2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№482
[населено място], 23.06.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на девети март през две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №2875 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. П. С. срещу решение №123 от 12.05.2014г. по в.т.д. №471/2013г. на Варненски апелативен съд, ТО, с което е потвърдено решение №344 от 12.04.2013г. по т.д.№229/2010г. на Варненски окръжен съд, ТО. С решението на първоинстанционния съд са отхвърлени предявените от Д. П. С. срещу [фирма], [населено място], / преобразувано в хода на производството в акционерно дружество/ и Н. И. Н. иск с правно основание чл.26 ал.2 пр.2 –ро от ЗЗД за прогласяване нищожността на извършена от [фирма], [населено място], в полза на Н. Н. разпоредителна сделка с недвижими имоти по нот. акт №138/11.12.2009г., том ІІ, рег. №5493, нот. д.№319/2009г. на нотариус П. Д., рег. №332 от НК, поради липса на съгласие и иск с правно основание чл.26 ал.2 пр.5 –то от ЗЗД за прогласяване нищожността на същата сделка поради абсолютната й симулативност. В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди се, че въззивният съд необосновано е приел, че на 29.05.2009г. общото събрание на съдружниците на [фирма], [населено място] е взело решение за разпореждане с процесните имоти, като не е съобразил, че е взето решение да бъдат учредени три акционерни дружества, в които да бъдат апортирани притежаваните от дружеството недвижими имоти. Касаторът поддържа,че въззивният съд не е съобразил намиращите се в делото различни варианти на взетите на 25.09.2009г. решения на ОС, които не са обявени по партидата на дружеството в търговския регистър и не могат да бъдат противопоставени на трети лица. Също така поддържа, че съдът не е взел предвид всички установени по делото факти, от които се установява привидността на сключената сделка – обстоятелството, че ответникът Н. не е притежавал средства за покупка на имотите, предмет на сделката, че не е представил доказателства за заплащането на уговорената цена, че не е подал заявление за промяна на титуляра на партидата на имота в [фирма].
Допускането на касационното обжалване е аргументирано с твърдението, че въззивният съд се е произнесъл по следните процесуалноправни въпроси, които са обусловили правните му изводи: 1.Ако дружеството – продавач е сключило с купувача договор за наем на недвижимите имоти, предмет на договора за покупко – продажба, в непосредствена темпорална близост с първата разпоредителна сделка, може ли при наличие на други косвени доказателства, ценени в тяхната съвкупност, да се приеме,че е доказана симулативността на покупко- продажбата? 2.Ако след прехвърляне правото на собственост дружеството – продавач се е афиширало в договора за наем като собственик на продадените имоти, може ли да се приеме, че това е доказателство за намерението за своене и представлява начало на писмено доказателство за установяване симулативност на сключената сделка? Поддържа, че въпросите са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №403 от 05.08.2010г. по гр.д. №684/2009г. на ВКС, ГК, ІІІ гр.о. и решение №226 от 12.07.2011г. по гр.д. №921/2010г. на ВКС, ГК, ІV гр.о., в които е прието,че няма пречка симулацията да бъде разкрита и на базата на косвени доказателства, ако те, разгледани и преценени в своята съвкупност, водят до единствен и несъмнен извод за наличие на такава. Поддържа и че въпросите са разрешавани противоречиво от съдилищата, като се позовава на влязлото в сила решение №198/19.11.2010 по в.т.д.№473/2010г. на Варненски апелативен съд, както и че са от значение за точното прилагане на закона.
Ответникът [фирма], [населено място], поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Поддържа,че поставените от касатора въпроси и цитираните от него съдебни решения не кореспондират с процесния случай. Моли решението да бъде оставена в сила като правилно.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, с което е потвърдил решението на Варненски окръжен съд, въззивният съд е приел, че искът с правно основание чл.26 ал.2 пр.2 –ро от ЗЗД за прогласяване нищожността на процесния договор за покупко – продажба е неоснователен, доколкото на 29.05.2009г. общото събрание на съдружниците на [фирма], [населено място] е взело решение за разпореждане с процесните имоти. Посочил е, че незаконосъобразността на тези решения е без значение за валидността на договора за продажба, тъй като решението по чл.137 ал.1 т.7 от ТЗ не е елемент от фактическия състав на договора за покупко – продажба, респективно няма значение за валидността на същия. Приел е, че процесната сделка и възникналите след нея облигационни отношения по договор за наем, са намерили пълно отражение в счетоводството на ответното дружество, включително и заплащането на продажната цена. Въз основа на това е стигнал до извода,че не са налице доказателства, установяващи привидност на сделката, както и на нейното счетоводно отразяване.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение.
Поставените от касатора въпроси са свързани с предмета на делото, но по отношение на тях не е осъществена общата предпоставка по чл.280 ал.1 от ГПК за достъп до касационен контрол. Отговорът на тези въпроси е изцяло в зависимост от фактите и събраните доказателства по конкретното дело, поради което те нямат характер на въпроси по прилагането на процесуалния закон съгласно чл.280 ал.1 от ГПК, решаването на които би могло да бъде в противоречие с установена и задължителна практика на ВКС. Изводът на съда за неоснователност на предявения иск по чл.26 ал.2 пр.5 от ЗЗД, не е обусловен от становището, че привидност на сделка не може да се установява с косвени доказателства. Съдът е обсъдил в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства – писмените доказателства и заключението на съдебно – икономическата експертиза, като въз основа на тях е достигнал до извода,че не е доказана привидност на сключения между ответниците договор за покупко – продажба. По този начин съдът не е допуснал отклонение от задължителната практика на ВКС, обективирана в цитираните в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК решения. Интерпретацията на събраните по делото доказателства не се обхваща от приложното поле на касационното обжалване. Евентуалната неправилност на приетите за установени факти и обстоятелства по спора, би довела до необоснованост на въззивния акт, но тя подлежи на проверка съгласно чл.281 т.3 от ГПК едва след допускане на касационното обжалване, основано на разрешаването на значим материалноправен или процесуален въпрос.
При липсата на основната предпоставка за касационния контрол по чл.280 ал.1 от ГПК, не следва да се обсъждат поддържаните от жалбоподателя допълнителни предпоставки по чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от ГПК.
По тези съображения не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Варненски апелативен съд.
На ответника по касационната жалба не следва да бъдат присъждани разноски за касационното производство, доколкото не е направено такова искане.
Воден от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №123 от 12.05.2014г. по в.т.д. №471/2013г. на Варненски апелативен съд, ТО.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.