О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 480
София, 13.07.2015 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и втори юни две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева ч.гр. дело № 1905 по описа за 2015 г., взе предвид следното
Производството по делото е образувано по частна касационна жалба, подадена от [фирма], [населено място], представлявано от управителя Ю. Д. Й., чрез адв. В. Ф. от АК Р., срещу въззивно определение № 296/16.02.2015 г. на Русенския окръжен съд по ч.гр.д. № 53/2015 г.
Частната жалба е редовна, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2, вр. чл. 260 и 261 ГПК.
Администриращият съд е извършил размяна на книжата между страните, като насрещната страна Е. на вх. 1-5, в [населено място], пл. «Свобода» № 7, е отговорила чрез управителя на ОС на ЕС П. П., представляван от адв. Е. М. от АК Р., в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, че частната жалба е неоснователна.
Жалбоподателят излага съображения за неправилност на обжалваното определение и иска неговата отмяна.
Представено е приложение с основания за допускане на касационното обжалване, както и копия от съдебните актове, на които се позовава жалбоподателя.
Съставът на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
[фирма], [населено място] е предявило иск по чл. 40 ЗУЕС за отмяна на решение на Общото събрание на етажната собственост на вх. 1-5, сградата на пл. „Свобода” № 7, [населено място] за избор на управител.
Въззивният съд, като потвърдил определението на първостепенния Русенски районен съд, прекратил производството, поради това, че е пропуснат срока по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС. За да достигне до този извод, съдът приел, че [фирма], Р. е в известност за решението на ОС на ЕС от 2013 г., а молбата по чл. 40 ЗУЕС е подадена на 13.02.2014 г. Въззивната инстанция е счела, че ищецът е научил за решението на ОС най-късно от писмо изх. № 30-14-11-2#1 от 20.12.2003 г., към което е приложен заверен препис от уведомлението по чл. 46б ЗУЕС; последното е предоставено по молба на [фирма] от 17.12.2013 г.
В изложението с основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПк се повтарят част от оплакванията в касационната жалба. Повдигнати са и следните правни въпроси: за да се приеме наличие на надлежно съобщение за изготвянето на протокола по чл. 16, ал. 7 ЗУЕС, задължително условие ли е за лицето, подписало протокола, ведно с управителя на ЕС, да са налични безспорни данни, че притежава качеството собственик, ползувател или обитател в ЕС; в този случай чия е доказателствената тежест касателно това качество на лицето, както и длъжен ли е съдът да обсъди всички събрани поделото доказателства, доводи и възражения на страните; данните за решението на общото събрание на ЕС, съдържащи се в уведомлението по чл. 49б ЗУЕС в случай, че страната не е получила препис на с щото решение, достатъчни ли са, за да се приеме, че страната по делото е узнала решението.
Въпросите, свързани със съобщението за изготвянето на протокола по чл. 16, ал. 7 ЗУЕС, включително тежестта на доказване при оспорването му и за обсъждане на всички доводи, възражения и доказателства относно съдържанието му, са неотносими в случая, защото въззивният съд е изчислявал срока по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС не от по-ранната дата- на поставяне на съобщението, а е приел, че страната е уведомена за решението на ОС на ЕС най-късно с получаване на копие от уведомлението по чл. 49б ЗУЕС.
По поставеният въпрос дали данните съдържащи се в уведомлението по чл. 49б ЗУЕС са достатъчни, за да узнае страната какво е решението на ОС на ЕС, не може да се даде еднозначен отговор – зависи от взетите решения. От друга страна, от значение за постановения резултат по делото е само дали в полученото от страната копие от уведомление по чл. 49б ЗУЕС се съдържа информация за онази част от решението на ОС на ЕС, която се обжалва. Ако е така, то няма никакво съмнение, че страната се счита за уведомена за решението на ОС на ЕС и срокът за обжалването му започва да тече от получаване на уведомлението, ако не е установено по-ранно съобщаване. По този въпрос не се установява противоречива съдебна практика, а и разрешаването му не е от значение за точното приложение на закона и за развитие на правото. В случая се обжалва избор на управител на ЕС, а нормата на чл. 46б ЗУЕС е ясна и няма никакво съмнение, че в уведомлението до кмета на общината се съдържа информация за избор на формата и органите на управление на ЕС, между които е и лицето, избрано за председател на УС, съответно за управител. В конкретния случай няма и спор, че данните за избор на П. П. за управител на ЕС са посочени в подаденото уведомление по чл. 49б ЗУЕС.
В заключение не са налице основания за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
[фирма], [населено място] следва да заплати на Е. на вх. 1-5, в [населено място], пл. «Свобода» № 7, сторените в настоящата инстаниця съдебноделоводни разноски – 300 лв. заплатен адвокатски хонорар.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно определение № 296/16.02.2015 г. на Русенския окръжен съд по ч.гр.д. № 53/2015 г.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], представлявано от управителя Ю. Д. Й. да заплати на Е. на вх. 1-5, в [населено място], пл. «Свобода» № 7, представлявана от управителя на ОС на ЕС П. П., сумата в размер на 300 лв., сторени в производството пред Върховен касационен съд съдебноделоводниразноски.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: