2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 480
гр. София, 16 октомври 2018 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, частно гр. дело № 3515 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на В. М. Д. срещу определение № 878/02.08.2018 г., постановено по възз. частно гр. дело № 565/2018 г. на Плевенския окръжен съд. С обжалваното въззивно определение е потвърдено разпореждане от 22.05.2018 г. по гр. дело № 5152/2013 г. на Плевенския районен съд, с което е върната, подадената от жалбоподателката, молба с вх. № 7680/21.03.2018 г. за отмяна на влязлото в сила решение № 255/17.02.2014 г., постановено по същото първоинстанционно гражданско дело.
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е установил, че в подадената от жалбоподателката молба за отмяна на влязлото в сила решение се съдържат твърдения, че решението не е изпълнено, че са нарушени правата на ищцата и че в молба от 07.03.2017 г. до ВКС е приложена отчетна форма, имаща значение за същите; посочено и че молбата се подава на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК. Въззивният съд е установил също, че първоинстанционният съд е връчил съобщение на жалбоподателката-молителка да посочи точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна по чл. 303 от ГПК, но жалбоподателката е подала молба, с която не е изпълнила тези указания. С оглед на това и позовавайки се на определение № 146/29.09.2016 г. по гр. дело № 3994/2016 г. на ВКС, с което е оставена без разглеждане предходна молба на жалбоподателката за отмяна на същото влязло в сила решение, въззивният съд е приел, че след като молбата ? за отмяна по настоящото дело, която е трета по ред, не съдържа мотивирано изложение на основанията за отмяна по чл. 303 от ГПК и поради неотстраняване на нередовностите ?, правилно – в изпълнение на чл. 306, ал. 2, във вр. с чл. 286, ал. 2 от ГПК, първоинстанционният съд я е върнал.
Частната касационна жалба срещу така постановеното въззивно определение е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване определение на окръжния съд.
В жалбата се поддържа оплакване за неправилност на обжалваното определение, като в тази връзка се излагат единствено съображения по съществото на материалноправния спор, разрешен с влязлото в сила първоинстанционно решение, както и такива за неправилност на последното.
С жалбата не е наведено никое от основанията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното определение. Такива не са наведени от страна на жалбоподателката и след изрично дадените ? указания за това от окръжния съд; вместо това е депозирана частна касационна жалба със същото съдържание.
Предвид това и съгласно задължителните указания и разяснения, дадени с тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, не е налице основание за допускане на касационното обжалване. Не е налице такова основание и поради това, че обжалваното въззивно определение е изцяло съобразено с приетото в т. 10 от тълкувателно решение № 7/31.07.2017 г. на ОСГТК по тълкуването и приложението на чл. 306, ал. 1 и 2 от ГПК, а именно – че молба за отмяна на влязло в сила решение, която не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по смисъла на чл. 303, ал. 1 и чл. 304 от ГПК, е недопустима.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на определение № 878/02.08.2018 г., постановено по възз. частно гр. дело № 565/2018 г. на Плевенския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: