О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 482
гр. София 08.04.2015 г..
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на втори февруари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 7229/2014 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на МЗ [фирма], чрез пълномощника му адв. Р. Р., против решение № 1082/27.05.2014г., постановено по гр. д. № 274/2014 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено решение № 4702/2406.2012 г. по гр.д. 14372/11г. на Софийски градски съд и е признато за установено на основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК по иск на Н. Д. Б. по отношение на МЗ [фирма] съществуването на вземане на Н. Д. Б. в размер на сумата 41 000 лв., главница по договори за заем, както следва : по договор за заем от 26.01.2009 г. – 12 000 лв., по договор за заем от 28.07.2009 г. – 22 000 лв. и по договор за заем от 22.04.2009 г. – 7000 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 21.02.2011 г. до окончателното изплащане.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност поради противоречие с процесуалния и материалния закон и необоснованост на постановеното решение.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК като основание за допускане до касационно обжалване сочи чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК по процесуалноправния въпрос: Може ли съдът да постанови решението си без да обсъди събраните доказателства в тяхната взаимна връзка, както и релевираните своевременно и по предвидения в ГПК ред факти, обстоятелства, възражения и доводи на страните. Посочил е, че въпросът е разрешен в противоречие с Постановление № 1/13.07.1953 г. на Пленума на ВС и ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по т.д. 1/2009 г.
Ответникът по касация Н. Д. Б., чрез процесуалния си представител адв. М. Б., е подал отговор на касационната жалба по чл. 287, ал.1 ГПК, в който е изложил становище, че същата не следва да бъде допускана до касационно обжалване, а по същество е неоснователна. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
Въззивният съд е постановил обжалваното решение при условията на чл. 293, ал. 3 ГПК. Производството пред първа инстанция е образувано по искова молба на Н. Д. Б. против [фирма], с която е предявен иск с правно основание чл. 422 ГПК за установяване на съществуване на вземане на ищеца в размер на 41 000лв. по договори за заем от 26.02.2009г., 28.07.2009 г. и 22.04.2009 г., ведно със законна лихва върху тези суми, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 21.02.2011 г. до окончателното изплащане на задължението. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е установил фактическата обстановка, като е направил обоснована преценка на събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, позовал се е на приетите писмени доказателства, приетите заключения на изслушаните експертизи и е кредитирал с доверие показанията на свидетелката И.. Приел е, че документите, удостоверяващи процесните договори за заем и издадените във връзка с тях квитанции са автентични, а доколкото са частни свидетелстващи документи не се ползват с материална доказателствена сила, поради което е преценил доказателствената им сила съобразно всички събрани доказателства. Като е съобразил събраните доказателства, съдът е намерил за доказано възникването на правоотношения между страните по трите договора за заем за потребление. Посочил е, че тъй като договорът е реален, същият се счита за възникнал при предаването на уговорената сума. Като е обсъдил събраните писмени и гласни доказателства, както и съдебно-счетоводните експертизи, е установил, че процесните суми са били предадени на дружеството от Н. Б. в изпълнение на сключените договори за заем. По възраженията на ответното дружество е посочил, че в устава му не се съдържат ограничения в правомощията на изпълнителния директор да сключва договори за заем, а от друга страна съгласно чл. 235, ал. 4 ТЗ такива ограничения нямат действие спрямо трети лица; не е доказано възражението за нищожност на договорите и споразумението; не е доказано сумите да са получени на друго основание, различно от претендираното, а изложените възражения, че ищецът не е разполагал с парични средства в такъв размер са неотносими. При това положение въззивният съд е приел за доказано възникването на твърдените в исковата молба заемни правоотношения, по които за ответника е възникнало задължението до 30.01.2011 г. да върне на ищеца сумата 41 000 лв., а тъй като ответникът не е ангажирал доказателства за връщането й, предявеният установителен иск е основателен и следва да бъде уважен.
Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Не е налице релевираното основание за допускане на касационно обжалване, на подадената касационна жалба от [фирма], по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по поставения процесуалноправен въпрос. Действията на въззивния съд са в съответствие с трайно установената съдебна практика на ВКС по чл. 290 ГПК /включително и цитираното от касатора Постановление № 1/13.07.1953 г. на Пленума на ВС/, съгласно която съдът формира вътрешното си убеждение по правно релевантните факти въз основа на всички събрани доказателства, като ги обсъжда поотделно и в тяхната съвкупност, като преценява и доводите на страните. В настоящия случай при постановяване на обжалваното решение, за да достигне до крайните си изводи, съдът е направил пълен и цялостен анализ на събраните доказателства във връзка с изложените от ищеца в първоинстанционното производство твърдения. Касаторът смесва основанията за допускане на касационен контрол с основанията за касиране на въззивния акт при формулиране на процесуалноправния въпрос. В приложеното изложение на основанията за допускане до касационно обжалване е препратил към касационната си жалба относно конкретни доводите за необсъдени доказателства, което по същество представлява оспорване правилността на преценката и изводите на въззивния съд. Последните обаче подлежат на преценка в производството по чл. 290 от ГПК,в какъвто смисъл са и указанията в т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС и не представляват основание за допускане до касационно обжалване. В обобщение не е формулиран въпрос ,който да е обусловил правните изводи на съда.Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд може само да го уточни и конкретизира, с оглед на което не е налице общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Отделно следва да бъде посочено, че процесуалните действия на въззивния съд относно установяването на фактическата обстановка,цялостната и самостоятелна преценка на събраните доказателства са съобразени с трайната практика на ВКС.
При този изход на спора жалбоподателят следва да заплати реално направените и документирани разноски за настоящата инстанция на ответника в размер на 1760 лв./хиляда седемстотин и шестдесет лева/.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1082/27.05.2014г., постановено по в.гр. д. № 274/2014г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА МЗ [фирма], ЕИК[ЕИК] да заплати на Н. Д. Б., ЕГН [ЕГН] разноски за настоящата инстанция в размер на 1760 лв. ./хиляда седемстотин и шестдесет лева/.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: