4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 483
С.,26.06.2012 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на шести юни две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. дело № 951/2011 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 902 от 31.05.2011 г. по т. д. № 543/2010 г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която е отменено постановеното от Софийски градски съд, VІ-3 състав решение № 56 от 29.06.2010 г. по т. д. № 1604/2009 г. и е уважен предявеният от [фирма], [населено място] срещу дружеството-касатор иск с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 44 939.09 лв., представляваща неплатено възнаграждение, с включено ДДС, по договор за строителство от 16.11.2007 г. и протокол № 18 от 06.03.2009г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 24.09.2009 г. до окончателното й изплащане.
К. поддържа, че въззивното решение е неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Изразява несъгласие с отказа на съда да уважи направеното от него прихващане на претендираната от ищеца сума за възнаграждение по процесния договор за строителство със сумите, дължими от същия за неизпълнени, некачествено изпълнени строително-монтажни работи и неоснователно платени суми поради разлика между уговорените единични цени и посочените в протоколите обр. 19. Счита за неправилен, поради противоречие с нормата на чл. 264, ал. 2, изр. 2 ЗЗД и със събраните по делото доказателства за уведомяването на изпълнителя за констатирани от него недостатъци, извода, че след като възложителят е подписал протоколите обр. 19 без възражения, следва да се приеме, че отразените в тях работи са приети и за тях се дължи възнаграждение. В касационната жалба е релевирано изрично оплакване и за допуснато нарушение на процесуалните правила относно задължението на въззивната инстанция да обсъди всички събрани по делото доказателства, като в тази връзка се твърди, че съдът не е обсъдил и съобразил заключението на техническата експертиза, установяващо възникналите скрити недостатъци, а е обосновал решението си със собствени знания в случай, който изисква специални такива.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е аргументирал допускането на касационното обжалване с материалноправния въпрос „Дължи ли възложителят възнаграждение на изпълнителя, ако при приемане на работата негов представител не е направил възражение, но в по-късен момент изпратените специалисти са открили недостатъци и какъв е срокът за ангажиране отговорността при скрити недостатъци?” и с процесуалноправния въпрос „Може ли съдът да основава решението си на собствени знания, в противоречие с приетата и неоспорена съдебно-техническа експертиза, изготвена на база специални знания на вещото лице”. По отношение на първия въпрос е заявено основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а по отношение на втория въпрос – основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Ответникът по касация – [фирма], [населено място] – оспорва касационната жалба като неоснователна и моли да не бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение по съображения, изложени в писмен отговор от 31.08.2011 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да отмени първоинстанционното решение в частта относно първоначалния иск с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД и да присъди на ищеца [фирма], [населено място] исковата сума 44 939.09 лв., представляваща възнаграждение за дейностите по протокол № 18 от 12.03.2009 г., които са част от предмета на сключения между страните договор за строителство № 306-В от 16.11.2007 г., въззивният съд е приел, че с оглед двустранно подписаните протоколи обр. 19 с номера от 1 до 18 и при липсата на възражения от страна на възложителя, на основание чл. 264, ал. 3 ЗЗД, работата следва да се счита за приета, което поражда съответно задължението на възложителя за заплащането й. Като неоснователно съдът е преценил направеното от ответното по иска дружество възражение за прихващане. В тази връзка е прието, че от всички изброени във възражението за прихващане недостатъци характер на „скрит недостатък” би могъл да има единствено появилият се теч по тавана на помещението под терасата /т. 1.1, б. „в”/, но че липсват доказателства възложителят да е уведомил за него изпълнителя веднага след откриването му.
Настоящият състав намира, че въззивният акт не следва да бъде допуснат до касационно разглеждане.
И двата поставени от касатора въпроса не могат да бъдат определени като обуславящи изхода на делото по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, разяснен подробно в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Отговорът на материалноправния въпрос се съдържа в самия закон – в чл. 264, ал. 2, изр. 1 ЗЗД, изрично предвиждащ отговорност на изпълнителя за отстраняването не само на недостатъците, установени при приемане на работата, но и такива, които не могат да бъдат открити при обикновения начин на приемане или се появят по-късно. В случая, обаче, изводите, до които е достигнал решаващият състав, произтичат от конкретните факти и подкрепящите ги доказателства и по-точно – от преценката на съда относно вида на недостатъците като такива, които са могли да бъдат констатирани още при приемането на извършената работа и относно момента, в който възложителят е уведомил изпълнителя за недостатъка, счетен от съда като такъв, който е възможно да се е появил по-късно. Следователно, поставеният въпрос е свързан с възприемането на фактическата обстановка по делото и обсъждането на събраните доказателства, поради което, съгласно указанията, дадени в цитираното тълкувателно решение, е относим към основанията за касация по чл. 281, т. 3 ГПК, но не и към основанията за допускането й по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК.
Общата предпоставка по чл. 280 ГПК отсъства и по отношение на заявения в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК процесуалноправен въпрос. Неоснователно в тази връзка е твърдението на касатора, че въззивният съд не е възприел заключението на изслушаната по делото техническа експертиза, изготвено въз основа на специалните знания на вещото лице, а е изградил изводите си въз основа на своите собствени знания, които не са специални. Поставената на техническата експертиза задача е да „установи всички недостатъци в строителния продукт по количество и цена, посочени във възражението за прихващане”, а не дали недостатъците са „скрити”, респ. появили се по-късно. Изводът относно характера на твърдяните недостатъци е правен и като такъв е от компетентността на съда, а не на експерта. Същото се отнася и за това, дали уведомяването на изпълнителя за недостатъците е извършено веднага, т. е. налице ли е предвиденото в чл. 264, ал. 2 ЗЗД условие за ангажиране отговорността на изпълнителя.
Поради изложените съображения, настоящият състав приема, че не е осъществена общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване, което, в съответствие с със задължителните указания по т. 1 от посоченото тълкувателно решение, освобождава касационната инстанция от обсъждане на заявените от касатора конкретни основания по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 902 от 31.05.2011 г. по т. д. № 543/2010 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: