3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 479
София,03.07.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на първи юли през две хиляди и тринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 2643/2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.2, изр.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] – [населено място], срещу определение № 913 от 23.04.2013 г., постановено по ч. д. н. № 1135/2013 г. на Софийски апелативен съд, 6 състав. С посоченото определение е оставена без разглеждане като процесуално недопустима частната жалба на [фирма] срещу определение от 14.02.2013 г. по т. д. № 478/2013 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение молбата на дружеството – жалбоподател за присъединяване на основание чл.629, ал.4 ТЗ в качеството на кредитор на [фирма] в производството по т. д. № 478/2013 г.
В частната жалба се прави искане за отмяна на обжалвания съдебен акт като се излагат доводи за неправилност на формирания от въззивния съд извод за необжалваемост на определението по чл.629, ал.4 ТЗ.
В изпълнение на дадени от Софийски апелативен съд указания частният жалбоподател е представил изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, което не следва да бъде обсъждано, тъй като частната жалба подлежи на разглеждане по реда на чл.274, ал.2 ГПК, а не по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Ответникът [фирма] – [населено място], оспорва частната жалба по съображения в писмен отговор от 06.06.2013 г.
Ответникът [фирма] – [населено място], не заявява становище в срока по чл.276, ал.1 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, приема следното :
Частната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но по същество е неоснователна.
За да остави без разглеждане частната жалба на [фирма] срещу определението на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение молбата на дружеството по чл.629, ал.4 ТЗ за присъединяване като кредитор на [фирма] в производството по т. д. № 478/2013 г., Софийски апелативен съд е приел, че частната жалба е недопустима поради необжалваемост на постановеното от съда по несъстоятелност определение. Въззивният съд е изложил съображения, че по силата на препращането в чл.613а, ал.3 ТЗ определението би подлежало на обжалване само в случай, че отговаря на общите изисквания на чл.274, ал.1 ГПК. След като е преценил, че в закона не е предвидена възможност за обжалване на определението по чл.629, ал.4 ТЗ и че отказът да се допусне присъединяване не прегражда възможността кредиторът да подаде самостоятелно молба за откриване на производство по несъстоятелност на длъжника, Софийски апелативен съд е направил извод, че обжалваното пред него определение не е от категорията съдебни актове, които могат да бъдат обект на самостоятелен инстанционен контрол.
Определението на въззивния съд е правилно.
Редът за обжалване на постановените в производството по несъстоятелност съдебни актове е уреден в специалната разпоредба на чл.613а ТЗ. В ал.1 на чл.613а ТЗ са посочени изчерпателно решенията и определенията на съда по несъстоятелност, които подлежат на обжалване по общия ред на ГПК за въззивно и касационно обжалване. За всички други актове, извън изброените в чл.613а, ал.1 ТЗ, в ал.3 на чл.613а ТЗ е предвидено, че подлежат на обжалване само пред съответния апелативен съд по съответния ред от ГПК. Обжалването на определенията на първоинстанционните съдилища се реализира по реда на чл.274, ал.1 ГПК, което означава, че определенията на съда по несъстоятелност могат да бъдат обжалвани пред съответния апелативен съд само при условие, че попадат в хипотезите на чл.274, ал.1, т.1 или т.2 ГПК.
В закона не е предвидена изрична възможност за самостоятелно обжалване на определението, с което съдът по несъстоятелност оставя без уважение молбата на кредитор за присъединяване на основание чл.629, ал.4 ТЗ в образуваното по молба на друг кредитор производство по несъстоятелност. При отсъствие на изрично уредена възможност за обжалване въззивният съд правилно е преценил, че не е налице хипотезата на чл.274, ал.1, т.2 ГПК. Тезата на частния жалбоподател, че след като чл.613а ТЗ не изключва изрично възможността за обжалване на определенията по чл.629, ал.4 ТЗ, те попадат в обхвата на триинстанционния контрол по чл.613а, ал.1 ТЗ, не може да бъде възприета, тъй като е в очевидно противоречие с буквата на закона – чл.613а, ал.1 и ал.3 ТЗ и чл.274, ал.1 ГПК.
Настоящата инстанция споделя напълно извода на въззивния съд, че обжалваемостта на определението по чл.629, ал.4 ТЗ не произтича и от разпоредбата на чл.274, ал.1, т.1 ГПК. Според чл.274, ал.1, т.1 ГПК, на обжалване с частна жалба подлежат определенията, които преграждат по- нататъшното развитие на делото. Определението, с което съдът по несъстоятелност отказва да допусне присъединяване на кредитор при условията на чл.629, ал.4 ТЗ, по никакъв начин не препятства развитието на производството по чл.625 и сл. ТЗ, инициирано по молба на първоначалния кредитор. Производството продължава своя ход между длъжника и първоначалния кредитор, а за кредитора, на когото е отказано присъединяване, остава открита възможността да се ползва от последиците на решението по чл.630 ТЗ – в случай, че молбата по чл.625 ТЗ бъде уважена, или да подаде самостоятелна молба по чл.625 ТЗ в отделно производство, доколкото са налице необходимите за това предпоставки. Поради това, че не въздейства преграждащо върху развитието на вече образуваното дело за несъстоятелност, разглежданото определение не може да се подведе под хипотезата на чл.274, ал.1, т.1 ГПК, за да бъде обект на самостоятелно обжалване с частна жалба пред съответния апелативен съд. В този смисъл е и практиката в определение № 948/28.12.2011 г. по ч. т. д. № 948/2011 г. на ВКС, ІІ т. о., в което е изразено категорично становище, че определението по чл.629, ал.4 ТЗ не подлежи на въззивно обжалване както в случаите, когато е уважено искането за присъединяване на кредитор, така и в случаите, когато е отказано присъединяване.
По изложените съображения определението по ч. д. н. № 1135/2013 г. на Софийски апелативен съд следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното и на основание чл.274, ал.2, изр.1 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 913 от 23.04.2013 г., постановено по ч. д. н. № 1135/2013 г. на Софийски апелативен съд, 6 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :