О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 48
София 20.01.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети януари , две хиляди и девета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : МАРИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №5388/2008 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Г. А. И. и З. Е. И. чрез адв. М срещу решение №1319 от 29.09.2008г по гр.дело №539/2008г. на Врачански окръжен съд , с което е оставено в сила решението от 16.16.2004г по гр.д. № 2224/2007г на Врачански районен съд,постановено по уважен иск на основание чл. 55 ал1 от ЗЗД.
В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се посочва , че въззивният съд се е произнесъл по съществения материалноправен въпрос за трансформирането , наличието респ. прекратяването на облигационна връзка по договор за наем в случай ,че наетият имот сменя собственика си. Според изложението въпросът е решен противоречиво ,тъй като е налице влязло в сила решение № 1666/15.10.2008г по гр.д.561/2007г. на същия съд, постановено по правоотношението между заварения наемател и новия собственик в смисъл , който настоящият въззивен състав не счита за правилен и е коментирал това в мотивите си. С обжалваното решение неправилно е възприето обвързващо настоящите страни действие на коментираното решение по въпроса за прекратяване на наемния договор. Доводът за противоречиво решаван въпрос е подкрепен с прилагането на още две решения от практиката на Върховния касационен съд ,без обосновка за сходство или относимост при решаването на поставения въпрос , съображения в насока на посоченото основание по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК също не са развити и тезата в изложението сочи на довод по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. о. счита ,че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Приложеното решение № 1666/15.10.2008г по гр.д.561/2007г на Врачански окръжен съд ,влязло в сила , е било постановено по иск на последващия собственик срещу заварения наемател. С него е присъдено обезщетение в полза на придобилата собствеността върху отдедения под наем магазин дъщеря на наемодателите , като по същество е прието ,че прехвърлянето на собствеността на 22.05.2006г прекратява наемното правоотношение и лишава наемателя от основание да държи вещта ,без да е от значение покана , предизвестие или уведомление спрямо него,каквото в случая безспорно е отправено от наемодателите и новия собственик в по-късен момент, на датата 18.01.2007г. Изтъквайки като обстоятелство на претенцията си факта ,че е вече осъден да плаща обезщетение на новия собственик, наемателят е предявил настоящия иск срещу наемодателите, за да му върнат на основание чл. 55 ал.1 от ЗЗД добросъвестно плащаната наемна цена за същия период и този иск е бил уважен .
Според касаторите противоречиво решение на съответния въпрос е налице предвид на това ,че в обжалваното понастоящем решение въззивният съд е кометнирал в мотивите си като незаконосъобразно приетото по гр.д.561/2007г на Врачански окръжен съд , но е зачел правоустановителното му действие по въпроса прекратен ли е договора за наем. Решаващо възражение на ответниците по настоящия иск е било ,че независимо какво е приел съда по друго дело без тяхно участие ,за исковия период от 22.05.2006г до 18.01.2007г, наемно правоотношение по смисъла на закона категорично има, следователно наемна цена не е плащана и получавана без основание, респ. на отпаднало основание .
Доводът по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК е неоснователен. Излагането на противоречиви съображения на съдилищата по конкретен правен въпрос не обективира основанието на закона ,ако самият въпрос няма решаващо значение за случая. Аргумент за допускане до касация защитата на касаторите извежда не от противоречие в диспозитивните разрешения по двете дела или възприетите факти ,общи за страните по тях , а от неправилността на съображенията , от които настоящият съд се е ръководил ,за да избегне противоречиво разрешаване. Видно е ,че като краен резултат двете решения не обективират противоречие по въпроса на кого се дължи плащане на наемната цена ,след като собствеността на наетата вещ се прехвърля без наемателят да е уведомен. Различно е разбирането за това дали договорът се прекратява, респ. отпада като правно основание автоматично, но следва да се има предвид , че правното основание за наемателя да държи чужд имот и правното основание на наемодателя да продължи да събира наем,след като е прехвърлил собствеността, поставят проблематика от различни правни интитути . Това ,че решение № 1666/15.10.2008г по гр.д.561/2007г на ВрОС разрешава един предварителен въпрос в конфликт с матералния закон ,не ползва ответниците по иска в тезата им ,че са получавали плащане на правно основание. В случая е решаваща липсата на правно основание за тях . Противоречиво разрешение по двете дела не е дадено още и поради това,че макар да коментирал незаконосъобразността на приетото от съда по гр.д.561/2007г на ВрОС, настоящият въззивен съд е зачел правоустановителното действие на това решение по един правнорелевантен , при това безспорен факт – осъждането на наемателя да обезщетява собственика В. Г. ,непълнолетна дъщеря на наемодателите и по закон представлявана от тях , за период, през който добросъвестно е плащан наем – факт, обективиращ виновно неизпълнение на основното задължение на наемодателя да осигури несмущавано ползване срещу наема и основание за изправната страна да счита договора за развален, като поиска иска връщане на даденото в хипотеза по чл. 55 ал.1 от ЗЗД. Възприетото от съда по гр.д.561/2007г на ВрОС действително противоречи на закона,но не това е било решаващо за изхода на настоящето делото .
Доводът за противоречиви разрешения по въпроса за действието на наемния договор е подкрепен с прилагането на решение №935/1999Г по гр.д. 282/99г V г.о, реш. № 1113/2007г по гр.д. 1071/2006г ,ІV г.о от практиката на Върховния касационен съд, в които не се засяга относима по делото спорна проблематика , нито дискутираната разпоредба на чл. 237 ал.2 от ЗЗД . В решенията се коментират случаи по чл. 236 от ЗЗД във връзка с изтичане срока на наемния договор . .
В заключение ,тезата в изложението на касаторите по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК за наличие на противоречиво решаван въпрос по смисъла на чл. 280 ал.1т.2 от ГПК по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК не намира подкрепа в анализа на двете постановени съдебни решения от Врачански окръжен съд и не обективира основание по този критерии , съображения за допускане до касация по чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК не са изложении в реда на изискуемата обосновка , а и случая не поставя въпроси по прилагането на тези две новели .
По изложените съображения касационно обжалване не е допустимо и Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №1319 от 29.09.2008г по гр.дело №539/2008г. на Врачански окръжен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .