверка, към която били приложени установяващите ги документи – сочи на основание за отмяна на влязлото в сила решение, както е указал и РС, но не обосновава предявяване на иск по чл.439 от ГПК при изискването на ал.2 от разпоредбата той да се основава на обстоятелства, непреклудирани от СПН.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Окръжен съд Кюстендил по ч.гр.д. №362/09 г. от 17.06.09 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: