О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 479
София, 08.04.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание седми април две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №1232/2015 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№8062/12.12.2014 г., подадена от адв. А. А. – процесуален представител на Ответника по исковата молба М. К. М. от [населено място] против въззивно решение №390/12.11.2014 г. по гр.д.№450/2014 г. по описа на Добричкия окръжен съд, г.к.
С обжалваното решение е отменено решение №84/15.4.2014 г., т.ІV,96, по гр.д.№4840/2013 г. по описа на Добричкия районен съд, ГК, девети състав, с което е отхвърлен предявеният от Н. Г. Н. от [населено място] против М. К. М. от [населено място] иск с правно основание чл.102, във връзка с чл.79 и сл. ЗЗД, за сумата 8000 лева, и искът е уважен.
Въззивната инстанция е приела, че искът е основателен, тъй като съгласно разпоредбата на чл.102, ал.1, във връзка с чл.79 ЗЗД третото лице може да замести длъжника само с изрично съгласие на кредитора, а заместеният длъжник се освобождава от отговорност от кредитора. Съдът е приел също така, че е налице едностранно поемане на дълг като договорът за заместване се сключва между кредитора и едно трето лице, като е необходимо само действително съществуването на дълг. С оглед показанията на разпитаните по делото свидетели е прието, че действително собственият на ответника влекач е бил ремонтиран преди и след покупко-продажбата ме е предоставен от него, като последният е останал задължен спрямо дружеството с 8000 лева, които ищецът е заплатил. Прието е още, че в същото време на плащането е била съставена и запис на заповед. Съдът е стигнал до извод, че приложенията по делото договор за заместване в дълг по съдържание съответства на свидетелските показания, ав съвкупност с квитанцията и със записа на заповед, който макар и нередовен от външна страна, ценен като разписка, установяват наличието на задължение на ответника спрямо дружеството, извършило ремонтни дейности.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК/инкорпорирано в началото на касационната жалба/, се твърди, че основният спорен въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС – основание за касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. По нататък се сочи, че в обжалваното решение е прието, че в съвкупност договор за заместване в дълг(сключен между стария и новия кредитор, без да е подписан от длъжника), квитанция за извършено плащане на сумата 8000 лева от новия на стария кредитор(отново неподписана от длъжника) и нередовен от външна страна запис на заповед (който бил като “разписка”), заедно със свидетелските показания, установявали наличието на задължение от страна на ответника спрямо ищеца за извършването на ремонтни дейности. Твърди се, че това противоречи на разрешението на същия въпрос, дадено в постановеното по реда на чл.290 ГПК, решение №78/17.7.2009 г. по т.д.№29/2009 г. на І т.о.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответникът по касация Н. Г. Н., посредством процесуалния си представител – адв. Г. Д., е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК. Претендират се разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и взе предвид отговора на ответника по касация по касация намира следното:
Не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Изложението не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. В изложението не формулиран въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Въпросите по смисъла на визираната правна норма следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично и в съответствие с изложеното в обжалваното решение. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на въпрос(материалноправен и/или процесуалноправен) не налага обсъждане на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК. Изложението съдържа касационни оплаквания, представени като въпрос по смисъла на чл.284, ал.3, т.1 ГПК, които обаче следва да бъдат разгледани, едва когато въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалване. Върховният касационен съд не е задължен да изведе въпросите от изложението на касационната жалба, нито от сама нея, тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/.
Ето защо касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допуснато.
С оглед изхода от спора касационният жалбоподател следва да заплати на ответника по касация деловодни разноски за настоящото производство в размер на 600 лева.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване на въззивно решение №390/12.11.2014 г. по гр.д.№450/2014 г. по описа на Добричкия окръжен съд, г.к., по касационна жалба, вх.№8062/12.12.2014 г., подадена от адв. А. А. – процесуален представител на Ответника по исковата молба М. К. М. от [населено място].
ОСЪЖДА М. К. М., ЕГН – [ЕГН], от [населено място], [улица], ет.2, ап.2, да заплати на Н. Г. Н., ЕГН – [ЕГН], ОТ [населено място],[жк], блок 58, вх.А, ап.3, деловодни разноски в размер на 600/шестстотин/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: