О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 48
гр. София, 01.02.2018год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на единадесети декември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д.№ 1916 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 1589/06.07.2017г. по т.д. № 2998/2017г. на Софийски апелативен съд, ТО, 11 с-в, с което е потвърдено решение № 680/07.04.2017г. по т.д. № 4582/2015г. на Софийски градски съд, ТО, VI-15 с-в за отхвърляне на предявените от касатора против [фирма] частичен иск с правно осн. чл.208, ал.1 КЗ/отм./ вр.§ 22 ПЗР на КЗ за сумата от 26 000лв. – обезщетение по договор за имуществено застраховане, сключен с полица № 0015915 от 17.04.2013г., дължимо за вреди от застрахователно събитие „пожар”, настъпило на 24.03.2014г. и частичен иск по чл.86 , ал.1, изр.1 ЗЗД за сумата от 3 198, 64 лв. – лихви за забава, изтекли върху главното вземане в периода от 15.04.2014г. до 30.06.2015г.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава с наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът по касацията [фирма] в писмен си отговор оспорва основателността на касационната жалба и изпълнението на изискванията по чл.280, ал.1, т.1-т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че между страните е бил сключен процесният застрахователен договор, по който покритият риск е „пожар“, но не и „палеж“ . Пожарът е посочен като основно покритие в общите условия към полицата и изрично в нея е отбелязан като покрит риск. Палежът е регламентиран в общите условия като допълнително покритие и в застрахователната полица той не е включен, следователно за него липсва договаряне. Въззивният съд е отрекъл приложимостта на чл.211 КЗ / отм./, тъй като нормата има отношение само по рискове, които са покрити от застрахователната полица, а в случая тя не покрива събитието пожар, причинен от трето лице. Застрахователят не се е позовал на основание за освобождаване от застрахователна отговорност, а на регламентиран в общите условия допълнителен риск, който не е бил договорен в конкретния застрахователен договор между страните.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС материалноправният и/или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по см. на чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване – правният въпрос трябва да е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. ВКС няма правомощие да извежда правния въпрос от фактическите и правни доводи на касаторите, а може само да преформулира, уточни и конкретизира поставения от страната правен въпрос.
В настоящия случай представеното от касатора изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не съдържа формулиран изричен правен въпрос, а повтаря съдържанието на самата касационна жалба. По същество в него са изложени оплаквания за неправилно приложение на чл.211 КЗ / отм./ и чл.124, ал.5 ГПК като доводите за това се извеждат след обсъждане на конкретните доказателства по делото. Следователно касае се до касационни основания по см. на чл.281, т.3 ГПК, които са предмет на преценка от касационната инстанция след допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Правилността на обжалваното решение не е в предметния обхват на дейността на ВКС във фазата по чл.288 ГПК. Последната предполага разглеждане на дадени разрешения по приложение на материалноправни или процесуалноправни норми във връзка с конкретно поставени правни въпроси, а не проверка обосноваността на изводите на въззивния съд с оглед събраните по делото доказателства.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
С оглед изхода от спора в полза на ответника по касацията се дължат от касатора разноски в размер на 100 лв., представляващи възнаграждение за подаване на отговор на касационна жалба от юрисконсулт, на осн. чл.78, ал.8 ГПК във връзка с чл.25а, ал.3 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1589/06.07.2017г. по т.д. № 2998/2017г. на Софийски апелативен съд, ТО, 11 с-в.
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на [фирма] сумата от 100лв., представляваща сторените от последното разноски за касационна инстанция, на осн. чл.78, ал.8 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: