О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 482
София, 16.07.2009 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на девети юли през две хиляди и девета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 341 по описа за 2009 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 HПК.
Постъпила е касационна жалба от „Софарма“А. срещу Решение № 40/26.02.2009 год. по т.д. № 722/2008 год. на Великотърновския апелативен съд. С него въззивният съд е обезсилил Решение № 183 от 24.10.2008 год. по т.д. № 148/2008 год. на Великотърновския окръжен съд в частта с която първоинстанционният съд се е произнесъл по предявения от „Софарма“А. срещу „С. Медикал“А. и „Редимекс“О. – в н. иск с правно основание чл.694 ал.1 ТЗ, оставил е без разглеждане този иск като недопустим и е прекратил производството по него. Оставил е в сила решението на ВТОС в частта с която е ангажирана отговорността на „Софарма“А. за заплащане на държавна такса и разноски.
Касаторът се позовава на чл.280 ал.1 т.3 ГПК по отношение на произнасянето по три обуславящи по смисъла на ал.1 на чл.280 ГПК въпроса по които се е произнесъл въззивния съд. Те са формулирани така: 1./ Наличие на правен интерес за кредитор с прието вземане да възрази по реда на чл.690 ал.1 ГПК срещу неприемане (и невключване в списъка) от синдика на новопредявено вземане; 2./ Н. на положителната процесуална предпоставка за иск по чл.694 ал.1 ТЗ – възражението по чл.690 ал.1 ТЗ по отношение на кредитор с прието вземане, когато списъкът на синдика е за неприемане на новопредявено вземане; 3./ За определяне датата на постъпил по делото документ, когато такава не е определена по предвидения от закона ред.
По реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК не са постъпили отговори от ответниците по касация „С. Медикал“А. и „Редимекс“О. (н).
С. по делото е следният:
От „Софарма“А. е предявен по реда на чл.694 ал.1 ТЗ отрицателен установителен иск за несъществуването на приетото от синдика на „Редимекс“О. (н) и включено в допълнителния списък вземане на „С. Медикал“О. в размер на 99710.85 лв.
За да отхвърли иска, първоинстанционният съд се е позовал на това, че по реда на чл.646 ал.2 т.1 ТЗ е прогласена нищожността на извършено след началната дата на неплатежоспособност плащане от несъстоятелния длъжник на задължението му към „С. Медикал“АД. Зачел е ретроактивното действие на решението и законосъобразно – включването на това вземане в допълнителния списък на приетите такива. Сезиран с жалбата на „Софарма“А. , въззивният съд е счел, че първоинстанционният съд недопустимо се е произнесъл по иск на кредитор, който не е легитимиран да го проведе, доколкото същият не е упражнил валидно правото си на възражение по чл.690 ал.1 ТЗ. Поради това е обезсилил първоинстанционното решение и е прекратил производството по иска.
Становището на настоящата съдебна инстанция относно това, следва ли да бъде допуснат касационен контрол на въззивното решение с оглед произнасяне по формулираните от касатора въпроси е следното:
Първият от поставените от касатора въпроси дори и би бил квалифицирани като значим правен въпрос, би имал обуславящо значение за спора по същество – основателен или неоснователен е искът по чл.694 ал.1 ТЗ. Настоящият съдебен състав не е сезиран с този спор, а със законосъобразността на процесуалното по своя характер въззивно решение – активно легитимиран ли е ищецът да проведе този иск и то не поради спор досежно материалноправната му легитимация на кредитор, а поради наличието/липсата на процесуалната предпоставка по чл.690 ал.1 ТЗ.
По формулирания по п.3 въпрос наистина липсва съдебна практика, но и не би могло да има конкретна такава, доколкото метод за определяне датата на „постъпил по делото документ не по предвидения от закона ред“ не би могъл да бъде изведен по тълкувателен път, доколкото се касае за неограничен брой хипотези както относно вида на документа, така и относно начина на „постъпването“ му. Дали даден документ е валидно депозиран по делото се решава във всеки конкретен случай с оглед конкретните обстоятелства и най-вече с обсега и аргументите по оспорването му. Ако преценката на въззивния съд по оспорването или доказателствената стойност на документа би била неправилна, то това би съставлявало основание по чл.281 т.3 ГПК за касиране на въззивния акт, но не и основание за допускане на касационен контрол.
Т.е. като обуславящ по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК въпрос би могъл да бъде квалифициран само този по п.2 на изложението, въпреки, че е налице известна неяснота във формулировката му. С. състав счита, че по отношение на него е налице основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като действително липсва съдебна практика по въпроса: „Следва ли да има произнасяне по възражението по чл.690 ал.1 ТЗ с определение по чл.692 ал.4 (предишна ал.3) ТЗ за да е налице положителната процесуална предпоставка по чл.694 ал.1 ТЗ или е достатъчно такова възражение да е валидно направено, без значение дали по него е постановено определение по чл.692 ал.4 ТЗ ?“
Т. по чл.18 ал.2 т.1 от Т. № 1/2008 год. на МП е внесена. Ще следва касаторът да внесе таксата по т.2, възлизаща на 1994.22 лв..
Предвид на горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 40/26.02.2009 год. по т.д. № 722/2008 год. на Великотърновския апелативен съд.
УКАЗВА на „Софарма“А. , че следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 1994.22 лв. и представи вносен документ в 1-седмичен срок от съобщението.
След представяне на доказателства за внесена държавна такса или след изтичане на срока без да е внесена, делото да се докладва за насрочване на П. на І т.о. или за прекратяване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.