О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 481
София, 07.05.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми април……………………..
две хиляди и девета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
при секретаря………………………………..….………………………………………………….. в присъствието на прокурора ………….…………………………………………….изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА………………………….
гр.дело N 163/2009 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Й. К. Й. от с. С., област Кюстендил, е подал касационна жалба срещу решение № 182 от 15.10.2008 година по гр.д. N 393/2008 година на Софийския апелативен съд, с което касаторът е осъден да заплати на М. М. Д. и Е. Р. Д. , двете от гр. К., сумите по 18750 лева, съставляващи обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на Р. Д. , поч. на 22.01.2005г., ведно със законната лихва от 22.01.2005г. и разноски по делото – искове с правно основание чл.45 ЗЗД.
Ответниците М. М. Д. и Е. Р. Д. , двете от гр. К., не са заявили становища в касационното производство.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е с обжалваем интерес над 1000 лева. По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1ГПК, поради следното:
В изложението на касатора не са формулирани съществените въпроси, които следва да бъдат обсъдени в контекста на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК. В него се съдържат съображения за неправилност на решението поради материалната му незаконосъобразност и необоснованост- касационни основания по чл.281, ал.1, т.3 ГПК. За да се стигне до обсъждане по съществото на правния спор, обаче, трябва да се преодолеят изискванията за допускане на касационното обжалване. В изложението няма и доводи по чл.280 ГПК, нито посочване и обосновка относно наличието на някоя от хипотезите, визирани в текста. Не са представени противоречиви съдебни решения на съдилищата, нито се поддържа липса на съдебна практика по някой въпрос или необходимост от преодоляването й, тъй като е неправилна и следва да бъде доразвита в поддържана от касатора насока. По съществото на спора се изразява недоволство от размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, което е определено от съдилищата на 18750 лева за всяка от ищците /съпруга и дъщеря на починалото лице/, при съблюдаване на изискванията на чл.52 ЗЗД и т.11 от П № 4/68г. ПлВС. Касаторът е недоволен и от размера на приетото съпричиняване от страна на пострадалия – 1/4, но в тази насока съдът е отчел всички релевантни обстоятелства и правилно е приложил нормата на чл.51, ал.2 ЗЗД.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 182 от 15.10.2008 година по гр.д. N 393/2008 година на Софийския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.