4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 481
гр. София, 28 май 2018 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на трети май през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 30 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. И. Б. срещу решение № 312/01.08.2017 г., постановено по въззивно гр. дело № 577/2017 г. на Великотърновския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение, като е потвърдено решение № 180/23.05.2017 г. по гр. дело № 352/2017 г. на Горнооряховския районен съд, са отхвърлени, предявените от жалбоподателката срещу [община], искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ за отмяна на уволнението ?, извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 10б от КТ със заповед № 1980/23.12.2016 г. на кмета на ответната община, за възстановяването ? на заеманата до уволнението длъжност „ръководител на звено вътрешен одит – В.” при ответната община и за осъждане на последната да ? заплати обезщетение в размер 6 600 лв. за оставането ? без работа поради уволнението през периода 01.01.2017 г. – 01.07.2017 г.; в тежест на жалбоподателката са възложени разноските по делото.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. В жалбата се поддържат оплаквания и доводи за неправилност на въззивното решение, поради необоснованост и противоречие с материалния закон – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на жалбоподателката, като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са формулирани следните материалноправни въпроси: 1) когато трудовото правоотношение е възникнало на основание чл. 68, ал. 1, т. 4 от КТ – за длъжност, която се заема с конкурс, може ли работодателят да го прекрати преди настъпване на прекратителното условие – заемането на длъжността от лицето, спечелило конкурса, – на друго основание, а не на основание чл. 325, ал. 1, т. 8 от КТ, и какво е съотношението между нормите на чл. 325 и чл. 328 от КТ; и 2) при преценката относно законосъобразността на уволнението на служител, заемащ длъжността „ръководител на звено вътрешен одит“, длъжен ли е съдът да преценява дали съгласието по чл. 21, ал. 5 от ЗВОПС на министъра на финансите е дадено при пълна и вярна информация, предоставена от работодателя, и ако то е дадено при непълна и невярно подадена информация, означава ли това, че уволнението е незаконосъобразно. Жалбоподателката навежда допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, като счита, че тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, твърдейки, че „приносът в тълкуването на посочените разпоредби ще осигури разглеждането и решаването на делата според точния смисъл на законите“.
Ответната [община] в отговора на касационната жалба излага становище и съображения, че не следва да се допуска касационното обжалване, както и за неоснователност на жалбата.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд, включително чрез препращане към мотивите на първоинстанционния съд по реда на чл. 272 от ГПК, е приел следното: Жалбоподателката-ищца е работила при ответника на процесната длъжност „ръководител на звено вътрешен одит – В.” по срочно трудово правоотношение, възникнало по силата на трудов договор, сключен на 18.08.2014 г. на основание чл. 68, ал. 1, т. 4 от КТ – до успешно провеждане на конкурс за длъжността. Не е спорно по делото, че трудовият договор е сключен след като жалбоподателката-ищца е упражнила правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст по КСО, както и че с процесната заповед № 1980/23.12.2016 г. на кмета на ответната община трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 „б” КТ, считано от 01.01.2017 г. По спорния между страните въпрос, дали работодателят има право да прекрати трудовото правоотношение на това основание, след като договорът е сключен на основание чл. 68, ал. 1, т. 4 от КТ, въззивният съд е споделил извода на първата инстанция, че такъв трудов договор се прекратява на основание чл. 325, ал. 1, т. 8 от КТ – с постъпването на работа на работника или служителя, който е спечелил конкурса, в случаите на провеждане на конкурс, но няма законова пречка трудовият договор да бъде прекратен и преди провеждането на конкурс – на основанията по чл. 328, ал. 1 КТ. В тази връзка окръжният съд е изложил и свои съображения – че предвидените в чл. 325 от КТ хипотези представляват общи основания за прекратяване на трудов договор, докато в чл. 328 от КТ са предвидени специални хипотези, при които работодателят може да прекрати трудовия договор с предизвестие. С оглед на това, въззивният съд е приел, че след като ищцата е придобила и упражнила правото си на пенсия преди сключването на трудовия договор, то намира приложение посоченото в процесната заповед основание по чл. 328, ал. 1, т. 10б от КТ за прекратяване на договора. Окръжният съд е споделил становището на районния съд и относно неоснователността на доводите на ищцата за нарушение на чл. 21, ал. 5 от ЗВОПС, тъй като с представените по делото писмени доказателства е установено, че министърът на финансите е дал изискваното от тази разпоредба съгласие за освобождаването на ищцата от процесната длъжност „ръководител на звено вътрешен одит – В.” при ответната община, като въззивният съд е приел, че кореспонденцията между общината и министъра не съдържа неясноти, които да водят до ненадлежност на съгласието. Окръжният съд е намерил за неотносими към спора твърденията на жалбоподателката, че освен нейната длъжност съществуват и още две щатни бройки в звеното за вътрешен одит, като съдът е приел, че е въпрос на целесъобразност как работодателят ще организира дейността си, още повече, че в случая не се касае за съкращаване на щатната бройка на ищцата и няма необходимост да се прави подбор. По тези съображения въззивният съд е приел, че исковете са неоснователни.
Настоящият състав на ІV-то гр. отд. на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване на въззивното решение, по следните съображения:
В съдебната практика и в правната доктрина никога не е имало съмнение, че всеки от срочните трудови договори по чл. 68, ал. 1 (т.т.1-5) и ал. 6 от КТ може да бъде прекратен, не само на съответното основание по чл. 325, ал. 1, т.т. 3, 4, 5 и 8 и ал. 2 от КТ (наречени от законодателя „общи“ основания със заглавието на чл. 325) – с изтичането на съответния уговорен срок (сбъдването на съответното уговорено прекратително условие), а и преди това – на всяко едно от основанията по чл. 328, ал. 1 (т.т. 1-12) и ал. 2 от КТ – едностранно от работодателя с предизвестие (респ. – при неспазване на срока за предизвестие – чл. 335, ал. 2, т. 2, във вр. с чл. 220, ал. 1 от КТ), стига да се е осъществил съответният фактически състав за такова уволнение. Това ясно и еднозначно следва, не само от същността и съотношението между тези основания за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 325 и чл. 328 от КТ, а и от препращането от чл. 328, ал. 1 към чл. 326, ал. 2 от КТ относно срока за предизвестие, като в третото изречение на последната разпоредба законодателят изрично е регламентирал срока за предизвестие при прекратяването на срочен трудов договор. От изложеното следва, че разрешаването на първия формулиран от жалбоподателката материалноправен въпрос не създава затруднения за съдилищата при тълкуването и прилагането на материалния закон – цитираните норми от КТ, които не са непълни, неясни или противоречиви, поради което няма и необходимост от усъвършенстване на правоприлагането по този въпрос при решаването на трудови спорове, респ. – не е необходимо и създаването на практика на ВКС по въпроса, който не е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК (в този смисъл са и задължителните указания и разяснения, дадени с т. 4 и мотивите към нея от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС), още повече, че и самата жалбоподателка не навежда в изложението си никакви доводи и аргументи в обратна насока. В тази връзка следва да се посочи и че в решение № 197/20.06.2013 г. по гр. дело № 706/2012 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС е разгледан случай на прекратяване на срочен трудов договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 10а (сега т. 10б) от КТ, като уволнението е намерено за законосъобразно.
По аналогични съображения, няма основание касационното обжалване да се допуска и по другия формулиран от страна на жалбоподателката материалноправен въпрос – по приложението на чл. 21, ал. 5 от ЗВОПС. След като тази правна норма изисква мотивирано и подкрепено с писмени доказателства искане на работодателя, за да бъде дадено надлежно съгласието на министъра на финансите за освобождаването (уволнението) на ръководителя на вътрешния одит, то е очевидно, че отговорът на първата част от този въпрос е положителен, а именно – извършваната от съда преценка относно законосъобразността на уволнението на такъв служител, включва и това дали съгласието на министъра на финансите е надлежно дадено – при пълна и вярна информация, предоставена от работодателя, ако ищецът – уволненият служител е направил изричен довод за това по делото. В случая въззивният съд е извършил такава преценка, като е приел, че кореспонденцията между ответната община и министъра на финансите не съдържа неясноти, които да водят до ненадлежност на съгласието на последния за уволнението на жалбоподателката-ищца. При това положение, втората част от въпроса (ако съгласието е дадено при непълна и невярно подадена информация, означава ли това, че уволнението е незаконосъобразно) не е обуславяща правните изводи на въззивния съд в обжалваното решение и също не съставлява основание за допускане на касационното обжалване (в този смисъл са и задължителните указания и разяснения, дадени с т. 1 и мотивите към нея от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС).
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 3 и чл. 81 от ГПК, жалбоподателката-ищца дължи и следва да бъде осъдена да заплати на ответника, претендираните и направени от последния разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение за изготвянето на отговора на касационната жалба, а именно – сумата 500 лв.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 312/01.08.2017 г., постановено по въззивно гр. дело № 577/2017 г. на Великотърновския окръжен съд.
ОСЪЖДА С. И. Б. да заплати на [община] сумата 500 лв. (петстотин лева) – разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: