4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 48
Гр.София, 22.01.2015 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на деветнадесети януари през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Вероника Николова
при секретаря………………., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 1432 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 335/10.12.13г., постановено по т.д.№ 292/13г. от Великотърновския апелативен съд, с което е отменено решение № 103/18.07.13г. по т.д.№ 1287/12г. на Великотърновския окръжен съд и е отхвърлен предявеният от касатора против К. П. К., [населено място] иск по чл.422 ГПК за признаване за установено, че последната дължи на касатора сумата от 74800 лв. по запис на заповед от 23.12.2011г., ведно със законната лихва от 18.04.12г.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответницата оспорва жалбата. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че ответницата в производството е издала на 23.11.11г. в полза на касатора запис на заповед за сумата от 74800 лв. с падеж на 31.03.12г., въз основа на който е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 794/12г. на 19.04.12г. от Горнооряховския районен съд. Издателката е работила по трудов договор с поемателя и между тях са сключени шест броя договори за заем – на 02.12.11г., 06.12.11г., 09.12.11г., 14.12.11г., 16.12.11г. и 20.12.11г. за представяне на парични суми, общият размер на които е 74800 лв. Във всеки от договорите било предвидено, че като обезпечение на дадената в заем сума ще се издаде запис на заповед. Изложени са съображения, че между страните има каузални правоотношения по договорите за заем и менителнично правоотношение по записа на заповед, като задължение на ищеца по иска е да докаже пораждане на задължението по каузалното правоотношение. Решаващият състав се е позовал на клаузите в договорите за заем, според които заемодателят се задължава да предаде в собственост на заемателя уговорената сума, която ще се извърши в брой с подписването на договора и ще бъде предадена в деня на сключването, като липсват доказателства за реално предаване на сумите. По делото са били събрани и гласни доказателства, установяващи твърденията на издателката, че в дружеството съществувала практика да се сключват договори за заем без реално да се предават пари. С оглед на тези данни и липсата на счетоводни или банкови документи за плащане е формиран извод, че не е поето задължение по договорите за заем за връщане на парични суми и тъй като същото е привидно, то не се дължи и сумата по записа на заповед.
Касаторът поставя въпроси по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК: „Непредаването на заемната сума от заемодателя води ли до привидност на заемното правоотношение?”, „Кой носи доказателствената тежест относно доказване на изпълнението по твърдяна каузална сделка, обезпечена със запис на заповед, след като доказването на връзката между записа на заповед и каузалната сделка лежи върху издателя на записа на заповед?, „Следва ли да се приеме наличие на каузална връзка между един запис на заповед с няколко броя договори за заем /сделки/, при условие, че по всяка една сделка е било договорено да бъде обезпечена отделно и независимо от останалите?” и по реда на чл.280, ал.1, т.2 ГПК : „Следвало ли е съдът служебно да спре производството по делото при наличие на висящо тълкувателно дело /тълк.д.№ 4/13г. на ОСГТК на ВКС/ по въпроси, релевантни за дължимото от съда решение?”.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
По първите три въпроса е постановено ТР № 4/18.06.2014г. по тълк.д.№ 4/13г. на ОСГТК на ВКС. В т.17 на решението е прието, че предмет на делото при предявен установителен иск по реда на чл.422, ал.1 ГПК в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл.417, т.9 ГПК е съществуване на вземането, основано на записа на заповед, а при въведени от страните твърдения или възражения, основани на конкретно каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед, на изследване подлежи и каузалното правоотношение. В тази хипотеза всяка от страните доказва фактите, на които са основани твърденията и възраженията и са обуславящи за претендираното, съответно отричаното право – за съществуването, респ. несъществуването на вземането по записа на заповед. В мотивите на решението е посочено, че при липса на спор между страните относно наличието на конкретно каузално правоотношение, чието изпълнение е обезпечено с издадения запис на заповед, съдът разглежда заявените от ответника – длъжник релативни възражения, като например: за невъзникване на вземането, за погасяването му или за недействителност на основанието по каузалното правоотношение.
В случая, въведеното възражение е, че задължението по каузалното правоотношение, по повод и във връзка с което е издаден записът на заповед, не е възникнало. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът е направил извод за доказаност на твърденията на издателя за обстоятелствата, при които е издаден записът на заповед, поради което същият е безпаричен. Обжалваното въззивно решение съответства на задължителната практика на ВКС по ТР № 4/13г. на ОСГТК относно предмета на делото по установителния иск и разпределението на доказателствената тежест, поради което касационното обжалване не се допуска.
Не са налице основания за допускане на касационното обжалване и по поставения четвърти въпрос. По същия е постановено ТР № 8/07.05.14г. по тълк.д.№ 8/13г. на ОСГТК на ВКС, според което при образувано тълкувателно дело пред Върховния касационен съд по обуславящ правен въпрос производството по висящо дело може да се спира само в касационната инстанция на основание чл.292 ГПК, а не и във въззивната и първата инстанция. С тълкувателното решение е даден отговор на поставения правен въпрос, поради което противоречие в практиката е преодоляно и не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационното обжалване.
По разноските. На основание чл.81 ГПК касаторът следва да заплати направените от ответницата разноски по представения списък по чл.80 ГПК и договор от 16.04.14г. в размер на 1000 лв.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 335/10.12.13г., постановено по т.д.№ 292/13г. от Великотърновския апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], пл.”Е. Й.” №1, ет.2, ап.4 да заплати на К. П. К., [населено място], [улица] сумата от 1000 лв. /Хиляда лв./ – разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.