О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 484
София, 25.06.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети юни две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №3578/2014 година.
Производство по чл. 278, ал. 1 ГПК.
С определение №6252/20.3.2014 г. по гр.д.№1614/2013 г. Софийският градски съд, търговско отделение, VІ-19 състав, е отменил определение от 27.11.2012 г. по гр.д.№55876/2012 г. по описа на Софийския районен съд, ГО, 47 състав, с което е допуснато обезпечение на бъдещ иск чрез спиране изпълнението по изп.д.№20118480400510 на ЧСИ Р. А., рег.№848, и не е уважил искането.
Срещу определението на Градския съд е подадена частна касационна жалба, вх.№46516/14.4.2014 г., от адв. Й. Т. – процесуален представител на молителя Б. Д. Л. от [населено място], с оплаквания за неправилност. Претендират се разноски.
Ответникът по частната касационна жалба М. Б. Л., посредством процесулания си представител – адв. М. З., е депозирал отговор по смисъла на чл.276 ГПК. Претендират се разноски.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира частната жалба за недопустима по следните съображения:
Определенията на съда по обезпечение на иска подлежат на двуинстанционно разглеждане, освен в хипотезата на чл. 396, ал.2, изр.3-то ГПК. Върховният касационен съд се произнася по частни жалби срещу определения по обезпечение на иска само в случаите, когато въззивният съд се е произнесъл за първи път по искане за допускане на обезпечение или когато след отмяна на първоинстанционното определение в качеството си на въззивна инстанция е допуснал обезпечението.
Обжалваното въззивно определение е постановено по жалба срещу първоинстанционно определение, с което е допуснато обезпечение на иска. Въззивният съд е отменил първоинстанционното определение и е оставил без уважение искането за допускане на обезпечение, т.е. обжалваното определение е въззивно, без да попада в хипотезата на чл. 396, ал.2, изр.3-то ГПК (ред. ДВ, бр. 100 от 21.12.2010 г.), поради което са приложими постановките на ТР №1/21.07.2010 г. по тълк. д. № 1/2010 г. ОСГТК ВКС, запазило действието си в тази му част и след изменението на чл. 396, ал.2 ГПК от 21.12.2010 г.
С оглед изхода спора частният жалбоподател следва да заплати на ответника по частната жалба деловодни разноски в размер на 300 лева.
Водим от изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба, вх.№46516/14.4.2014 г., подадена от адв. Й. Т. – процесуален представител на молителя Б. Д. Л. от [населено място], против определение №6252/20.3.2014 г. по гр.д.№1614/2013 г. Софийският градски съд, търговско отделение, VІ-19 състав.
ОСЪЖДА Б. Д. Л., ЕГН – [ЕГН], от [населено място],[жк], [улица], да заплати на М. Б. Л., ЕГН – [ЕГН], от [населено място], [улица], ет.2, деловодни разноски в размер на 300/триста/ лева.
Определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: