4
4
Определение по т. д. № 3502/13 г., ВКС, ТК, І-во отд.
Определение по т. д. № 3502/13 на ВКС, ТК, І-во отд. P. 1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 482
София, 12.06.2014 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на седми май през две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ТОТКА КАЛЧЕВА
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 3502 по описа за 2013 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Т. В. К. от [населено място] чрез адвокат К. Н. срещу въззивно решение № 728/15.04.2013 г. по в. гр. д. № 4147/2012 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 5400/23.07.2012 г. по гр. д. № 3570/2008 г. на СГС, І г. о. – 16 състав и е отхвърлен предявения иск с правно основание чл. 226, ал. 1 ЗЗД за разликата от 14 000 лв. до 40 000 лв., обезщетение за причинени неимуществени вреди от п.т.п. на 02.08.2008 г.
В касационната жалба на Т. К. се сочи, че обжалваното решение е порочно, поради необоснованост, неправилно приложение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила. Касаторът е обосновал допустимостта на касационното обжалване по приложно поле с правния въпрос, свързан с прилагане на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди.
Постъпила е и насрещна касационна жалба от ЗД [фирма], [населено място] срещу въззивното решение в осъдителната му част до размер на сумата 14 000 лв. В изложението към насрещната касационна жалба са посочени четири правни въпроса, като е въведено основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, предвид позоваването на Постановление № 17/63 г. на ВС, ППВС №7/78 г. и на конкретно изброени и приложени актове на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касаторите доводи, приема следното:
Касационната жалба на Т.К. е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
Насрещната касационна жалба отговаря на изискванията по чл. 287 ГПК, депозирана е в едномесечния срок от получаване на преписа от касационната жалба на насрещната страна и отговаря на останалите изисквания по ал. 2 на чл. 287 ГПК.
За да потвърди първоинстанционното решение в обжалваните му части, Софийски апелативен съд е приел, че категорично са установени по делото елементите на фактическия състав на чл. 226, ал. 1 КЗ – наличие на увреждане от управляващ застраховано при ответното дружество моторно превозно средство, противоправно поведение и вина на водача, както и причинно – следствена връзка между деянието и причинените на ищцеца неимуществени вреди от удара на превозните средства.
По отношение на размера на определеното обезщетение, съдът е отчел характера и степента на увреждания на ищеца, периода в който е бил в болница и претърпените хирургични интервенции, възстановителния период, претърпените болки по време на лечение и останалите трайни, забележими белези от раните, наличието на останали чужди тела в тъканите на дясната ръка, които причиняват болки, и невъзможността да бъде извършена козметична корекция на останалите белези. Въззивният съд е отчел и възрастта на ищеца – 27 г., като релевантна за размера на обезщетението и за прилагане на закрепеният в чл. 52 ЗЗД принцип за справедливост.
Въз основа на въведено от ответника защитно възражение за съпричиняване, съдът е посочил, че приносът на пострадалия е Ѕ.
Поставеният в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК правен въпрос, свързан с прилагане на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди е от значение за изхода на делото. Неговото разрешаване от въззивния съд е обусловило частичното отхвърляне на предявения от касатора пряк иск по чл. 226, ал. 1 КЗ, с което е изпълнено общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Независимо от значимостта на поставения въпрос, искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно поради отсъствие на специфичните за основанията по чл. 280, ал.1, т. 1 и т. 3 ГПК допълнителни предпоставки.
Не намира опора в мотивите на решението твърдението на касатора, че обезщетението за неимуществени вреди е определено в противоречие със задължителната практика в ППВС № 4/1968 г. и в постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 749/05.12.2008 г. по т.д. № 387/2008 г. на ВКС, ІІ т. о. За да определи точния паричен еквивалент на претърпените от касатора-ищец болки и страдания, въззивният съд е взел предвид не само общите критерии, които според указанията в ППВС № 4/1968 г. са релевантни за принципа на справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД, но и специфичните обстоятелства, които в конкретния случай формират съдържанието на понятието ”справедливост”.
Като съответстващо на задължителната практика на ВС и ВКС по приложението на чл. 52 ЗЗД въззивното решение не може да се допусне до касационно обжалване на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Касационно обжалване не може да се допусне и на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Тази разпоредба намира приложение в случаите, когато приложимата правна норма изисква първично определяне на нейното действително съдържание по тълкувателен ред, респективно, когато се налага изоставяне на едно тълкуване и преминаване към друго такова, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретният фактически състав под разпоредбата, която действително по обем и съдържание го урежда. Необходимо е наличието и на допълнителен критерий – точното прилагане на закона да е от значение за развитието на правото. Разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, която регламентира принципа за справедливост като отправна точка при определяне на обезщетението за неимуществени вреди е с установено съдържание и по приложението и съществува константна, и задължителна практика на ВС и ВКС. Дадените в ППВС № 4/1968 г. указания до съдилищата за съобразяване на критериите за справедливост по чл. 52 ЗЗД не са изгубили значение и не се налага да бъдат изоставяни или осъвременявани поради изменения в законодателството или в обществените условия. Разликата в размера на присъжданите и на задължителна практика по прилагането обезщетения по всяко отделно дело не произтича от неточно тълкуване и прилагане на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, а се дължи на разликата във фактите, които предопределят стойностното изражение на справедливото за конкретния случай парично обезщетение. При наличието на установена по съдържание правна уредба и на задължителна практика по прилагането й, касационно разглеждане на поставения от касатора правен въпрос няма да допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото, каквото е изискването на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
По изложените съображения касационно обжалване по жалбата на Т. К. не следва да бъде допуснато.
На основание чл. 287, ал.4 ГПК, след като не се допуска касационно обжалване по касационната жалба на Т. К., не следва да се разглежда насрещната касационна жалба на ЗД [фирма], [населено място].
Поради това и на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 728/15.04.2013 г. по в. гр. д. № 4147/2012 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: