О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 483
София, 14.07.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети юли две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ч.гр.дело № 3557/2015 год.
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Й. Я. П. и П. Й. П., като правоприемници на Я. Д. П. и на Я. Й. П. /в лично качество и като правоприемник на Я. Д. П./ срещу определение № 195/ 01.04.2015 г. по ч.гр.д.№ 189/ 2015 год. на Пловдивски апелативен съд,с което е потвърдено определение на Старозагорски окръжен съд от 27.01.2015 г. по гр.д.№ 1148/ 2009 г. в частта, в която Я. Д. П. е осъдена да заплати на П. Х. К. 1 629 лв. разноски по делото, а Я. Й. П. е осъден да заплати на П. Х. К. 2 787 лв разноски по делото.
В частната жалба са изложени подробни оплаквания за необоснованост и неправилност на обжалваното определение. Оспорват извода на въззивния съд, че не са налице предпоставките на чл.78 ал.5 ГПК и поддържат, че платеното от П. Х. К. адвокатско възнаграждение за защита в производството по предявените от тях искове, е прекомерно.Поддържат,че въззивният съд не е съобразил указанията, дадени в определение на ВКС, ІV г.о. по гр.д.№ 7236/ 2013 г. в частта, в която е обезсилено решението на Пловдивски апелативен съд № 408/ 22.07.2013 г. по гр.д.№ 523/ 2013 г. и делото е върнато за разглеждане на молбата за разноски от първа инстанция. Поддържат, че касационният съд е указал направеното от тях възражение за прекомерност на платеното от ответника адвокатско възнаграждение да бъде разгледано по същество, поради което въззивният съд не е имал основание да го счете за преклудирано. Искат въззивното определение да бъде отменено в частта, в която Я. Д. П.е осъдена да заплати на П. Х. К. сума над 1 100 лв. разноски по делото и Я. Й. П. е осъден да заплати на П. Х. К. сума над 950 лв. разноски по делото.
Като основание за допускане на касационно обжалване сочат процесуалноправните въпроси за правомощието на въззивния съд, след обезсилване на решението му от ВКС в частта за разноските, да приеме при разглеждане на искането по чл.78 ал.5 ГПК, че същото е просрочено; и за задължението на въззивния съд, при направено възражение за прекомерност по чл.78 ал.5 ГПК, да обсъди обстоятелствата, обуславящи фактическата и правната сложност на делото и да обоснове изводите си за наличието или липсата на такава.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди , че обжалваното определение е постановено при наличие на основанието по чл.280, ал.1,т. 1 и т.3 ГПК във връзка с разрешените процесуалноправните въпроси за правомощието на въззивния съд, след обезсилване на решението му от ВКС в частта за разноските, да приеме при разглеждане на искането по чл.78 ал.5 ГПК, че същото е просрочено; и за задължението на въззивния съд, при направено възражение за прекомерност по чл.78 ал.5 ГПК, да обсъди обстоятелствата, обуславящи фактическата и правната сложност на делото и да обоснове изводите си за наличието или липсата на такава.Представя практика на ВКС – определения постановени по реда на чл.274,ал.2 и ал.3 ГПК.
Ответната страна П. Х. К., в депозирания писмен отговор, оспорва допустимостта и основателността на частната жалба по съображения подробно изложени.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, след като прецени данните по делото и релевираните доводи, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния едноседмичен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, доколкото в нея и изложението се съдържа твърдение за наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т.1 и т.3 от ГПК.
Я. Й. П. и Я. Д. П. са предявили против П. Х. К. искове за обезщетяване на имуществени и неимуществени вреди от деликт.С решение№ 132/ 21.12.2012 г. на Старозагорски окръжен съд по гр.д.№ 1148/ 2009 г. исковете са уважени частично, като между страните по делото са разпределени задълженията за разноски, съразмерно на уважената и на отхвърлената част от исковете. По въззивни жалби на двете страни срещу първоинстанционното решение е образувано гр.д.№ 523/ 2013 г. на Пловдивски апелативен съд, приключило с постановяване на решение № 408/ 22.07.2013 г. С това решение е уважена частично жалбата на ответника П. Х. К. /намален е размерът на присъденото от първата инстанция обезщетение за неимуществени вреди на Я. П., съответно и дължимите разноски по тази претенция/ и са разпределени разноските по въззивното производство. В останалата част /включително в частта за разноските пред Старозагорски окръжен съд/ решението на първоинстанционния съд е потвърдено. По касационна жалба, подадена от двамата ищци, е образувано гр.д.№ 7236/ 2013 г. на Върховен касационен съд, ІV-то гражданско отделение, приключило с постановяване на окончателно определение № 871/ 02.07.2014 г. С този акт не е допуснато касационно обжалване на решението на апелативния съд по съществото на спора, но решението е обезсилено в частта, в която е потвърдено първоинстанционното решение за разпределяне на разноските. К. състав приел, че въззивната жалба на ищците срещу осъждането им да заплатят разноски на ответника, съставлява молба по чл.248 ГПК и не въззивният, а първоинстанционният съд е компетентен да се произнесе по нея. С тези задължителни указания делото е върнато /за произнасяне по искането за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските/ на Старозагорски окръжен съд, който с определение от 27.01.2015 г. по гр.д.№ 1148/ 2009 г. отказал да уважи молбата. С обжалваното в настоящето производство определение Пловдивски апелативен съд потвърдил отказа на първата инстанция по съображения, че до приключване на устните състезания пред нея не е било направено възражение по чл.78 ал.5 ГПК.
Обжалваното определение не обуславя процесуалноправният въпрос за задължението на въззивния съд, при направено възражение за прекомерност по чл.78 ал.5 ГПК, да обоснове изводите си относно наличието на фактическа и правна сложност на делото. Този въпрос би бил относим, ако съдът откаже да присъди по-нисък размер на разноските на ответника за адвокатско възнаграждение поради това, че делото не съставлява фактическа или правна сложност. В случая въззивният съд не е извършил такава преценка, тъй като отказът за изменение на съдебния акт в частта за разноските е мотивиран с липса на възражение за прекомерност от страна на ищците, а не с фактическата и правната сложност на делото.
Процесуалноправният въпрос за правомощието на въззивния съд, след обезсилване на решението му от ВКС в частта за разноските, да приеме при разглеждане на искането по чл.78 ал.5 ГПК, че същото е просрочено, обуславя обжалваното определение. Неоснователно е обаче твърдението на касаторите, че той е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Представеното от тях определение на ВКС, ІV г.о. по ч.гр.д.№ 46/ 2011 г. не разрешава същия въпрос. То дава отговор по въпросите за задължението на второстепенни разпоредители с бюджетни средства да заплатят разноски на другата страна, ако са признали иска и за размерът, до който могат да бъдат намалени разноските на тази страна за адвокатско възнаграждение – въпроси, които нямат нищо общо с поставения от касаторите в настоящето производство. Що се касае до представеното определение на ВКС, ІV г.о. по ч.гр.д.№ 105/ 2011 г., то е постановено по реда на чл.274 ал.2 ГПК и не съставлява практика на ВКС по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, Освен това и с него не е разрешен поставения в настоящето производство въпрос, а е разрешен въпросът до какъв размер могат да бъдат намалени разноските, направени за адвокатско възнаграждение от страна по делото. Поради това не са налице предпоставките нито по т.1, нито по т.2 от ал.1 на чл.280 от ГПК и няма основания обжалваният акт да бъде допуснат до касационен контрол.
Не е налице и основанието по т.3 на чл.280,ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване,на което касаторите се позовават бланкетно.
В обобщение, липсва основание за допускане на касационно обжалване на определението на въззивната инстанция по чл. 280, ал. 1,т.1-3 ГПК.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на IV г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 195/ 01.04.2015 г. по ч.гр.д.№ 189/ 2015 год. на Пловдивски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :