2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 48
София, 17.01. 2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на тринадесети януари през две хиляди и единадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Татяна Върбанова
ЧЛЕНОВЕ : Бонка ЙОнкова
Боян Балевски
изслуша докладваното от съдия Бонка ЙОнкова ч. т. д. № 985/2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.2, изр.1 вр. с ал.1, т.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на С. А. Н. от гр. В. срещу разпореждане № 2353 от 04.08.2010 г. по ч. т. д. № 996/2010 г. на Варненски окръжен съд. С определението е върнато подаденото от частния жалбоподател възражение с вх. № 22707/21.06.2010 г., с което по реда на чл.423 от ГПК е оспорено вземане в полза на [заличено наименование на фирма], предмет на издадени срещу жалбоподателя заповед за изпълнение и изпълнителен лист, и е поискано спиране на изпълнението по изпълнителни дела № 21/2010 г. и № 22/2010 г. по описа на ЧСИ М. П., образувани по повод заповедта за изпълнение.
Частният жалбоподател поддържа, че Варненски окръжен съд незаконосъобразно е върнал възражението по чл.423 от ГПК, вместо да се произнесе по неговата основателност като прецени дали са налице изброените в чл.423, ал.1, т.1 от ГПК и твърдени във възражението предпоставки. Излага подробни съображения за отсъствие на надлежно връчване на заповедта за изпълнение, съставляващо основание по чл.423, ал.1, т.1 от ГПК за приемане на възражението и за спиране на изпълнението. Ответникът по частната жалба [заличено наименование на фирма] – гр. София не заявява становище.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и релевираните доводи, приема следното :
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Производството по ч. т. д. № 996/2010 г. е образувано пред Варненски окръжен съд въз основа на възражение, подадено от С. А. Н., с което е поискано обезсилване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист /неиндивидуализирани/, издадени в полза на [заличено наименование на фирма] срещу С. Н.. Възражението е основано на твърдения, че заповедта за изпълнение не е надлежно връчена на Н. и че същият е узнал за съществуването й в началото на 2010 г. Посочено е, че по повод на заповедта са образувани изпълнителни дела № 21/2010 г. и № 22/2010 г. по описа на ЧСИ М. П., като е поискано тяхното спиране.
След преценка на съдържанието на възражението, квалифицирано с правно основание чл.423, ал.1 от ГПК, Варненски окръжен съд е постановил разпореждане № 2172 от 15.07.2010 г., с което е предоставил на молителя едноседмичен срок за посочване на датата, на която е узнал за издадената заповед за изпълнение, и за индивидуализиране на заповедта чрез посочване на номера й и номера на делото, по което е издадена. Разпореждането е връчено лично на С. Н. на 21.07.2010 г. Поради неизпълнение на дадените указания на 04.08.2010 г. Варненски окръжен съд е постановил обжалваното в настоящото производство разпореждане, с което е върнал възражението, без да го разгледа по същество.
Обжалваното разпореждане е правилно и следва да бъде потвърдено.
При надлежно сезиране с възражение по чл.423, ал.1 от ГПК съдът е длъжен да разгледа възражението и да се произнесе по неговата основателност, обусловена от наличието или отсъствието на визираните в т.1-т.4 на чл.423, ал.1 от ГПК основания. Надлежното сезиране предпоставя спазване на преклузивния едномесечен срок по чл.423, ал.1 от ГПК за подаване на възражението, броен от момента на узнаване на заповедта за изпълнение, и обосноваване на основанията по чл.423, ал.1, т.1-т.4 от ГПК. Посочването и доказването на момента на узнаване на заповедта за изпълнение е задължение на длъжника, който цели да се защити срещу нейните последици по особения ред на чл.423, ал.1 от ГПК.
В конкретния случай подаденото от частния жалбоподател възражение не съдържа нито твърдения относно момента на узнаване на заповедта за изпълнение, нито данни, индивидуализиращи самата заповед за изпълнение като съдебен акт. Сезираният с възражението въззивен съд е предоставил на жалбоподателя възможност да изложи обстоятелствата, необходими за преценката на допустимостта на възражението, но в определения за това срок тази възможност не е реализирана. Поради това съдът законосъобразно е върнал възражението и е отказал да го разгледа по същество, тъй като отсъствието на данни за оспорваната заповед за изпълнение и момента на узнаването й препятства осъществяването на проверката по чл.423, ал.1 от ГПК.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 2353 от 04.08.2010 г. по ч. т. д. № 996/2010 г. на Варненски окръжен съд, с което е върнато подаденото от С. А. Н. възражение по чл.423, ал.1 от ГПК с вх. № 22707/21.06.2010 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :