О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 483
С., 19.04. 2012 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми март две хиляди и дванадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 1177 /2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. М. П. срещу въззивно решение от 20.06.2011 г. по въззивно гр.д. № 841 /2011 г. на Бургаския окръжен съд, г.о., в частта, с която е потвърдено решение от 05.04.2010 г. по гр.д. № 6618 /2010 г. на Бургаския районен съд, в частта, с която са отхвърлени искове на жалбоподателя срещу И. А. А. с правно основание чл.71,ал.1,т.1 и т.2 от Закона за защита от дискриминация за установяване на извършено нарушение на ответника срещу ищцата по повод на подадена от нея жалба в посочен пенсионерски клуб в три посочени момента, за осъждане на ответника да преустанови нарушението, както и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни действия.
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това.
Насрещната страна И. А. А. оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение и исковете са неоценяеми.
Исковете са предявени срещу управител на пенсионерски клуб в [населено място], за отказите му на три дати да приеме писмените молби на ищцата за членство и един път да внесе молбата за разглеждане от управителния съвет на клуба. Твърди се неравенство в третирането чрез действията по повод на молбите на ищцата да стане член на клуба, да бъде с равни права и възможности с останалите.
За да постанови обжалваното решение, с което е приел, че претенциите са неоснователни, въззивният съд е приел въз основа на анализ на събраните по делото доказателства, че не е установено отправянето на двете устни молби и че писмената молба на ищцата е била разгледана, видно от протокол, както и че ищцата е била член на клуба. Съдът е приел също, че не следва да разглежда фактите, посочени едва в съдебно заседание на въззивната инстанция.
В изложението на основанията за допускане на обжалваното решение до касационно обжалване се съдържат доводи за неправилност на въззивното решение и е въведено общо твърдение за произнасяне по материално-правни и процесуално-правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и на съдилищата, без да са изведени отделни правни въпроси.
Представено е решение № 511 /27.07.2010 г. по гр.д. № 587 /2009, ІІІ г.о. на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК, в което е даден отговор на процесуално-правен въпрос по приложението на чл.9 ЗЗДискр. при исковете по чл.71,ал.1,т.1, т.2 и т.3 ЗЗДискр. в смисъл, че основната доказателствена тежест е възложена на ищеца, който е длъжен да докаже фактите, въз основа на които може основателно да се предположи, че той е жертва на дискриминация и че само в този случай законът възлага доказателствената тежест на ответника да установи обратното, а именно, че правото на равно третиране на ищеца в конкретния случай не е нарушено, както и че неизпълнението от страна на ищеца на възложената му от закона доказателствена тежест е достатъчно основание за постановяване на отхвърлителен резултат на предявения иск. Следва да се приеме, че ако жалбоподателят е извел разрешения в това решение правен въпрос, то въззивният съд го е разрешил в съответствие, а не в противоречие с разрешението в посоченото решение.
Представено е решение № 428 /13.05.2010 г. по гр.д. № 1207 /2009, ІV г.о. на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК, в което е даден отговор на материално-правен въпрос по приложението на чл.4 от ЗЗДискр. за точното тълкуване на понятията „пряка и непряка дискриминация” и „равенство в третирането” в смисъл, че : от значение за установяване на дискриминация е обективно съществуващият недопустим правен резултат при упражняване на дейността, проявен в очертаните от закона форми на нежелано или по-неблагоприятно третиране, независимо дали при осъществяването на тази дейност са спазени съответните нормативни изисквания. Следва да се приеме, че ако жалбоподателят е извел разрешения в това решение правен въпрос, то той не е обусловил решението на въззивния съд, който е приел, че твърдените от ищцата факти не са установени, следователно не са се осъществили и .това е обусловило изхода от спора, че исковете са неоснователни, а не е приел, че фактите са се осъществили, но не представляват „пряка и непряка дискриминация” и „неравенство в третирането”.
При липса на други изведени правни въпроси, и доколкото тези, които могат да бъдат приети за изведени, не са разрешени в противоречие с посочените съдебни решения, следва да се приеме, че не са осъществени основания по чл.280,ал.1, т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
С оглед изхода от спора жалбоподателят няма право на разноски, а ответникът не претендира разноски, поради което разноски не следва да му се присъждат.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение от 20.06.2011 г. по въззивно гр.д. № 841 /2011 г. на Бургаския окръжен съд, г.о..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.