2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 482
гр. София, 14.12.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито съдебно заседание на девети ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ч. гр. дело № 4246/2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 11143 от 22.06.2017 г. на Прокуратурата на Република България против разпореждане от 12.06.2017 година по гр. дело № 239/2017 г. на Софийски апелативен съд.
С обжалваното разпореждане е издаден изпълнителен лист в полза на К. М. К. срещу Прокуратурата на Република България /П./ въз основа на решение № 1155 от 19.05.2017 г., постановено по гр. дело № 239/2017 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение от 10.09.2016 г., постановено по гр. дело № 16220/2013 г. на Софийски градски съд, I г.о., 4 състав, за присъдените с това решение парични суми.
В частната жалба се сочи, че разпореждането е неправилно, тъй като не е съобразена императивната разпоредба на чл. 243, ал. 2 ГПК.
Ответникът по жалбата К. М. К., в указания му срок, не е подал писмен отговор.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на обжалване разпореждане на въззивен съд и е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е основателна по следните съображения:
Разпоредбата на чл. 243, ал. 2 ГПК установява императивна забрана за изпълнение на невлезли в сила съдебни решения срещу държавните учреждения. Тази забрана се разпростира спрямо всички държавни учреждения, каквото несъмнено е ответната П., и се отнася за всяка хипотеза на невлязло в сила съдебно решение, включително и когато то е осъдително въззивно такова по чл. 404, т. 1, пр. 2 ГПК. Това е очевидно от формулировката на разпоредбата, независимо от систематичното й място в ГПК. В този смисъл е и константната практика на ВКС, обективирана в опр. № 247/08.04.2013 г. по ч. т. д. № 970/ 2012 г. на ВКС, II т. о., опр. № 345/03.07.2012 г. по гр. д. № 325/2012 г., I г. о., опр. № 488/ 22.07.2013 г. по ч. гр. д. № 4594/2013 г., IV г. о., опр.№ 397/09.06.2014 г. по гр. д. № 3328/2014 г., III г. о., опр. № 187/04.03.2014 г. по т. д. № 107/2014г. I т. о., опр.№ 439/14.07.2014 г. по ч. гр. д. № 4170/2014 г., I г. о. и др.
С оглед горното, обжалваното разпореждане от 12.06.2017 г. е неправилно, като постановено в разрез с императивната забрана, установена с чл. 243, ал. 2 ГПК. Поради това, то следва да се отмени, молбата на ищеца за издаване на изпълнителен лист следва да се остави без уважение, а издаденият съгласно разпореждането изпълнителен лист от 12.06.2017 г. следва да се обезсили.
По изложените съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ разпореждане от 12.06.2017 г. постановено по гр. дело № 239/2017 г. на Софийския апелативен съд за издаване на изпълнителен лист въз основа на невлязлото в сила въззивно решение по гр. дело № 239/2017 г. в полза на К. М. К. от [населено място] срещу Прокуратурата на Република България за сумата от 30 000 лв. със законната лихва върху нея, считано от 16.01.2012 г. до окончателното й изплащане.
ОСТАВЯ без уважение молбата на К. М. К. за издаване на изпълнителен лист срещу Прокуратурата на Република България въз основа на невлязлото в сила въззивно решение по гр. дело № 239/2017 г. на Софийския апелативен съд.
ОБЕЗСИЛВА издадения на 12.06.2017 г. изпълнителен лист.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: