Определение №484 от 39812 по ч.пр. дело №2000/2000 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

 
 
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
N 484
 
гр.София 30. 12.  2008 година
 
 
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ,  Трето гражданско отделение в закрито заседание на  двадесет и девети декември две хиляди и осма година в  състав:
 
                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ТЕОДОРА НИНОВА
                                      ЧЛЕНОВЕ:    СВЕТЛА ДИМИТРОВА
                                                            СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
                                                             
                                                                                                                                     
изслуша  докладваното   от
председателя     (съдията)   ТЕОДОРА НИНОВА
ч.гражданско дело под № 2000/2008 година
Производство по чл.288 ГПК.
Обжалвано е определение № 2* от 01.09.2008 г. по ч.гр.д. № 1596/2008 г. по описа на Варненския окръжен съд, ІV състав, с което е оставено в сила определение № 8* от 26.05.2008 г., постановено по гр.д. № 6344/2006 г. на Варненския районен съд, ХХХV състав за прекратяване производството по делото поради недопустимост на исковете по чл.97, ал.1 ГПК /отм./.
Недоволни от определението са жалбоподателите – ищци по спора Р. Д. Б., Д. Б. П. , М. Б. П. и С. Б. П. , всички от гр. В., представлявани от адвокат С от АК В. , които го обжалват в срока по ч.275, ал.1 ГПК с оплаквания, че е нищожно, недопустимо и неправилно поради противоречие с материалния закон, нарушение на съществени процесуални правила и необоснованост – основания по чл.281 ГПК.
От ответниците по частната жалба Г. Т. Д. , Г. П. Д. , П. А. П. и М. П. П. , всички представлявани от адвокат А от АК- В. е постъпил отговор по чл.276, ал.1 ГПК, в който се заявява становище за недопустимост на касационното обжалване.
Останалите ответници по частната жалба М. А. К., П. Я. К. , Х. А. Х. и Н. А. С. , всички от гр. В. не вземат становище по нея.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение като констатира, че определението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционното определени за прекратяване производството поради недопустимост на искове по чл.97, ал.1 ГПК /отм./, както и че обжалваемия интерес на делото пред въззивната инстанция не е под 1000 лева намира, че частната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Касационно обжалване не следва да се допусне, макар разрешеният от въззивния съд процесуален въпрос за допустимост на установителен иск да е съществен.
В молбата вх. № 4* от 14.10.2008 г. е посочено, че са налице основания за допустимост на касационната жалба, изразяващи се в това, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос решен в противоречие с практиката на Върховният касационен съд, решаван противоречиво от съдилищата и от значение за точното прилагане на закона-чл.280, ал.1, т.1,т.2 и т.3 ГПК.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не е посочено изрично, какво е значението на посочения съществен въпрос, но от общия му смисъл може да се направи извод, че касаторите му придават значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Повдигнатият въпрос относно недопустимостта на установителния иск по чл.97, ал.1 ГПК /отм./ при възможност да се води осъдителен иск по чл.108 ЗС обаче няма такова значение, тъй като по него има установена трайна съдебна практика на Върховния съд, каквото е приложена и от касаторите-решение № 1* от 17.06.1966 г. по гр.д. № 833/1966 г. решение № 1* от 08.04.1960 по гр.д. № 798/1960 г. на І гражданско отделение, , решение № 1* от 10.05.1996 г. по гр.д. № 519/1995 г. на ІV гражданско отделение и решение № 11 от 19.01.1979 г. по гр.д. № 782/1978 г. на ІІІ гражданско отделение.
Твърденията в частната касационна жалба противоречат на тези поддържани в исковата молба от касаторите. Решаващият въззивен съд е съобразил, че квалификацията на иска се дава от съда и извежда от обстоятелствената част на исковата молба според сочените от ищците факти, че не е обвързан с тази, дадена от последните-положителен иск на основание чл.97, ал.1 ГПК /отм./ алтернативно отрицателен установителен иск на същото основание, което е в унисон с приложената практика на Върховния съд: решение № 18 от 01.02.1960 г. по гр.д. № № 115/1959 г. на ОСГК и решение № 735 от 09.08.1973 г. по гр.д. № 581/1973 г. на ІІІ гражданско отделение и на Върховния касационен съд: решение № 885 от 12.06.2002 г. по гр.д. № 95/2001 г. и решение № 274 от 22.04.2003 г. по гр.д. № 185/2002 г. и двете на ІV гражданско отделение.
В изложението не са посочени сериозни аргументи тази трайно установена практика да е погрешна или да се нуждае от корекция поради промени в действащото законодателство.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 2* постановено на 01.09.2008 г. по ч.гр.д. № 1596/2008 г. по описа на Варненския окръжен съд, ІV състав.
 
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
 
 
 
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР:
 
 
 
 
 
 
 
 

Scroll to Top