3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 48
С., 19.01.2012 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на пети януари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 888/2011 година
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Себахтие С. И. от [населено място] срещу разпореждане № 388 от 13.07.2011 г. по в. т. д. № 170/2011 г. на Русенски окръжен съд, с което е върната подадената от същото лице въззивна жалба против решение № 429 от 09.03.2011 г. по гр.д. № 4900/2010 г. на Русенски районен съд.
Частната жалбоподателка моли за отмяна на атакуваното разпореждане като неправилно. Изразява несъгласие с извода на съда, че подадената от нея въззивна жалба е неясна, като твърди, че е нарушено правото й на страна в процеса, самостоятелно да прецени дали и в каква част да обжалва постановеното в нейна вреда първоинстанционно решение.
Ответникът по частната жалба – „А. Т.” АДСИ, [населено място] – не заявява становище по същата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
За да постанови връщане на подадената от Себахтие С. И. въззивна жалба против решение № 429 от 09.03.2011 г. по гр.д. № 4900/2010 г. на Русенски районен съд, въззивният съд е преценил, че жалбоподателката не е изпълнила дадените с разпореждане от 16.06.2011 г. указания за отстраняване на допуснатите в нея нередовности.
Настоящият съдебен състав намира, че частната жалба е неоснователна.
Изцяло следва да бъде споделена преценката на въззивния съд, че жалбата на Себахтие С. И., по която е образувано в. т. д. № 170/2011 г., е неясна поради съществуващото в нея противоречие досежно предмета й. Правилно решаващият състав е констатирал, че в жалбата са изложени съображения за неправилност на цялото първоинстанционно решение, като е поискана отмяната му, но същевременно петитумът съдържа искане в новото решение да бъдат отхвърлени само претенциите за лихви. Тази неяснота води до невъзможност да се определи кои са рамките, в които следва да се развие въззивното производство и по коя част от обжалвания акт се дължи произнасяне. Поради това, дадените от въззивния съд указания за отстраняване на посочената нередовност следва да бъдат преценени като законосъобразни, а неизпълнението им – като основание за прилагане последиците на чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК.
Неоснователно е оплакването на частната жалбоподателка, че е нарушено правото й да реши в каква част да атакува неизгодното за нея първоинстанционно решение. Подобен извод не би могъл да бъде направен от извършените от въззивния съд процесуални действия. Дадените от него указания за уточняване на въззивната жалба са в изпълнение на изрично вмененото му от закона /чл. 262, ал. 1 ГПК/ задължение да следи за редовността на въззивната жалба, в т. ч. и за спазване изискванията за нейното съдържание, част от които са тези за посочване конкретно в какво се състои порочността на обжалваното решение и в какво се състои искането /чл. 260, т. 3 и т. 4 ГПК/.
Поради изложените съображения постановеното от въззивния съд разпореждане е правилно и следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 388 от 13.07.2011 г. по в. т. д. № 170/2011 г. на Русенски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: