О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 480
София, 30.06. 2010 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и пети юни две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 537/2010 година
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „М” Е. , гр. С. срещу постановеното от Софийски апелативен съд определение от 25.02.2010 г. по гр. д. № 3137/2009 г., с което е допуснато обезпечение на предявените от “И” ООД, гр. С. срещу дружеството-жалбоподател искове по чл. 266, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумите съответно 7 806 евро и 500 лв. чрез налагане на запор върху сметките на дружеството в “Ю” АД до посочените размери.
Частният жалбоподател поддържа, че атакуваното определение е неправилно, тъй като не е доказана нужда от допуснатото обезпечение. Като допълнителен аргумент в подкрепа на становището си изтъква наличието на висящ процес по предявен от него срещу “И” ООД, гр. С. насрещен иск с правно основание чл. 265, ал. 1, пр. 2 ЗЗД за сумата 19 819.20 лв., по отношение на който е постановено да бъде разгледан в отделно производство. При условията на евентуалност, частният жалбоподател моли обезпечението да бъде допуснато след представяне на парична гаранция от ищеца в определен от съда подходящ размер.
Ответникът по частната жалба – “И” ООД, гр. С. не заявява становище по същата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество – същата е неоснователна.
За да уважи молбата на “И” ООД, гр. С. за допускане на обезпечение на предявените срещу „М” Е. , гр. С. искове – иск по чл. 266, ал. 1 ЗЗД за сумата 7 806 евро и иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 500 лв., въззивният съд е приел, че събраните до този момент доказателства сочат на вероятна основателност на претенциите. С оглед на това и независимо, че не са ангажирани доказателства за твърдяното разпореждане с активи от страна на ответника по исковете, е направен извод, че са налице предпоставките на чл. 308 ГПК /отм./ за допускане на исканото обезпечение, без да е необходимо определянето на парична гаранция.
Настоящият състав намира, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Напълно обосновано въззивният съд е приел за доказана главната предпоставка за допускане на обезпечение, а именно – вероятна основателност на претенциите. Този извод е в съответствие със събраните по делото доказателства към момента на постановяване на атакуваното определение. Напълно достатъчен аргумент в подкрепа на вероятната основателност на претенциите към посочения момент е обстоятелството, че при тези доказателства исковете са уважени от първоинстанционния съд. От значение в тази връзка е и наличието на влязло в сила решение между същите страни, с което е уважен предявеният от ищеца “И” ООД срещу „М” Е. частичен иск на същото правно основание и във връзка със същото искане. С оглед на това и доколкото във въззивното производство не са ангажирани други доказателства от страна на ответника по исковете, вероятната им основателност не би могла да бъде отречена и понастоящем. Ирелеванто в тази връзка е наличието на висящо производство по предявен от ответника иск по чл. 265, ал. 1 ЗЗД. Този иск е предмет на отделно производство, а дали същият е вероятно основателен или не, това е въпрос, неотносим към обезпечението на настоящите искове.
Неоснователно е поддържаното от частния жалбоподател становище за липса на обезпечителна нужда. Наличието на такава произтича, от една страна, от вида и предмета на обезпечените искове, а от друга – от лисата на доказателства, които да я опровергават. В частната жалба са наведени твърдения за осъществявана от страна на ответника активна търговска дейност и наличие на достатъчно активи, в подкрепа на които, обаче, по делото не са ангажирани доказателства.
Не следва да бъде уважено и евентуално поддържаното от частния жалбоподател искане обезпечението да бъде допуснато след представяне на парична гаранция. При наличието на достатъчно убедителни доказателства за основателността на исковете и предвид размера на сумите, за които е допуснато обезпечението, настоящият състав преценява, че такава не следва да бъде представяна.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА постановеното от Софийски апелативен съд определение от 25.02.2010 г. по гр. д. № 3137/2009 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: