О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 483
София 07.05.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми април през две хиляди и девета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 358 по описа за 2009г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена касационна жалба от Е. М. П.- чрез процесуалния си представител- адвокат А против решение № 170 от 07.11.2008г.по в.гр.д. № 332 по описа за 2008г. на Варненски апелативен съд,в частта, с което е отменено решение № 469 от 30.04.2008г. по гр.д. №2052/2006г.на Окръжен съд Варна в частта,в която е отхвърлен иска на Т. А. Т. против Е. М. П. за заплащане на разликата над 4 108лв.до 19 978лв. и вместо това последната е осъдена да заплати сумата от 15 870лв.,представляваща обезщетение за извършени от ищцата без основание половината от разходите за придобиването и довършването на недвижими имоти-апартамент и гараж,находящи се в гр. В. ул. ”Д”№ 2 и оборудването на апартамента с трайно прикрепено към него обзавеждане на основание чл.59 от ЗЗД./В останалата част решението е оставено в сила/.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба-касаторът се позовава на нормата на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК,като поставя три съществени процесуално-правни въпроса,които счита,че са постановени в противоречие с практика на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона. Позовава се на Постановление № 1 от 28.05.1979г.на Пленума на ВС,Тълкувателно решение № 85 от 2.12.1968г.на ОСГК на ВС,решение № 386 от 10.02.1965г.по гр.д. № 2683/64г.на І г.о. и решение № 935 от 28.06.1993г.по гр.д. № 2086/92г.на ІV г.о. на ВС.
Срещу така подадената касационна жалба не е постъпил отговор от ответната страна.
Касационата жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
Постановеното въззивно решение се обжалва в частта,в която е уважен до размер от 15 870лв.,предявения от Т. А. Т. против Е. М. П. иск с правно основание чл.59 от ЗЗД за сумата от 19 978лв, представляваща обезщетение за извършени от ищцата бе основание-половината от разходите за придобиване и довършване на недвижими имоти-апартамент и гараж, находящи се в гр. В. ул. ”Д”№ 2 и за оборудване на апартамента с трайно прикрепено към него обзавеждане. За да уважи иска в този му размер-съдът е приел,че тъй като по време на брака,със средства съпружеска имуществена общност- е платена сумата от 18 086лв.,представляваща част от вноските за апартамента и гаража, собственост на ответницата /платените общо 10 340лв.-на 30.09.2003г.и общо 7 746лв.-на 1.03.2004г./,то ищцата има право на 1/2ид.ч.от тях –или 9 543лв. Относно претенцията за оборудването, включващо вградена кухня,хладилник,фурна за вграждане, пералня, съдомиялна машина,плот с електрически керамични котлони, аспиратор, климатик, бойлер в банята и бойлер в кухнята –на обща стойност от 12 654.47лв.-съдът е счел,че ищцата има право на 1/2ид.ч.,тъй като „липсва основание за излизане на сумата от нейния патримониум,а цялото обзавеждане се намира в жилището на ответницата и се ползва от нея”. Въззивният съд не е уважил възраженията на ответницата/сега касатор/ и не е приспаднал следните суми- от 12 993 щатски долара,за които е твърдяла,че е привела по сметка на сина си- за закупуване в нейна полза на апартамент,за което го е упълномощила с пълномощно,издадено на 10.09.2002г.и от 24 880.98лв.,получени на 24.06.2004г.от съпруга на ищцата като обезщетение за причинени му неимуществени вреди,вследствие на смъртта на баща му и за които ищцата е разполагала с пълномощно да тегли. За първата сума-съдът се е мотивирал с обстоятелствата,че упълномощаването и преводът са извършени година преди процесните плащания и че не е доказано съпругата да е била упълномощена да разполага с тези средства. За втората-съдът е приел,че не е доказано кой е получил сумата и да ли тя е влагана за закупуване на оборудването в апартамента, както и че в настоящето производство е недопустима преценката за наличие на трансформация на лични средства в семейното имущество,а без установена такава, презумцията за съвместен принос не е оборена.
При тези факти-поставените в касационната жалба съществени въпроси са:1. Относно доказателственото значение на притежаваните от ищцата четири броя платежни документи –по два от двете горепосочени дати – 30.09.2003г.и 1.03.2004г., пред вид на обстоятелството,че те съдържат подпис само на получилият сумите,но не и на платилия ги, 2. Допустим ли е иск с правно основание чл.59 от ЗЗД,при положение,че ищцата разполага с друг иск,който следва да предяви по друг специален ред –за делба на имущество,придобито като съпружеска имуществена общност и 3.Относно характера на процесните вещи-дали те представляват трайни подобрения,пред вид липсата на ангажирани доказателства дали начинът по който са прикрепени движимите вещи ги превръща в част от недвижимия имот и дали тяхното отделяне ще причини повреждане на главната вещ.
Първият постановен въпрос не е съществен,тъй като преценката на съда за основателност на предявения иск за половината от сумата от 18 086лв.,платена по време на брака,със средства съпружеска имуществена общност, представляваща част от вноските за апартамента и гаража, собственост на ответницата – не произтича единствено и само от доказателствената стойност на притежаваните от ищцата четири броя платежни документи,а е свързана с установената в Семейния кодекс презумция за съвместен принос на придобитите вещи от съпрузите през време на брака. По делото ответницата не е доказала,че тя е платила сумите посочени в разписките от 30.09.2003г.и 1.03.2004г.,поради което правилно съдът е приел,че са платени със семейни средства на ищцата и нейния съпруг, изхождайки от наличните по делото доказателства/ договорите за имотите са сключени от бившия съпруг на ищцата, показанията на свидетеля К,съгласно които вноските са плащани от ищцата и от нейния съпруг,фактът,че разписките са в държание на ищцата/
Вторият поставен въпрос за допустимостта на иска по чл.59 от ЗЗД е съществен,но той не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Съгласно цитираното от касаторката Постановление № 1 от 28.05.1979г.на Пленума на ВС-искът по чл.59 ал.1 от ЗЗД е поставен на разположение на неоснователно обеднелия във всички случаи,когато той не може да се защити нито с исковете по чл.55 ал.1 от ЗЗД, нито въобще с друг иск. В случая твърдението е,че страната разполага с иск за делба на вещи,представляващи съпружеска имуществена общност. Този иск обаче,дори и да бъде предявен – няма да е насочен срещу ответницата,а срещу трето неучастващо в настоящето производство лице/бившият съпруг на ищцата/. Следователно-посоченият в касационната жалба -иск за делба не е такъв, който ищцата да е възможно да предяви срещу ответницата /нейна бивша свекърва/,поради което възражението за недопустимост на иска по чл.59 от ЗЗД срещу нея,пред вид наличието на друг иск е неоснователно.
Относно третия поставен въпрос-за характера на процесните вещи,включващи вградена кухня, хладилник,фурна за вграждане, пералня, съдомиялна машина,плот с електрически керамични котлони, аспиратор, климатик, бойлер в банята и бойлер в кухнята –на обща стойност от 12 654.47лв./, то същият не е съществен по смисъла на чл.280 от ГПК. Това е така,защото решаващият мотив на въззивният съд,за да уважи претенцията в тази й част,като присъди ? от стойността на вещите-не е свързан с характера на вещите. Мотивите на съда са свързани с това,че е установено,че тези вещи са закупени по време на брака на ищцата и бившия й съпруг, а след прекратяването на брака се ползват от ответницата. При тези факти е ирелевантно обстоятелството дали те са трайно прикрепени,дали отделянето им може да стане без повреждане на главната вещ или не и дали са свързани само функционално или не,за да се прецени дали могат да се демонтират,в какъвто смисъл са посочените от касаторката решения № 386 от 10.02.1965г.по гр.д. № 2683/64г.на І г.о. и решение № 935 от 28.06.1993г.по гр.д. № 2086/92г.на ІV г.о. на ВС.
С оглед изложеното,настоящият съдебен състав приема,че не е налице посоченото основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК
Не е налице и основанието по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. Същото изисква да е поставен съществен процесуално или материално-правен въпрос въпрос,който цели отстраняване на противоречива съдебна практика/което се разбира под точно прилагане на закона/ или произнасянето по поставения съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос да е наложено от непълнота на закона, или да е свързано с тълкуване на закона, което ще доведе до отстраняване на непълнота или неяснота на правната норма, както и в случаите, когато се налага съдилищата да изоставят едно тълкуване на закона, за да възприемат друго/за да се обоснове развитие на правото/. В конкретния случай- поставеният въпрос не е от такова естество.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 170 от 07.11.2008г.по в.гр.д. № 332 по описа за 2008г. на Варненски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.