5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 482
гр. София, 19.05. 2016 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми април през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 1489 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. Б. Й. срещу решение № 8381/07.12.2015 г., постановено по въззивно гр. дело № 435/2015 г. на Софийския градски съд (СГС). С обжалваното възивно решение е отменено – в обжалваната пред СГС част – решение от 01.10.2014 г. по гр. дело № 26297/2013 г. на Софийския районен съд (СРС) и са отхвърлени, предявените от жалбоподателя срещу [фирма], искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ – за отмяна, като незаконосъобразно, на дисциплинарното уволнение на касатора, извършено със заповед № РД-15-27/07.05.2013 г. на изпълнителния директор на ответното дружество; за възстановяване на жалбоподателя на заеманата преди уволнението, длъжност „работник поправка на гуми и джанти” в поделение „М.” при ответното дружество; и за осъждане на последното да му заплати сумата 1 121.21 лв. – обезщетение за оставането му без работа през периода 08.05.2013 г. – 19.06.2013 г.; в тежест на касатора са възложени разноски по делото.
Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. В нея се излагат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното решение, поради допуснати съществени процесуални нарушения, нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.
В изложението на жалбоподателя по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, като общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, е формулиран следният въпрос: „дали конкретното нарушение представлява „друго тежко нарушение на трудовата дисциплина“ по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 7 от КТ и в конкретния случай, дали обстоятелствата по чл. 189, ал. 1 от КТ водят до извода, че наложеното дисциплинарно наказание „уволнение“ е законосъобразно“. Жалбоподателят поддържа, че този въпрос е решен от въззивния съд в противоречие с решение № 381/18.03.2005 г. по гр. дело № 3685/2002 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, че е решаван противоречиво от съдилищата, както и че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответното [фирма], в отговора на касационната жалба излага становище и съображения, няма основания за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователност жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване.
Правният въпрос в изложението на жалбоподателя е формулиран по начин, който го свързва с конкретната фактическа обстановка по правния спор по делото, поради което той не предполага даване на принципен отговор – с по-висока степен на абстрактност – относно тълкуването на приложими по делото правни норми. Тази формулировка, изведена от страна на касатора, изисква правна преценка на правнорелеватни факти по делото, която няма отношение към допускането на касационното обжалване по реда на чл. 288, във вр. с чл. 280, ал. 1 от ГПК, а – към проверката на правилността на решението в случай на допускане на касационното обжалване. Тази преценка – дали конкретното дисциплинарно нарушение представлява такова по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 7 от КТ и дали конкретните обстоятелствата по делото водят до извода за законосъобразност на наложеното дисциплинарно наказание „уволнение“ съобразно критериите по чл. 189, ал. 1 от КТ, предполага съобразяване на събраните доказателства и на установените въз основа на тях конкретни факти по делото, както и подвеждането им под приложимите материалноправни норми, което се извършва при решаването на спора по същество, а не във фазата на селектиране на касационните жалби в производството по чл. 288 от ГПК. Поради това, така формулиран, въпросът не може да се подведе под хипотезата на чл. 280, ал. 1 от ГПК и не представлява общо основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на тази разпоредба.
Доколкото обаче, съгласно т. 1 и мотивите към нея от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, в правомощията на ВКС е да уточни и конкретизира правния въпрос, съдържащ се в изложението на касатора, следва да се приеме, че в случая жалбоподателят извежда следния материалноправен въпрос, като общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК, а именно: в кои случаи дисциплинарното нарушение е „тежко нарушение на трудовата дисциплина“ по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 7, във вр. с чл. 189, ал. 1 от КТ.
Въззивният съд е установил по делото, че съгласно процесната заповед за уволнение, извършеното от ищеца дисциплинарно нарушение се изразява в това, че на 19.04.2013г. в шкафчето си за дрехи в работното помещение, той е съхранявал дизелово гориво в четири бутилки от по два литра; това поведение на ищеца е оценено от ответника-работодател като „тежко нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в съхраняване на леснозапалителна течност (дизелово гориво) в личното шкафче, в нарушение на всички изисквания за противопожарната безопасност, нормите на безопасност на труда и технологичните правила за работа в поделението“; дисциплинарното наказание „уволнение“ е наложено от работодателя на основание чл. 188, т. 3 и чл. 190, ал. 1, т. 7, във връзка с чл. 187, т. 3, т. 5 и т. 10 от КТ, за неизпълнение на задължения по чл. 126, т. 5, 6 и 13 от КТ – заради това, че с деянието си работникът е създал „условия за възникване на пожар, както и за злоупотреби, тъй като съгласно вътрешните разпоредби на предприятието, дизеловото гориво се съхранява в резервоарите на МПС или във ведомствената бензиностанция, находяща се на територията на поделението“.
Въззивният съд е приел за установено и че ищецът е извършил деянието, за което е уволнен, и което не се оспорва от него – на посочената в заповедта дата е съхранявал дизелово гориво в четири бутилки от по два литра в шкафчето си за дрехи в работното помещение. СГС е намерил и че това деяние на ищеца съставлява нарушение на трудовата дисциплина, свързано с неспазване на правилата за здравословни и безопасни условия на труд (чл. 187, т. 5 КТ), в частност – на изискванията за противопожарна безопасност, както и че то е в разрез с изискванията на Наредба № Iз-2377 за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите, а също и в неизпълнение на заповед № РД-09-105/13.10.2000 г. на изп. директор на ответното дружество-работодател, с които правила за безопасност на труда и противопожарна охрана, както и със заповедта, ищецът е бил запознат при провеждания му периодичен инструктаж.
Въззивният съд е намерил, че така установените нарушения на трудовата дисциплина са основание за налагане на дисциплинарно уволнение, при спазване на критериите по чл. 189, ал. 1 от КТ. В тази връзка съдът, позовавайки се на задължителната практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК (решение № 372/01.07.2010 г. по гр. д. № 1040/2009 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение № 516/28.06.2010 г. по гр. д. № 94/2009 г. на III-то гр. отд. на ВКС, решение № 227/29.06.2012 г. по гр. д. № 1417/2011 г. на III-то гр. отд. на ВКС), е възприел становището, че преценката на тежестта на нарушенията следва да се основава на всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното дисциплинарно нарушение, в това число характера на извършваната дейност и значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение с оглед настъпилите или възможни неблагоприятни последици за работодателя, обстоятелствата, при които е осъществено неизпълнението, както и субективното отношение на работника/служителя към конкретното неизпълнение. Съобразно това, въззивният съд в конкретния случай е обсъдил следните обстоятелства: Самото нарушение – че в шкафчето си за дрехи в работното помещение, ищецът е съхранявал дизелово гориво в четири пластмасови бутилки от по два литра. Взел е предвид, установеното с помощта на пожаро-техническата екпертиза по делото, че съхраняването на леснозапалителна течност като дизеловото гориво, в това помещение е изключително рисково, тъй като се касае за район със значителна пожарна опасност, в който пожароопасните течности трябва да се съхраняват само на определени за целта и обезопасени в пожарно отношение места, което за поделението е ведомствената бензиностанция, но не и работното помещение за работниците, тъй като последното не е обезопасено, намира се в близост до компресор за сгъстен въздух и газоразпределителна станция за газ – метан, и при наличие и на други източници на запалване от различен характер, създава сериозен риск от пожар. Въззивният съд е намерил, че действията на ищеца са в още по-голяма степен застрашаващи и предвид това, че пожароопасната течност е съхранявана в пластмасови бутилки, които също не са обезопасени и при различни манипулации с тях, създават риск от поява на разряд от статично електричество и възпламеняване. От друга страна съдът е отчел и че съхраняването на гориво в личното шкафче на работник, създава и опасност от злоупотреби, доколкото именно заради избягването на такива, със заповед на изп. директор на дружеството е разпоредено съхраняването на гориво да се извършва единствено на установените за това места – резервоарите на автобусите и ведомствената бензиностанция. Предвид обясненията по чл. 193, ал. 1 КТ, съдът е взел предвид и че ищецът е съхранявал горивото, тъй като било от верижен трактор, за който той твърди, че бил определен за бракуване, а ползваното за него гориво следвало да му се начисли. При така установените обстоятелства, въззивният състав е намерил, че е налице особено тежко нарушение на трудовата дисциплина, с оглед характера на нарушените правила – свързани със здравословните и безопасни условия на труд, възможните тежки последици от такова нарушение, както за имуществото на работодателя, така и за сигурността на неограничен брой лица. Приел е, че от друга страна и изтъкната в обясненията по чл. 193, ал. 1 КТ причина за извършване на нарушението от ищеца, говори за съзнателно и целенасочено поведение, в разрез с известните му правила за противопожарна безопасност и за предотвратяване възможността за злоупотреби. Тези съображения са мотивирали въззивния състав да приеме, че е налице тежко нарушение на трудовите задължения, което съответства на наложеното най-тежко дисциплинарно наказание – „уволнение“.
С така изложените мотиви към обжалваното въззивно решение, СГС е разрешил правния въпрос по приложението на чл. 190, ал. 1, т. 7, във вр. с чл. 189, ал. 1 от КТ – относно тежестта на дисциплинарното нарушение, не в противоречие, а в пълно съответствие с посоченото и представено (в препис) от страна на касатора, решение № 381/18.03.2005 г. по гр. дело № 3685/2002 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, където е прието следното: Обстоятелството, че дадено нарушение попада под някое от примерно посочените в чл. 190 КТ тежки нарушения на трудовата дисциплина не означава, че за него задължително и непременно следва да се наложи дисциплинарно уволнение. Във всички случаи работодателят е длъжен да извърши преценка на конкретно извършеното дисциплинарно нарушение – какво е нарушението, каква е неговата тежест, какви са обстоятелствата, при които е извършено, подбудите на нарушителя, поведението му, личността му (чл. 189 КТ). Само когато така конкретизираното нарушение на трудовата дисциплина се оцени като тежко, работодателят може да наложи най-тежкото дисциплинарно наказание дисциплинарно уволнение, без да е длъжен да стори това. Особено важно в практически аспект е, че преценката на работодателя относно тежестта на извършеното дисциплинарно нарушение във всички случаи подлежи на съдебен контрол, защото оценката на конкретното дисциплинарно нарушение с оглед критериите на чл. 189 КТ е част от приложението на закона, а преценката за законосъобразност е от компетентността на съда в обсега на правната защита при конститутивния иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за отмяна на незаконно уволнение.
Това решение на ВКС, на което се позовава касаторът, като постановено по реда на отменения ГПК от 1952 г., не съставлява част от задължителната практика на ВКС, която обаче е трайно установена и е в същия смисъл, включително – решение № 372/01.07.2010 г. по гр. д. № 1040/2009 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение № 516/28.06.2010 г. по гр. д. № 94/2009 г. на III-то гр. отд. на ВКС, решение № 227/29.06.2012 г. по гр. д. № 1417/2011 г. на III-то гр. отд. на ВКС, които са посочени в обжалваното въззивно решение, и с които то също е в пълно съответствие. С оглед на това, няма основание да се допуска касационното обжалване в хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 или т. 2 от ГПК. Тъй като няма никакво основание и за промяна на тази трайно установена задължителна практика на ВКС по приложението на чл. 190, ал. 1, т. 7, във вр. с чл. 189, ал. 1 от КТ – нито поради настъпили законодателни изменения, нито поради промяна в обществените отношения, не е налице и хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.
В заключение, касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, тъй като не са налице наведените от жалбоподателя общи и допълнителни основания за това по чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Предвид крайния изход на делото, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 и чл. 81 от ГПК жалбоподателят-ищец дължи и следва да бъде осъден да заплати на ответното дружество разноски за юрисконсултско възнаграждение за защитата пред касационната съдебна инстанция, в претендирания минимален размер по чл. 9, ал. 3 от Нар. № 1/09.07.2004 г. на В. за М., а именно – сумата 500 лв.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 8381/07.12.2015 г., постановено по въззивно гр. дело № 435/2015 г. на Софийския градски съд;
ОСЪЖДА Р. Б. Й. да заплати на [фирма] сумата 500 лв. (петстотин лева) – разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.