О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 481
Гр.С., 25.05..2016
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети май през двехиляди и шестнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: И. ПАПАЗОВА
М. РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Р. г.д. N.1952 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. М. В. срещу решение №.143/4.01.16 по г.д.№.386/15 на Видински окръжен съд – с което е потвърдено решение №.182/12.06.15 по г.д.№.1370/14 на Видински районен съд за отхвърляне на предявените от касатора искове с правно основание чл.45 ЗЗД за солидарно осъждане на ответниците за 15000лв. обезщетение за неимуществени вреди и 600лв. обезщетение за имуществени вреди, и за осъждане на втория ответник за 500лв. обезщетение за имуществени вреди.
Ответните страни В. К. Й. и Л. В. Б. не вземат становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК и от процесуално легитимирано за това лице. Тя е процесуално допустима само в частта по претенцията за присъждане на 15000лв. обезщетение за неимуществени вреди. Размерите на исковете по чл.45 ЗЗД за обезщетение за имуществени вреди са под предвидения в чл.280 ал.2 ГПК минимум – 5000лв. за граждански дела. Поради това и въззивното решение в тези му части не подлежи на касационно обжалване, респективно касационната жалба, касаеща горните части, следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С обжалваното решение въззивният съд е намерил предявените искове с правно основание чл.45 ЗЗД за неоснователни и е потвърдил първоинстанционното решение, с което те са отхвърлени. Приел е, че фактическият състав на чл.45 ЗЗД не е налице, доколкото не е установено, че деянието е извършено именно от ответниците, както и конкретното твърдяно противоправно поведение. Посочил е, че недоказан е останал факта, че точно ответниците са причинили щетите, както и че е налице причинно-следствена връзка между причинената щета и виновно действие на ответниците. Мотивирал се е с това, че е установено, че е имало конфликт между страните, но не и какво точно е станало между тях От посоченото от ищеца се установява, че той е замахнал и избутал парче пица от ръката на единия ответник, което е предизвикало физическа разправа между тях, а обясненията на присъствалите на конфликта двама служители и тези на ответниците свидетелстват за агресивно поведение от страна на ищеца, който е отишъл в офиса на фирмата и пръв е нападнал един от служителите – като се е наложило да бъде усмирен от двама от тях, а след като го пуснали отново се държал агресивно, поради което се наложило да го държат докато дойдат органите на РПУ. Същевременно е посочил, че събраните по прекратената прокурорска преписка обяснения на страните не могат да се ползват от гражданския съд като безспорни доказателства, няма задължителен за последния влязъл в сила съдебен акт по наказателното производство, а в настоящото доказателства относно това какво се е случило не са ангажирани. Съдът е отразил, че доказателствената тежест е била правилно разпределена – тъй като в тежест на ищеца е да докаже, че именно ответниците са му причинили нанесените вреди. От друга страна същите още в отговора сочат, че не те са причинили описаните в исковата молба травмативни увреждания и не е вярно твърдението на процесуалния представител на ищеца, че едва в ход по същество са се позовали на това обстоятелство. При това положение не са налице твърдяните във въззивната жалба процесуални и материалноправни нарушения при постановяване на първоинстанционното решение. Пред първоинстанционния съд ищецът е имал възможност да сочи и са му били допуснати исканите доказателства, но с тях той не е установил, че именно ответниците с противоправното си поведение са му нанесли щети и че е налице причинно-следствена връзка между тяхно противоправно поведение и нанесените щети. Не са доказани два от елементите от фактическия състав на чл.45 ЗЗД и правилно първоинстанционният съд е отхвърлил исковите претенции.
Съгласно чл.280 ал.1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т.1-т.3 на същата разпоредба за всеки отделен случай. Те съставляват произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван в противоречие с практиката на ВКС /т.1/, решаван противоречиво от съдилищата /т.2/ или от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т.3/.
К. се позовава на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Извежда следните въпроси, които твърди, че са разрешени в противоречие с практиката на ВКС /№.1-№.2/ и са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото /№.3-№.8/: 1.”В. ответници извършители ли са на противоправното деяние по исковата молба?”; 2. „Оспорени ли са по надлежен ред авторството, противоправността на деянието и липса на причинно-следствена връзка между деянието и вредите, когато в писмения отговор по чл.131 ГПК и при отсъствие на заявени фактически твърдения по становище и възражение на ответниците е разпределена тежестта на доказване с доклада по чл.146 от ГПК и не се дават указания за кои факти не се сочат доказателства, както и когато въз основа на едва с писмената защита, ответниците обосновават възраженията си по факти и обстоятелства, представени от ищеца в процеса, за да се обосноват изводи във вреда на ищеца?”; 3. „Обхваща ли се и докъде се простира служебното начало при подаден писмен отговор по чл.131 от ГПК, в който декларативно е заявено оспорване на авторство, противоправност на деянието и липса на причинно-следствена връзка между противоправното деяние и настъпилите вреди? Какъв следва да бъде минималния обем и изисквания към възраженията, наведени в отговор и съобразно чл.131 ал.2 от ГПК, за да бъде включен в доклада и въз основа на него да бъде разпределена доказателствена тежест на страните по спора?”; 4. „Допустимо ли е съдът да приеме мотивираните възражения на ответника за липса на пасивна процесуална легитимация, за липса на противоправност на деянието и връзка между деянието и вредите, направено от него едва в писмената защита? Възможно ли е това възражение да е основанието за отхвърляне на искове, като недоказани по авторство?”; 5. „Подлежи ли на доказване факт, който не е оспорен от ответника в писмен отговор на исковата молба и не е приет за безспорен факт с доклада по делото?”; 6. ”Когато във въззивната жалба са конкретизирани именно такива нарушения, длъжен ли е въззивният съд да даде указания на жалбоподателя за ангажиране на доказателства /респективно за това, че не сочи доказателства за определен факт/, като изготви нов доклад или допусне поискани доказателства?”; 7.”Данни за факти и обстоятелства, които се съдържат в прокурорски преписки и воденото досъдебно наказателно производство за същото противоправно деяние, между същите лица и допълват и изясняват факти, съставени са от оправомощени длъжностни, годни доказателствени средства ли са при разрешаване на въпроси за доказаност на противоправното деяние, авторството и причинно-следствената връзка между деянието и вредите?”; 8.”След като въззивният съд се е произнесъл само по пороците на решението и не е разрешил материалноправния спор по делото, може ли да се приеме, че е упражнил правомощията си за постигане целите на упражнявания контрол?”.
Настоящият състав на ВКС намира, че основанието на чл.280 ал.1 т.1 ГПК не е налице – доколкото поставените два въпроса не съставляват правни въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК и дадените с т.1 на ТР №.1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения – първият е конкретен, фактически и отговора му може да бъде даден след разглеждане на спора по същество с крайния акт – решението, а вторият, доколкото би могъл да се извлече от използваната неясна формулировка, също има фактически характер.
Налице е, обаче, основанието на чл.280 ал.1 т.3 ГПК във връзка с въпрос №.7. По изведения правен въпрос – който е от значение за изхода на спора и за формиране на решаващата воля на съда, като е обусловил правните му изводи, страните не сочат и не се установява задължителна практика на ВКС. Предвид изложеното по него следва да се допусне касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК, а останалите въпроси ще бъдат взети предвид като касационни доводи при разглеждане на касационната жалба по същество.
На касатора трябва да бъдат дадени указания за внасяне по сметка на ВКС на дължимата държавна такса в размер на 300лв. и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок.
Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение №.143/4.01.16 по г.д.№.386/15 на Видински окръжен съд В ЧАСТТА, с която е потвърдено решение №.182/12.06.15 по г.д.№.1370/14 на Видински районен съд за отхвърляне на предявения от М. М. В. иск с правно основание чл.45 ЗЗД за солидарно осъждане на В. К. Й. и Л. В. Б. за заплащане на сумата 15000лв. обезщетение за неимуществени вреди.
ДАВА едноседмичен срок на касатора да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на спора по същество в размер на 300лв. и да представи доказателства за това в деловодството, като при неизпълнение касационното производство ще бъде прекратено.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на М. М. В. срещу решение №.143/4.01.16 по г.д.№.386/15 на Видински окръжен съд В ЧАСТТА, с която е потвърдено решение №.182/12.06.15 по г.д.№.1370/14 на Видински районен съд за отхвърляне на предявените от М. М. В. искове с правно основание чл.45 ЗЗД за заплащане на 600лв. и 500лв. обезщетение за имуществени вреди.
ДЕЛОТО ДА СЕ ДОКЛАДВА след изпълнение на указанията на Председателя на Трето гражданско отделение на ВКС за насрочване.
Определението в частта за допускане на касация не подлежи на обжалване.
Определението в частта за оставяне без разглеждане подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: