О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 483
гр. София, 16.07.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на петнадесети юли две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова ч.т.дело № 1698/2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на А. Д. Д., чрез процесуалния й пълномощник, срещу определение № 3886 от 12.12.2018 г. по ч.гр.д. № 5920/2018 г. на Софийски апелативен съд, 14 гр.състав, с което е потвърдено определението на Софийски градски съд от 01.10.2018 г. по гр.д. № 11254/2018 г. за прекратяване на производството по делото и изпращането му по подсъдност на Окръжен съд – Пловдив. Частната касационна жалба е подадена съвместно с останалите шестима ищци, но по отношение на тях тя е върната с влязло в сила разпореждане от 14.05.2019 г. на съдията-докладчик от САС.
В частната касационна жалба се поддържат доводи за неправилност на въззивното определение, основани на Регламент /ЕС/ № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета. Твърди се, че приетите изменения на чл.115 и чл.119 ГПК не съответстват в пълна степен на посочения Регламент и ограничават възможността на пострадалото лице за избор на подсъдност.
Искането за допускане на касационно обжалване е основано на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по следните въпроси: 1. Допустимо ли е с вътрешно законодателство на държава-членка на ЕС да се въвежда ограничение на права и конкретно на процесуални възможности, създадени с Регламент на ЕС; 2. Като се имат предвид съответни текстове от раздел 3 – „Компетентност по дела във връзка със застраховане” от Регламент /ЕС/ № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета, следва ли че е установено безусловно право за предявяване на иск срещу застраховател по местожителство/седалище на застрахователя и има ли текст в Регламента, изключващ това правило по отношение на задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите; 3. С въвеждане във вътрешното законодателство на държава-членка на ограничения във връзка с подсъдността при отговорност на застрахователите и изключване на установения в т.15 от Регламента принцип, че компетентността по правило се основава на местоживеене на ответника, нарушава ли се изискването за висока степен на предвидимост при предявяване на иск срещу застраховател на територията на ЕС; 4. Въведената във вътрешното законодателство подсъдност, различна от установената в Регламента, как следва да се прилага – като допълнителна такава или като изключваща тази, установена с Регламента и 5. С промяната на подсъдността по чл.115, ал.2 ГПК нарушава ли се правото на пострадалия да бъде защитаван от избран и вече упълномощен от него адвокат преди промяната, с действие и адрес на кантора по седалище на застрахователя.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е направено искане за отправяне на преюдициално запитване, отнасящо се до тълкуване на Регламент /ЕС/ № 1215/12 на Европейския парламент и на Съвета относно подсъдността на искове срещу застрахователи.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, предвид данните по делото, приема следното:
Делото е образувано по искова молба, подадена в СГС на 20.08.2018 г. от страна на частната касаторка и още шестима ищци против ЗД Л. И. АД [населено място] за заплащане на застрахователни обезщетения за неимуществени вреди по чл.226 КЗ/отм./ в размер на по 50 000 лв., претърпени от ищците вследствие смъртта на техния брат Н. Д. Д., настъпила в резултат на ПТП на 08.09.2015 г., между [населено място] и [населено място].
Съставът на Софийски градски съд, след извършена служебна справка за постоянен и настоящ адрес на ищците, с определение от 01.10.2018 г. е приел, че делото следва да се прекрати и да се изпрати за разглеждане на Окръжен съд – Пловдив, с оглед разпоредбата на чл.115, ал.2 ГПК, тъй като ищците са с адрес в област П. и там е настъпило процесното застрахователно събитие, а за местната подсъдност по чл.115 ал.2 ГПК съдът следи служебно.
Въззивният съдебен състав е споделил изводите на първата инстанция. В атакуваното определение е съобразена приложимата редакция на специалната местна подсъдност по искове за обезщетение на увредено лице срещу застраховател. Прието е, че съгл. чл.115 ал.2 ГПК вр. чл.119 ал.3 ГПК тази местна подсъдност е регламентирана като абсолютна положителна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск за заплащане на обезщетение по КЗ. За неоснователни са счетени доводите на ищците за несъобразяване на общностното право. Въззивният съд е посочил, че разпоредбите на Регламент /ЕС/ № 1215/12, уреждащи международната компетентност на съдилищата на държавите-членки, не са приложими за местната компетентност, когато както застрахователното събитие, така и участниците в него, се намират на територията на РБ, а определянето й е в правомощие на националното законодателство.
Настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Според задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е задължен да посочи конкретен правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на съда по конкретното дело, както и да обоснове поддържаните допълнителни предпоставки за допускане на обжалването. Акцентирано е и върху разликата между основанията за допускане на касация и основанията по чл.281 т.3 ГПК, като последните не могат да се преценяват в селективната фаза на касационното производство.
В случая не може да се приеме, че формулираните въпроси попадат в обхвата на основния селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК. Част от въпросите са изведени въз основа на поддържани доводи и в производството пред САС, идентични с тези в частната касационна жалба – за възможността увреденото лице да предяви пряк иск за заплащане на обезщетение по КЗ срещу застрахователя на делинквента пред съда по седалището на застрахователя. Тези доводи не са възприети от въззивния съд, предвид приложимия процесуален закон – чл.115 ал.2 ГПК /в редакция след ЗИД на ГПК – ДВ бр.65/2018 г., в сила от 07.08.2018 г./, което от своя страна обуславя относимост на въпросите към правилността на атакувания съдебен акт. В случая се касае за приложимост на процесуални правила относно местната подсъдност по тези спорове, чиято регулация е предоставена в компетентност на съответната държава–членка на ЕС, а не за международна компетентност на съдилищата съгласно Регламент № 1215/2012 г. на Европейския парламент и Съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела.
В атакуваното определение липсва произнасяне по въпросите, свързани с твърдяното ограничаване на правата на пострадалото лице, вкл. и правото му на защита от вече упълномощен адвокат, поради което не е налице общото основание за достъп до касация.
Освен това, поддържаната допълнителна предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК е само бланкетна, но и по същество тя не е налице.
По приложението на сега действащата редакция на чл.115 ал.2 ГПК, важима за подадени след 07.08.2018 г. искови молби, е налице практика на ВКС- така например, определение по ч.т.д. № 2917/2018 г., І т.о., която се споделя изцяло от настоящия съдебен състав. Според нея, законодателят е предвидил особени правила относно местната подсъдност на споровете по искове за обезщетения на увреденото лице по КЗ, изключваща общата подсъдност по чл.108 ал.1 изр. 1 ГПК – по седалище на ответника. В рамките на тази специална местна подсъдност са регламентирани алтернативни възможности за предявяване на иска от увреденото лице пред местно компетентен съд измежду съда, в чийто район към момента на настъпване на застрахователното събитие се намира настоящият или постоянният адрес на ищеца /неговото седалище/ или по местонастъпване на застрахователното събитие, които отчитат интересите на ищците. Възражението за неподсъдност на делото на основание чл.119 ал.3, вр. с чл.115 ал.2 ГПК може да се направи от ответника в отговора на исковата молба и да се повдигне служебно от съда до приключване на първото по делото заседание.
Предвид изложеното, искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно, което предпоставя неоснователност и на искането по чл.628 ГПК.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 3886 от 12.12.2018 г. по ч.гр.д. № 5920/2018 г. на Софийски апелативен съд, 14 гр.състав.
Оставя без уважение искането за отправяне на преюдициално запитване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: