О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 484
гр. София, 26.05.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на седемнадесети март две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр.дело N 919 по описа за 2016 година.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма], клон Черно море, [населено място] срещу решение № 1972 от 26.11.2015 г. по гр. дело № 2908/2015 г. на Варненски окръжен съд, гражданско отделение, ІV състав.
Ответникът С. И. К. в отговора по чл. 287, ал. 1 ГПК поддържа, че не са налице основания по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
С цитираното въззивно решение състав на Варненски окръжен съд /В./ е потвърдил решение № 3611 от 04.09.2015 г. по гр. дело № 6152/2015 г. на Варненски районен съд /В./, гражданско отделение, ХVІ състав, с което първоинстанционният съд е уважил искове, предявени от С. И. К. против настоящия касатор по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и е присъдил държавна такса в размер на сумата 100 лв. по сметка на В.. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че трудовия договор с ищеца за длъжността „главен счетоводител” е прекратен на основание чл. 328, ал. 2 КТ, а представените доказателства не установяват надлежно уведомяване на последния за издадената заповед № 00425 от 23.02.2015 г. Съдебният състав е констатирал, че уволнението е проведено в законноустановения срок, но в съдържанието на договора за управление не е включена бизнес програма с конкретна стопанска задача, различна от предходните години, обуславяща съответния подбор на нови ръководни служители. Поради това е прието, че уволнението е незаконно.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени два въпроса с оглед, на които се поддържат допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. По първия въпрос – „Счита ли се за надлежно връчена заповед за уволнение, при спазване на разпоредбите на чл. 47 от ГПК и е ли от правно значение обстоятелството, че служителят не е предприел действия за фактическото, лично получаване на заповедта ?” не е обосновано приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Цитираният въпрос произтича от становище на касатора за спазване на чл. 47 ГПК, чието разглеждане в настоящето производство е недопустимо, предвид фазата на касационното производство, в която спорът не се обсъжда по същество. От друга страна липсва и допълнително основание за допускане на касационен контрол, тъй като въззивният съд не е приел правни разрешения в противоречие с цитираната практика по чл. 290 ГПК, а е констатирал липсата на доказателства за надлежно уведомяване на ищеца за издадената заповед. Ето защо по този въпрос не са налице предпоставки за допускане на касационен контрол.
По втория от поставените въпроси, конкретизиран съгласно разясненията в ТР № 1/19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС, т. 1, както следва – относно мотивиране на въззивното решение, въз основа на факти и обстоятелства, които не са посочени от ищеца в исковата молба са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Обосновани са доводите на касатора, че твърденията на ищеца в исковата молба не засягат „съдържанието на бизнес плана и договора за управление, а тяхното съществуване по начало”. В тази връзка постоянна е практиката по чл. 290 ГПК, съгласно която предявеният иск не може да бъде разгледан на основание, което не е посочено от ищеца, а основание на предявения иск са фактите и обстоятелствата, от които произтича претендираното право /в този смисъл са правните разрешения, приети в решение по гр. дело № 475/2011 г., решение по гр. дело № 380/2009 г., решение по гр. дело № 127/2010 г. на състави на ІV г.о., както и решение по гр. дело № 1644/2010 г., решение по гр. дело № 7197/2014 г. на състави на ІІІ г.о. на ВКС/. Изводите във въззивното решение, обосноваващи възприетия краен резултат по спора са формирани чрез обсъждане на факти и обстоятелства, по които не са изложени твърдения в исковата молба. Поставеният в приложението въпрос относно този начин на процедиране от окръжния съд, в отклонение от посочената съдебна практика е релевантен за изхода на делото и формира основания по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Предвид изложеното настоящият състав на ВКС приема, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК само по посочения по – горе втори по реда на изложението правен въпрос за мотивиране на въззивното решение, въз основа на факти и обстоятелства, които не са посочени от ищеца в исковата молба.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1972 от 26.11.2015 г. по гр. дело № 2908/2015 г. на Варненски окръжен съд, гражданско отделение, ІV състав.
УКАЗВА на касатора да внесе държавна такса в размер на сумата 80 лв. по сметка на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението и да представи документ за внасяне на таксата в деловодството на Върховния касационен съд в същия срок.
Делото да се докладва на председателя на трето гражданско отделение на Върховния касационен съд за насрочване в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: