4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№479
гр. София,23.06.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на петнадесети юни през две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №222 по описа за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], срещу решение №1714 от 16.10.2014г. по в. гр. д. №1297/2014г. на Пловдивски окръжен съд, ТО, с което е потвърдено решение №682/19.02.2014г. по гр.д.№11554/2013г. на Пловдивски районен съд, 12 гр. състав. С първоинстанционното решение [фирма], [населено място], е осъдено да заплати на [фирма], [населено място], сумата от 16491,48 лева, платена на отпаднало основание като цена на недоставени 12965 кг. бетонно арматурно желязо по договор за търговска продажба на стоки по фактура №1307/28.11.2011г., ведно със законната лихва от предявяването на исковата молба – 08.07.2013г. до окончателното й изплащане. В касационната жалба се сочи, че при постановяване на обжалваното въззивно решение, Пловдивски окръжен съд е допуснал съществени нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила, които водят до неправилност на решението. Касаторът поддържа, че е налице нововъзникнало обстоятелство по смисъла на чл.266 ал.2 т.2 от ГПК, тъй като едва при разпита на свидетеля Д. в първоинстанционното производство, той е узнал,че обектът, на който е доставил арматурното желязо, е бил затворен и строежът е бил преустановен на 01.12.2011г. Твърди,че макар и това обстоятелство да е възникнало преди образувано на производството, то не му е било известно до момента на провеждане на съдебното заседание, в което е разпитан свидетелят. Счита, че това обстоятелство е от значение за правилното решаване на делото, тъй като от него произтичат определени действия и на двете страни.
Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280 ал.1 т.1от ГПК. Касаторът поддържа, че съдът се е произнесъл по следния съществен процесуалноправен въпрос, обусловил изхода на спора: Приложима ли е преклузията, когато се сочат нови обстоятелства, които са възникнали преди разглеждането на делото, но не са били известни на страната до момента на производството в първата инстанция и важат ли разпоредбите на чл.266 ал.2 т.2 от ГПК в този случай? Твърди, че този въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №153/01.08.2011г. по гр.д.№39/2011г. на ВКС, ГК, ІІ г.о., решение №20/09.03.2011г. по т.д.№311/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение №417/12.07.2011г. по гр.д.№788/2009г. на ВКС, ГК, ІV г.о., решение №280/20.07.2011г. по гр.д.№888/2010г. на ВКС, ГК, ІV г.о., постановени по реда на чл.290 от ГПК, в които се приема, че забраната на чл.266 ал.1 от ГПК е приложима за тези нови фактически твърдения и доказателства във въззивното производство, които страните са могли да посочат и представят в срок в първоинстанционното производство.
Ответникът [фирма], [населено място], счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Поддържа, че поставеният въпрос не кореспондира с нормата на чл.266 ал.2 т.2 от ГПК, в която се изисква да са налице нововъзникнали обстоятелства след подаването на въззивната жалба, съответно след изтичане на срока за отговор. Изтъква,че касаторът не е направил искане за събиране на нови доказателства и не е направил възражения в съдебното производство пред РС Пловдив, нито в производството пред въззивния съд. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е уважен изцяло предявеният иск с правно основание чл.55 ал.1, пр.3 то от ЗЗД, съдът е приел, че между страните е сключен договор за търговска продажба на 21 тона бетонно арматурно желязо за цена от 26712 лева с ДДС, предварително изплатена изцяло от ищеца. За сключения договор била издадена фактура №1307/28.11.2011г., която макар и да не е подписана от представители на двете дружества, е осчетоводена в счетоводствата им, като изплащането на цената за цялото договорено количество е било осъществено от ищеца на 07.12.2011г. Въззивният съд е приел, че продавачът [фирма], [населено място], е доставил 8035 кг. от договореното желязо. Счел е за недоказано предаването на останалото количество от 12 965 кг. Посочил е в мотивите си,че представените от продавача експедицонни бележки, не са подписани от представител на ищцовото дружество като получател на стоката. Кредитирал е показанията на разпитания свидетел на ищеца за това ,че работата на обекта, на който е следвало да бъде доставено желязото, е била преустановена на 01.12.2011г. Не е кредитирал показанията на разпитания свидетел на ответника, който е твърдял,че в качеството си на шофьор в ответното дружество е извършил в началото на декември 2011г. два курса до същия обект в [населено място] –С., като е предал процесното количество желязо на представители на [фирма], [населено място].
Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280 ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 от ГПК. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от жалбоподателя твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Поставеният от касатора процесуалноправен въпрос относно приложението на разпоредбата на чл.266 ал.2 т.2 от ГПК в хипотезата, когато са налице обстоятелства, които са възникнали преди разглеждане на делото, но са станали известни на страната в хода на първоинстанционното производство, не е обусловил изхода на спора. Въпросът би бил обуславящ за изхода на производството, ако в подадената от него въззивна жалба [фирма] бе направило искания за допускане на нови доказателства относно узнатите от него в хода на първоинстанцонното производство обстоятелства. Тогава евентуалната преценка на съда относно това дали са налице нови обстоятелства по смисъла на чл.266 ал.2 т.1 от ГПК, съответно нововъзникнали обстоятелства по смисъла на чл.266 ал.2 т.2 от ГПК, би обусловила изводите му относно допустимостта на поисканите от жалбоподателя доказателства и би се отразила на правилността на поставеното решение. В случая обаче във въззивната жалба са изложени доводи за необоснованост на изводите на първоинстанционния съд и неправилна преценка на събраните по делото писмени доказателства и свидетелски показания, но не е поискано събиране на нови доказателства във въззивното производство. При липса на доказателствени искания във въззивната жалба, въззивният съд не се е произнасял по приложението на разпоредбата на чл.266 ал.2 от ГПК. Поради това следва да се приеме, че поставеният от касатора въпрос не е обусловил изводите на въззивия съд за основателност на предявения иск и съответно този въпрос не може да обоснове наличието на основната предпоставка по ал.1 на чл.280 от ГПК. В тази насока са и задължителните разяснения, дадени в т.1 на Тълкувателно решение №1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на Върховния касационен съд, съгласно които материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за формиране решаващата воля на съда.
При липсата на основната предпоставка за касационния контрол по чл.280 ал.1 от ГПК, не следва да се обсъждат поддържаните от жалбоподателя допълнителни предпоставки по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК.
По тези съображения не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивски окръжен съд.
На ответника по касационната жалба не следва да бъдат присъждани разноски за касационното производство, доколкото не са представени доказателства, че такива действително са направени.
Воден от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1714 от 16.10.2014г. по в. гр. д. №1297/2014г. на Пловдивски окръжен съд, ТО.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.