3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 48
София,03.02.2015 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и девети януари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 69/2015 година
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място] против определение № 2018 от 21.10.2014 г. по ч. т. д. № 1217/2014 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане подадената от същото дружество частна жалба срещу постановеното от Старозагорски окръжен съд определение № 1239 от 29.09.2014 г. по т. д. № 281/2014 г. и е прекратено образуваното въз основана нея производство.
Частният жалбоподател моли за отмяна на атакуваното определение с твърдението, че при преценката за спазване на срока за обжалване на първоинстанционния акт въззивният съд неправилно е съобразил по-ранното от двете последователно връчени му съобщения и е счел подадената частна жалба за просрочена.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото, приема следното:
Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество – е неоснователна.
За да остави без разглеждане частната жалба на [фирма], [населено място] срещу постановеното от Старозагорски окръжен съд определение № 1239 от 29.09.2014 г. по т. д. № 281/2014г., с което е отказано допускане на предварителни обезпечителни мерки, въззивният съд е приел,че същата е постъпила след изтичане на срока по чл. 629а, ал. 6, изр. 2 ТЗ. Този извод е направен при съобразяване на факта, че съобщение за постановеното на 29.09.2014 г. определение заедно с препис от него са връчени на управителя на дружеството на същия ден в канцеларията на съда от съдебния деловодител Е. Ж., а частната жалба е депозирана на 09.10.2014 г., т. е. след като законоустановеният и указан в определението срок за обжалване вече е бил изтекъл на 06.10.2014 г.
Настоящият състав намира, че обжалваното определение е правилно.
Видно от данните по делото, съобщение за постановеното от Старозагорски окръжен съд определение № 1239 от 29.09.2014 г. заедно с препис от същото е надлежно връчено на молителя [фирма], [населено място] на 29.09.2014г. чрез неговия управител и законен представител П. П.. Изчислен от тази дата, предвиденият в чл. 629а, ал. 6, изр. 2 ТЗ 7-дневен срок за обжалване на определението по допускане на предварителни обезпечителни мерки изтича на 06.10.2014 г. Предвид безспорното обстоятелство, че частната жалба е депозирана на 09.10.2014 г., изводът на решаващия състав за просроченост на същата е обоснован и правилен.
Неоснователно е оплакването на частния жалбоподател, че съдът е следвало да вземе предвид изпратеното му второ съобщение за постановеното по делото определение, получено от него на 14.10.2014г. (в частната жалба погрешно се твърди, че е получено на 02.10.2014 г., тъй като на тази дата е получен препис от разпореждане № 1237 от 29.09.2014 г.).
Поради редовното получаване на препис от првоинстанционното определение на датата 29.09.2014 г., преценката за спазване срока по чл. 629а, ал. 6, изр. 2 ТЗ за обжалване не може да бъде извършена с оглед датата 14.10.2014 г., когато на страната за втори път е връчен препис от акта. Към този момент правото за подаване на частна жалба вече е било преклудирано. Фактът на изпращане на ново съобщение е ирелевантен, тъй като то не поставя началото на нов срок за обжалване на първоинстанционното определение. Приемането на обратното становище би означавало недопустимо продължаване на установения в закона преклузивен срок и е в явно противоречие с императивната норма на чл. 64, ал. 1 ГПК.
Поради изложените съображения настоящият състав намира, че въззивното определение е правилно.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 2018 от 21.10.2014 г. по ч. т. д. № 1217/2014 г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: