5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 48
София, 16.01.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на девети януари две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №755/2011 г.
Производството е по допускане на касационно обжалване , по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Е. П. З. срещу решение №66 от 14.12.2011г по гр.дело № 672/2010г. на П. апелативен съд , с което при ново разглеждане на делото от въззивен съд в частта по иска за вреди ,причинени от насочено принудително изпълнение върху вещ , която не е на длъжника , е потвърдено решение от 01.08.2008г по гр.д. 567/2007г на Старозагорски окръжен съд ,с което искът е бил отхвърлен.
В приложеното към жалбата изложение се сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК. Формулирани са процесуалноправни , както и материалноправни въпроси. Обосновка на връзката им с конкретното дело се изразява в оплакванията , поддържани и развити в касационната жалба. В подкрепа на довод, че въззивното решение следва да се допусне до обжалване по критерия на чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК ,са приложени решение № 631 /2006г по гр.д.224/2006г на ВКС І т.о както и реш. по гр.д.1058/2009 на Старозагорски ОС и реш.по гр.д. № 869/2008 на Старозагорски РС , но не е уточнено по кои от въпросите се поддържа противоречиво разрешение . Съображения по основанието на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК се изразяват в значението , което има правилното прилагане на закона по отношение на „множество аналогични случаи „ .
В отговор ответницата Е. Х. Ч. оспорва да е налице основание за допускане на жалбата ,съображения са развити от пълномощника по делото .
В отговор С. П. М. счита че жалбата следва да се допусне до разглеждане , тъй като мотивите на въззивния съд са неправилни и в противоречие с приетото в други съдебни производства , водени по дела между сегашните ответници.
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
По изведените редица процесуалноправени въпроси основанието по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК не е подкрепено с конкретни доводи и не става ясно защо защитата счита , че приложените решения от практиката имат отношение към следните конкретно формулирани в изложението въпроси : съставлява ли съществено нарушение на съдопроизводствени правила неизпълнение на указанията за произнасяне по същество , дадени от ВКС с отменителното решение , допустимо ли е въззивният съд да препрати към мотивите на обезсилено съдебно решение и не е ли това препращане фактическа липса на мотиви ,следва ли съдът , сезиран с два иска ,след прекратяване на делото по установителния иск ( има се предвид чл. 336 ал.1 от ГПК отм) да констатира в мотивите си правото на собственост ,за да се произнесе по обективно съединения иск за вреди по чл. 45 от ЗЗД . Нито едно от приложените съдебни решения не засяга така поставените процесуални въпроси и не съдържа обективирано разрешение във връзка с тях.
Съображения във връзка с кретерия по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК също липсват в изложението. С единствено твърдение за „неточно” прилагане на закона , почерпано от касационните оплаквания и разбирано като като процесуална незаконосъобразност , не се обосновава обстоятелство по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК от съдържателна страна. Това е така, защото проверката за процесуални нарушения на съдебния акт ще се извърши едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване, при разглеждане на касационната жалба по член 290 ал.1 от ГПК В т.4 от ТР № 1/2009г от 19.02.2010г на ОСГКТК на ВКС бе указано и съдържателно разяснено основанието по 280 ал.1 т.3 от ГПК – разглеждането да допринася за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика , за разкриване на точния смисъл на норма или осъвременяване на тълкуване и приносен характер за правото , когато законите са непълни , неясни , или противоречиви . В тази насока настоящето изложение не съдържа доводи ,но за пълнота следва да се изтъкне , че поставите процесуалноправни въпроси не са в решаваща за изхода на делото насока. Макар в обжалваното решение да има неправилно препращане по смисъла на чл. 272 от ГПК, а то е неправилно поради това ,че въззивното решение е постановено по реда на чл. 196 и сл. от ГПК (отм), препращането е като допълнение , към съвпадащи с изложените от въззивния съд правни съображения на първоинстанционния съд по отношение на правото на собственост , т.е собствени мотиви не липсват . Мотивът е по отношение правото на собственост върху вещта по отношение на която е било насочено принудителното изпълнение – несъмнено подлежащо на установяване обстоятелство , за да бъде успешно проведен иска за вреди, предявен по чл. 336 ал. 3 от ГПК . Няма неяснота в нормата , нито противоречие в практиката по въпроса , че за да се проведе успешно иска по този ред, правото са собственост върху имота , спрямо който е насочено принудително изпълнение , следва да се установи положително от ищеца . Въззивният съд не е дал обратно разрешение като е приел , че то не е установено. Няма предпоставки обжалване да бъде допуснато по въпроса „притежава ли самостоятелен характер иска по чл. 336 ал.3 от ГПК (отм)” както и по въпроса длъжен ли е съда да го разгледа по същество. Въззивният съд е разгледал иска по същество и е постановил решение по същество. Обективирана, решаващата дейност на съда не дава основание да се поставя като свързан въпроса за изпълнение на указанията на Върховен касационен съд по отменителното решение.
Краткият мотив от правна страна,съдържащ се в решението , но оспорван от защитата като липсващ, действително е изложен без пояснението, че установеността по отношение на правото на собственост в случая се преценява , констатира и е от значение не въобще, с оглед абсолютния характер на правото , а единствено предвид правоотношението между страните , обусловено от успешно проведения от кредитора иск по чл. 135 от ЗЗД спрямо длъжника и ищцата приобретател ,че настоящия процес е между същите страни , като кредиторът по отменителия иск сега е ответник .
Липсата на акцентиране и развитие на мотивите в тази връзка обаче не дава основание да се прецени като свързан с решаващата дейност на съда , в решаваща за изхода на делото насока , поставеният материалноправен въпрос : има ли вещноправен ефект иска по чл. 135 от ЗЗД и в какво се изразява този ефект в случая. Пак за пълнота : няма същинско противоречие на мотива на въззивния съд с решение № 631 /2006г по гр.д.224/2006г на ВКС І т.о и приетото там в съответствие с константната практика , че искът по чл. 135 от ЗЗД няма вещноправен ефект , щом по настоящето дело и при изложената в решението като относими факти обстановка, включително проведения иск по чл. 135 от ЗЗД , преценен спрямо предмета на насоченото принудително изпълнение, е съобразена непротивопоставимост на правото на собственост от страна на третото лице срещу кредитора, успешно провел отменителен иск. Отговорено е отрицателно на възможността за подобно противопоставяне по отношение на застроени в последствие сгради , когато за да се обоснове право на обезщетение по чл. 336 ал.3 от ГПК (отм) вр чл. 45 от ЗЗД срещу кредитора, приобретателят по отменения договор извежда правото на собственост за постройките от приращението , макар като ответник да е обвързан с решението по чл. 135 от ЗЗД спрямо земята ,върху която сградите са построени. Прето е, че при това положение правото на всискателя да се удовлетвори принудително обема посочения имот на принудително изпълнение. Обжалваното разрешение не е в противоречие с практиката на ВКС, че в своята установеност и последици отмяната по чл. 135 от ЗЗД ползва единствено кредитора, включително като установеност по смисъла на чл.92 ат ЗС, а спрямо всеки друг , включително в отношенията между длъжника и третото лице , последният е собственик . Няма връзка между значим за изхода на настоящето дело въпрос и въпросите,на които е дадено разрешение по гр.д.1058/2009 на Старозагорски ОС и с реш.по гр.д. № 869/2008 на Старозагорски РС , по дела водени от или срещу ищцата, по спорове с длъжника по прекратеното изпълнение.
Ответниците не са установили дължими разноски в това производство
Воден от горното Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение срещу решение №66 от 14.12.2011г по гр.дело № 672/2010г. на П. апелативен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .