О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№483
гр.София, 06.11.2012 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ч.гражданско дело под № 457/2012 година
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 във връзка с чл.280, ал.1 и чл.288 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх.№ 7035/26.06.2012 год. на П. Н. П. от [населено място] срещу определение № 1924 от 06.06.2012 год. по в.ч.гр.дело № 554/2012 год. на Русенския окръжен съд, с което е потвърдено определението от 19.04.2012 год. на Русенския районен съд за прекратяване като недопустимо производството по гр.дело № 2919/2012 год. Поддържа се, че не се касае за факти по смисъла на чл.124, ал.4, предл.второ ГПК, а до пораждане или прекратяване на съответно право.
Като основания за допускане на частно касационно обжалване се сочат: а/чл.280, ал.1, т.2 ГПК-противоречиви решения от един и същи състав на Върховния съд-решение № 1476 от 02.02.1994 год. по гр.дело № 135/1993 год. и решение № 2184 от 09.02.1995 год. по гр.дело № 2123/1994 год. на ІV г.о. и б/чл.280, ал.1, т.3 ГПК-валидно ли е второто от цитираните решения, щом като е постановено от същия съдебен състав и диаметрално противоречи на предходното тяхно решение и допустимо ли е едни и същи съдии да разрешават спор, по който са се произнесли? Допустимо ли е в отделно производство да се търси или не валидността на съответния акт за реституция /административен или съдебен/ при наличието на обстоятелства, опорочаващи или непокриващи фактическия състав по извършване на реституцията? Това производство за установяване на факти по смисъла на чл.124, ал.4 ГПК ли е? Кой съд – гражданският или административният е компетентен да разглежда спорове по приложението на реституционните закони? Задължително ли е искът за установяване противоправността на извършена реституция да бъде кумулативно свързан с иск за обезщетяване, за собственост и пр.? Ако с решение на съд се признае незаконосъобразност на акт за реституция, откога започва да тече давността за лицето, засегнато от неправомерната реституция да търси реституиране на правата си за собственост, респ. на право за обезщетение от новия приобретател?
Преди да се произнесе по допустимостта на частното касационно обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. съобрази следното:
П. производство по гр.дело № 2919/2012 год. на Русенския районен съд, 9-ти гр.състав е било образувано по искова молба на П. Н. П. срещу Н. Х. Н., М. Х. Л. и С. Х. Н. за установяване, че ответниците не са спазили процедурата по чл.1 от З., тъй като в едногодишния срок от влизане на закона в сила, не са върнали на купувача или на неговите правоприемници сумата, за която магазинът е бил закупен по реда на ПМС № 60/1975 год. Поискано е и да бъде обезсилено като нищожно, с оглед чл.12, ал.2 ГПК/отм./, решение № 2184 от 09.02.1995 год. по гр.дело № 2123/1994 год. на ВС, с което е бил уважен иска на Н. Н., М. Л. и С. Н., като П. П. е бил осъден да им предаде владението на магазина.
С разпореждане от 14.02.2012 год. районният съд е оставил исковата молба без движение с указания: а/ да се уточни дали се предявява отрицателен установителен иск, че ответниците не са собственици или се претендира прогласяване нищожност на съдебно решение или и двете; б/ да се посочи откога ответниците са във владение на процесния магазин; в/ да се обоснове правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и да се уточни защо не е предявен ревандикационен иск, след като се твърди че имотът е закупен през 1990 година, а съдебното решение, легитимиращо ответниците като собственици е нищожно.
С уточняваща молба от 17.04.2012 год. ищецът е заявил, че не може да претендира нито ревандикация нито установяване право на собственост, тъй като ответниците владеят имота повече от десет години и са го придобили по давност, а иска да бъде установено дали е спазен редът по чл.1 от З., което ще му даде възможност да търси обезщетение от ответниците в друг процес.
С определение № 3855/19.04.2012 год. районният съд е прекратил производството по така уточнения установителен иск, като е посочил, че липсва правен интерес от самостоятелното му предявяване, доколкото нарушението на закона при реституцията може да бъде констатирано в самото дело за обезщетение.
С разпореждане от същата дата – 19.04.2012 год. районният съд указал на ищеца да отстрани несъответствието между обстоятелствената част и петитума на исковата молба, тъй като нищожността не е основание за обезсилване на едно решение.
С молба от 04.05.2012 год. ищецът е уточнил, че вместо обезсилване иска отмяна на решението на Върховния съд. Определение № 3855/19.04.2012 год. е обжалвано с частна жалба вх.№ 26952/04.05.2012 год.
С определение № 4287/04.05.2012 год. районният съд е прекратил производството по иска за отмяна на решение № 2184 от 09.02.1995 год. по гр.дело № 2123/1994 год. на ВС, ІV г.о.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на частно касационно обжалване на определението на въззивната инстанция поради следните съображения:
Първото твърдяно в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК основание – това по чл.280, ал.1, т.2 ГПК предполага даденото от въззивния съд разрешение да противоречи на разрешението по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение или определение на първоинстанционен, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК/срвн., т.3 от тълкувателно решение № 1/2009 год. от 19.02.2010 год. по тълк.дело № 1/2009 год. на О. на ВКС/. Частният жалбоподател съзира такова противоречие между постановените от един и същи състав на Върховния съд, ІV г.о. в производството за преглед по реда на надзора – чл.225 и сл.ГПК/отм./ решение № 1476 от 02.02.1994 год. по гр.дело № 135/1993 год. и решение № 2184 от 09.02.1995 год. по гр.дело № 2123/1994 год. С първото от тях е било отменено решението от 17.11.1992 год. по гр.дело № 1514/1992 год. на Русенския окръжен съд и делото е върнато на последния за ново разглеждане. Указано е на второинстанционния съд да вземе изрично отношение по възражението на ответника /сега частен жалбоподател/, че не е било изпълнено условието за връщане на купувача-правоприемник платената от него сума. С второто решение надзорният състав е отменил решението на окръжния съд от 28.04.1994 год. по гр.дело № 247/1994 год. и е уважил иска по чл.108 ЗС, като е приел, че ищците-наследници на Х. Н. Х. са превели на купувача по договора от 29.04.1976 год.-ТПК”С.” получената продажна цена на 10.03.1992 год., т.е. в едногодишния срок по чл.1 от З.. Посочено е, че ответникът П. Н. П. се явява частен правоприемник на първоначалния приобретател и се обхваща от действието на реституцията, независимо че се явява трето лице по отношение на първоначалния отчуждителен акт.
Следователно, между двете решения на Върховния съд не съществува каквото и да било противоречие, което да послужи като основание за допускане на частно касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Въпросите, формулирани в т.2, б.б.”а”-„д” от изложението не обосновават наличие на предпоставката по чл.280, ал.1, т.3 ГПК и необходимост от разглеждане на частната касационна жалба по същество. Един въпрос би бил от значение за точното прилагане на закона, ако се отнася до необходимост от изменение на задължителна практика /чл.280, ал.1, т.1 ГПК/ или на практика по отделни казуси с оглед преодоляване на възприети погрешни правни разрешения по прилагане на правната уредба и формиране на нова съдебна практика, който процес в тълкувателната дейност на ВКС има приносен характер за правото, осигуряващ по-нататъшното му развитие /срвн., т.4 от тълкувателно решение № 1/2009 год. на О. на ВКС/. Отговори на поставените от жалбоподателя в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпроси са дадени от практиката на съдилищата, в т.ч. и тази на Върховния касационен съд и не се нуждаят от допълнително изясняване, след като не се твърди и наличието на конкретни непълноти, неясноти или противоречивост в правната уредба.
В обобщение, липсва основание по чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК за допускане на частно касационно обжалване на въззивното определение, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1924 от 06.06.2012 год. по в.ч.гр.дело № 554/2012 год. на Русенския окръжен съд по частна касационна жалба вх.№ 7035 от 26.06.2012 год. на П. Н. П. от [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/