4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 480
София, 07.10.2015 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на първи октомври през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Геника Михайлова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 3432 от 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. М. К. от [населено място] поляна, Хасковска област срещу въззивното решение на Хасковския окръжен съд, постановено на 12.03.2015г. по в.гр.д.№802/2014г., с което е отхвърлен изцяло предявеният от Х. С. Х., починал след постановяване на въззивното решение по в.гр.д.№604/2013г. и заместен в процеса от наследниците си по закон И. С. Х., Д. С. Х., К. М. К., М. М. К., Д. Д. К., С. Д. К. и Д. Д. Д./ против П. М. П. иск с правно основание чл.108 ЗС, че ищецът е собственик на основание чл.79,ал.1 ЗС /давностно владение/ по отношение на ответника на ? идеална част от поземлен имот с идентификатор 77195.721.338 по К. на [населено място], одобрени със заповед на изпълнителния директор на АК, с адрес на поземления имот: [населено място], п.к.6300, [улица], с площ 437 кв.м. и осъждане на П. М. П. да му предаде владението.
В изложението към подадената касационна жалба се излагат съображения, че съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпроса налице ли е спокойно и несмущавано владение, когато същото не е установено с насилие, не се поддържа с насилие и предявяването на извънсъдебно оспорване смущава ли владението и прекъсва ли придобивната давност.
В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба П. М. П. изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на касационното обжалване обаче не са налице, като съображенията за това са следните:
Предявен е иск за предаване владението върху ? идеална част от поземлен имот с идентификатор 77195.721.338 по К. на [населено място] на основание притежаването й като обща част от имота по смисъла на чл.38, ал.1 ЗС, а при условията на евентуалност /ако така предявеният иск бъде отхвърлен/ на основание изтекла придобивна давност за периода 18.08.2000г. до месец март, 2011г.
С решение №124/20.10.2014г., постановено по гр.д.№2054/2014г. от тричленен състав на ІІ ГО на ВКС предявеният главен иск е отхвърлен и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд за произнасяне по предявения в условията на евентуалност иск за собственост на основание придобивна давност.
С обжалваното решение предявеният в условията на евентуалност иск е отхвърлен като неоснователен.
Прието е, че в рамките на проведеното исково производство не са установени елементите от хипотезата на придобивната давност. Изложени са съображения, че придобивната давност е оригинерен способ за придобиване право на собственост, чиято хипотеза изисква в обективен план /корпус/ осъществяването на спокойно, явно, категорично, манифестирано и продължително владение на имота за повече от 10 години, а в субективен план /анимус/ намерения същият да се свои, като ищцовата страна е задължена по силата на правилата за доказване да проведе пълно и главно такова, като несъмнено и категорично установи фактическата си власт върху твърдяната част от процесния имот с намерението да го владее по отношение на ответника и изрично да манифестира това си отношение. Прието е, че за процесния период от 18.VІІІ.2000г. до март 2011г. подобни факти не са установени, тъй като доказателствата по делото /разпитаните свидетели, както и писмените доказателства/ установяват липса на релевантно владение върху недвижимостта от ищцовата страна. Прието е, че са налице непрекъснати смущения на владението от ответника с негови активни действия-заграждане на терена, обработката му, отхвърляне на фактическата власт на ищцовата страна, снабдяване с документи за собственост и т.н. Изложени са съображения, че самите свидетели посочват, че споровете между страните са ескалирали в последните 7-8 години, който период обхваща исковия и по този начин изключва възможността за осъществяване на твърдяното владение. Посочено е, че следва да се има предвид и че се извежда активно поведение на ответника по отношение на имота, тъй като същият го е обработвал, заграждал и т.н. за разлика от ищцовата страна, още повече, че П. П. е оградил по своя преценка целия двор и при това ограждане сам е преценил колко место да остави на първоначалния ищец за преминаване. За невъзможно е прието при тези факти да се изведе и приеме за доказано давностно владение, което да е направило ищцовата страна собственик на процесния имот, тъй като владението е било оспорвано, смущавано и нарушавано.
По поставения от касатора въпрос въззивният съд е приел, че ответникът е смущавал владението на ищцовата страна със свои активни действия-заграждане на терена, обработката му, отхвърляне фактическата власт на ищцовата страна, снабдяване с документи за собственост, с които владението на ищцовата страна е и оспорвано и нарушавано.
Така поставеният въпрос обаче не обосновава наличие на основание за допускане на касационно обжалване, тъй като констатацията на въззивния съд за осъществяване на действия от страна на ответника, квалифицирани като смущаващи владението на предявилото иска лице, касае период, предхождащ посочения в исковата молба начален момент на предвидения в чл.79, ал.1 ЗС 10-годишен давностен срок. Действително в обстоятелствената част на исковата молба предявилото иска лице е посочило, че е упражнявало фактическа власт върху имота от 1981г. до 2011г., но при формулиране на отправеното до съда искане е посочило, че претендира правото на собственост въз основа на придобивна давност, изтекла в периода 2000-2011г., който период е приет от въззивния съд за правно релевантен. Основното съображение на въззивния съд да приеме, че предявеният иск е неоснователен е, че в този период /2000-2011г./ не е установено предявилото иска лице да е осъществявало активни действия на владение по отношение на процесния имот, тъй като ответникът е заградил и обработвал целия имот. Основният релевантен факт за спора следователно не е действие на ответника, което да смущава и прекъсва владението на ищеца, а действия на ищеца по осъществяване на фактическа власт върху имота, каквито по делото е прието, че през исковия период не се установява да са били извършвани.
Поради това следва да се приеме, че поставеният от касатора материално правен въпрос, касаещ осъществяването на ирелевантни за спора факти и обстоятелства, не би могъл да обоснове наличие на основание за допускане на касационно обжалване, дори да е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС.
С оглед изхода на спора в полза на ответника по касационна жалба следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 1000лв.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 12.03.2015г. по в.гр.д.№802/2014г. по описа на Хасковския окръжен съд.
ОСЪЖДА М. М. К. от [населено място] поляна, Хасковска област, [улица], с ЕГН [ЕГН] на основание чл.78, ал.3 ГПК да заплати на П. М. П. от [населено място], [улица], с ЕГН [ЕГН] сумата 1000лв. /хиляда лева/, представляваща направените по делото разноски.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: