О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 481
гр. София 04.06.2019 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 27 май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 1336 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответника „АЕЦ „Козлодуй” ЕАД гр.Козлодуй, чрез гл.юрисконсулт Цв. К.-Й. срещу решение № 19/29.01.2018 г. по в.гр.дело № 665/2017 г. на Врачанския окръжен съд, с което е отменено решение № 209/17.10.2017 г. по гр.дело № 926/2017 г. на Козлодуйския районен съд в частта, с която искът на Т. В. Т. от [населено място] против „АЕЦ Козлодуй” ЕАД гр.Козлодуй с правно основание чл.344,ал.1,т.3,вр.чл.225,ал.1 КТ е отхвърлен за разликата над 1713.97 лв. до 5338.37 лв. за периода от време от 04.10.2017 г. до 12.01.2018 г. и в частта на присъдените в тежест на ищцата разноски над сумата 27 лв. и вместо отменената част предявеният иск с правно основание чл.344,ал.1,т.3 КТ, вр.чл.225,ал.1 КТ е уважен за сумата 3624.40 лв. за периода от 04.10.2017 г. до 12.01.2018 г. и ответникът е осъден да заплати на ищцата сумата 360 лв. разноски пред първата инстанция и сумата 530 лв. разноски пред въззивната инстанция, и е потвърдено първонистанционното решение на Козлодуйския районен съд в уважената част на предявените искове с правно основание чл.344,ал.1,т.1 и т.2 КТ. Поддържаните основания за неправилност на решението са нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Искането е да се допусне касационно обжалване на въззивното решени, последното да се отмени като неправилно и вместо това се постанови друго, с което предявените искове с правно основание чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ,вр.чл.225,ал.1 КТ се отхвърлят.
В изложението, което е част от касационната жалба са поставени правните въпроси: 1. какъв е характера на сключения трудов договор с ищцата Т. В. Т. – срочен или безсрочен и настъпили ли са предпоставките на чл.325, т.4 КТ за неговото прекратяване, решен в противоречие с т.р.№ 2/23.03.2011 г. по т.дело № 2/2010 г. на ОСГК на ВКС, 2. може ли да бъде сключен срочен трудов договор по чл.68,ал.1,т.2 КТ за завършване на определена работа за срок до подписване на договор с изпълнител на същата работа след приключване на процедура по ЗОП и подписването на договора с изпълнителя основание ли е за прекратяване на трудовия договор на работника на основание чл.325,ал.1,т.4 КТ. Жалбоподателят поддържа, че поставените въпроси са решени при наличие на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1,2 и т.3 ГПК. Мотивирано е и основание за допускане на касациоинно обжалване по чл.280,ал.2 ГПК, поради очевидна неправилност на обжалваното решение.
Ответницата по касационната жалба Т. В. Т., чрез адв.Е. О. в писмен отговор е изразила мотивирано становище за липса на сочените основания за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси от жалбоподателя и за неоснователност на касационната жалба по същество.
С определение № 250/16.07.2018 г. е спряно производството по настоящото дело до постановяване на решение по конституционно дело № 10/2018 г. на Конституционния съд на РБългария. По посоченото конституционно дело е постановено решение № 15/06.11.2018 г. Решението е обнародвано в Д.в.бр.95/16.11.2018 г. Като взема предвид изложеното съдът намира, че производството по делото следва да се възобнови.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна, срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С обжалваното въззивно решение съдът се е произнесъл по предявени обективно съединени искове с правно основание чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ за признаване за незаконно уволнението на ищцата Т. В. Т. на основание чл.325,ал.1,т.4 КТ – прекратяване на трудовия договор със завършване на определената работа, извършено със заповед № 67/10.07.2017 г., за неговата отмяна, за възстановяване на длъжността, заемана преди уволнението и за присъждане на обезщетение за времето, през което е останала без работа, поради незаконното уволнение.
Прието е за безспорно между страните, че въз основа на молба на ищцата от 26.05.2017г., с която е поискала да бъде назначена на длъжност-чистач-хигиенист е бил сключен трудов договор № 100/29.05.2017г. на основание чл.70,ал.1 и чл.68,ал.1, т.2 КТ, като в графата други условия е отбелязан срок за изпитване от 1 месец, и че договорът е сключен като срочен до сключване на договор за почистване на странични обекти. Работната място е било ПОК-Леденика. В договора не е била премахната клаузата предвиждаща сключване на договор за неопределено време. Към договора има допълнително споразумение № 55/ 01.06.2017г. относно изменение размера на договореното трудово възнаграждение.
Приел е, че трудовото правоотношение е било прекратено със заповед № 67/10.07.2017г., на основание чл.325,т.4 КТ-поради завършване на определена работа.
Според въззивния съд спорни между страните във връзка с възникналото между тях трудово правоотношение са въпросите относно характера на сключения договор – срочен или безсрочен и настъпили ли са предпоставките на чл.325,т.4 КТ за неговото прекратяване.
Посочил е, че твърденията на ищцата са, че с оглед на вписаната в него клауза за безсрочност, след като е изтекъл срокът за изпитване от един месец, договорът в съответствие с разпоредбата на чл.71,ал.2 КТ е станал безсрочен, тъй като не е бил прекратен в уговорения срок за изпитване. С оглед на това обстоятелство и не може да бъде прекратен на посоченото в заповедта основание, че от договора не става ясно каква е работата по вид, обем, качество, количество, и кога ще се счита завършена, при което след като няма тези параметри договорът не може да счита сключен като срочен по смисъла на чл.68,ал.1,т.2 КТ.
Посочил е също, че работодателят поддържа,че по отношение на вписаната в договора клауза за безсрочност била налице техническа грешка, че договорът е сключен като срочен – до сключване на договор за почистване на странични обекти, като това събитие е настъпило към 12.07.2017г.,видно от представен договор №[ЕИК]/07.07.2017г. и изготвен приемо-предавателен протокол от 12.07.2017г., че работата, за която е била назначена ищцата била завършена. Прието е, че работодателят поддържа, че макар и в трудовия договор да не е посочено изрично, когато срокът, посочен до завършване на определена работа, може да се извлече от други елементи на съдържанието на трудовия договор е налице срочно трудово правоотношение, което може да се прекрати на основание чл.325,т.4 КТ, че срокът на договора с ищцата е бил уговорен в т.“Други условия“. Съдът е приел, че същите доводи ответникът развива и във въззивната жалба, като допълнително е посочено, че без да има наведен в исковата молба довод от страна на ищцата по отношение неприложимостта на чл.68, ал.1,т.2 КТ, районният съд е развил съображения,че с оглед на факта,че работата,за която е била наета не е завършена,тъй като продължава да се извършва от друг изпълнител е излязъл извън рамките на наведените нарушения на КТ при прекратяване на трудовия договор с ищцата.
Въззивният съд е приел, че трудовият договор с ищцата е сключен с вписани клаузи чл.70,ал.1 КТ със срок за изпитване от 1 месец в полза на работодателя, както и на основание чл.68,ал.1,т.2 КТ със срок:“до сключване на договор за почистване на странични обекти“. Приел е също, че от записванията направени в молбата за назначение на ищцата е установено, че тя не е изразявала воля за сключване на срочно трудово правоотношение, тъй като липсва такова записване. Посочил е, че е налична вписана забележка от прекия ръководител,след нейния подпис,в смисъл,че се вписва срок-„до сключване на договор за почистване на стр.обекти“. Прието е за безспорно и обстоятелството,че преди уволнението ищцата е ползвала отпуск по болест за периода от 03.07.2017г. до 16.08.2017г., за което са представени болнични листове. Приел е за установено, че след проведена процедура по ЗОП между „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД, като възложител и третото лице-изпълнител,спечелило конкурса, е бил сключен договор от 07.07.2017г. с предмет „почистване и камериеско обслужване на сгради и прилежащите им помещения“, като е изготвен и приемо-предавателен протокол от 12.07.2017г.
Прието е, че трудовият договор с ищцата е бил прекратен считано от 12.07.2017г. на основание чл.325,ал.1,т.4 КТ-„завършване на определена работа“.
При тези факти въззивният съд е преценил за правилни изводите на районния съд за основателност на предявените искове с правно основание чл.344,ал.1,т.1 и т.2 КТ и за частична основателност на предявения иск по чл.344,ал.1,т.3 КТ, вр.чл.225,ал.1,т.1 КТ. На основание чл.272 ГПК е препратил към мотивите на районния съд.
Съдът се е произнесъл и по доводите във въззивната жалба.
Като е взел предвид развитието на взаимоотношенията между страните, записванията направени в молбата за назначение на ищцата и клаузите на подписаният трудов договор, въззивният съд е приел, че между тях не е възникнало срочно трудово правоотношение по смисъла на чл.68,ал.1,т.2 КТ. Извода е обоснован с липсата в договора на определяемост на възложената работа, като вид,обем,количество,качество и друго компоненти,относими към възможността да се определи,кога тази работа ще счита завършена,за да отпадне задължението на наетия работник да престира труд, а за работодателя да е налице възможност, поради завършване на работата, трудовият договор с него да бъде прекратен на основание чл.325,т.4 КТ.
Прието е, че в конкретния случай, ищцата е наета да престира труд като чистач на съответен обект, че срокът за тази престация е определен- „до сключване на договор за почистване на странични обекти“. Прието е също, че така определен срокът, а и работата не съответстват на заложения смисъл в разпоредбата на чл.68,ал.1, т.2 КТ. Според съда по делото е установено безспорно,че работата,за която ищцата е била наета не е завършена,тъй като тя продължава да се извършва, но от друг изпълнител.Изведен е извод, че в случая не е настъпил правопораждащият факт на разпоредбата на чл.325,т.4 КТ за прекратяване на трудовото правоотношение,тъй като работата,за която е наета ищцата не е завършена по смисъла на закона.
Съдът е приел, че в случая не може да възникне трудово правоотношение на основание чл.68,ал.1,т.2 КТ, при зададените и обсъдени параметри, като е съобразено, че клаузата за сключване на безсрочен трудов договор също е била вписана. С оглед на това е формиран извод, че трудовото правоотношение не може да прекратено на вписаното в заповедта за уволнение основание.
При тези съображения съдът е извел извод, че решението на първоинстанционния съд в уважената част на предявените искове с правно основание чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ е правилно и следва да се потвърди.
По жалбата на ищца Т. Т. срещу решението на районния съд в отхвърлената част на предявения иск с правно основание чл.344,ал.1,т.3 КТ въззивният съд е преценил същата за частично основателна.
Прието е за установено след констатация по трудовата книжка на ищцата в с.з. от 24.01.2018г., че последната, след прекратяване на трудовото й правоотношение с ответника, няма сключено ново последващо такова с друг работодател, поради което според съда следва да й се присъди обезщетение по чл.225,ал.1 КТ в рамките на шест месеца след уволнението. Отчетено е,че районният съд е уважил този иск за периода от 17.08.2017г.до 03.10.2017г.в размер на 1713.97 лв.
Съдът е приел, че искът по чл.225,ал.1 КТ е основателен за периода от 04.10.2017г. до 12.01.2018г. и за сумата 3624.40 лв. Прието е, че в останалата част до пълния претендиран размер, този иск е неоснователен и недоказан.
По правните въпроси:
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за очевидна неправилност на въззивното решение.
За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касация, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда „prima facie” – без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Доколкото определението „очевидно” съдържа в себе си субективен елемент (очевидното за едни може да не е очевидно за други), разграничението между очевидната неправилност и неправилността на съдебния акт следва да бъде направено и въз основа на обективни критерии. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен „contra legem” до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл. Няма да бъде налице очевидна неправилност, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, както и когато актът е постановен в противоречие с практика на ВКС, включително с тълкувателни решения и постановления на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз (в тези случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 във вр. с чл.280 ал.1 ГПК). Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, постановен „extra legem”, т.е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма. Неправилното решаване от съда обаче на спорни въпроси относно приложимия закон, относно действието на правните норми във времето и др., няма да обоснове очевидна неправилност и ще предпостави необходимостта от формулирането на въпрос по чл.280 ал.1 ГПК при наличието на допълнителните селективни критерии по чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК. Като очевидно неправилен по см. на чл.280 ал.2 предл.3 ГПК следва да бъде квалифициран и въззивният съдебен акт, постановен при явна необоснованост, поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК.
В случая въззивното решение не е очевидно неправилно, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика.
Не се установяват основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1,2 и т.3 ГПК по първия въпрос, формулиран от жалбоподателя. Същият касае правилността на обжалваното решение, и цели произнасяне на съда по съществото на спора във фазата по селекция на касационните жалби. В производството по чл.288 ГПК, каквото е настоящото Касационният съд трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал. 1 ГПК са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл.281,т.3 ГПК. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извършва само ако той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба. С оглед на посоченото съдът преценява, че първият въпрос не е правен. Неустановяване на общото основание е достатъчно, за да не се допусне касационно обжалване, без да се обсъжда наличието на допълнителните предпоставки, предвидени в чл.280,ал.1,т.1, 2 и т.3 ГПК.
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1,2 и т.3 ГПК по втория въпрос от изложението, инкорпорирано в касационната жалба. Въпросът не е правен по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК, тъй като е формулиран общо. А за да е правен въпросът съгласно практиката на ВКС, обективирана в т.1 от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС следва да е включен в предмета на спора и да е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Задължение на касатора е да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение. Така формулиран вторият въпрос не е относим към конкретните правни изводи на въззивния съд по предмета на спора. Поради това съдът преценява, че въпросът не е правен. Само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване, без да се обсъжда наличието на допълнителните предпоставки, предвидени в чл.280,ал.1,т.1,2 и т.3 ГПК.
Като взема предвид изложеното съдът преценява, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1,2 т.3 по поставените въпроси от жалбоподателя АЕЦ”Козлодуй” ЕАД, чрез гл.юрисконсулт Цв.К..
С оглед изхода на спора в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъди сумата 600 лв. разноски по делото за настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Възобновява производството по гр.дело № 1336/2018 г. на ВКС, Четвърто гражданско отделение.
Не допуска касационно обжалване на решение № 19/29.10.2018 г. по в.гр.дело № 665/2017 г. на Врачанския окръжен съд по касационна жалба вх. № 1910/01.03.2018 г., подадена от ответника „АЕЦ Козлодуй” ЕАД, чрез главен юрисконсулт Цв. К.-Й..
Осъжда”АЕЦ Козлодуй” ЕАД, ЕИК 106513772 със седалище и адрес на управление гр.Козлодуй 3320 да заплати Т. В. Т., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк], [жилищен адрес] сумата 600 лв. разноски по делото за настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: