Р Е Ш Е Н И Е
№ 484
СОФИЯ, 17. 09. 2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на 18 май 2009 година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
при секретаря Виолета Петрова
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 1192/08 година и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 218а, ал.1,б. “а” ГПК/ отм./ във вр. с §2, ал.3 ГПК.
С решение № 430 от 07.01.2008 г. по в.гр.д. № 301/07 г. на Смолянския окръжен съд е отменено решение № 39 от 27.04.2007 г. по гр.д. № 429/07 г. на Смолянския районен съд и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен предявеният от К. В. Я. , заместена в процеса от своите наследници В. К. Я. и М. К. Д. против Ц. К. Д. и С. И. Д. иск с правно основание чл. 87, ал.3 ЗЗД за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане.
Против въззивното решение е подадена касационна жалба от адв. В. Р. в качеството й на пълномощник на В. К. Я. и М. К. Д.. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на съществени процесуални правила и на материалния закон.
Ответниците по касация Ц. К. Д. и С. И. Д. не са взели становище.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като извърши проверка на обжалваното решение във връзка с изложените в касационната жалба оплаквания, намира:
По делото е установено, че с договор от 03.06.1992 г., оформен с нотариален акт № 162/1992 г. Катерина В. Я. е прехвърлила на своята дъщеря Ц. К. Д. по време на брака й с ответника С недвижим имот, представляващ 1/2 ид. част от първия етаж и ? ид. част от таванския етаж от двуетажната жилищна сграда, построена в парцел ****Х- 241 в кв. 49 по плана на с. С., срещу задължението на приобретателката да поеме гледането и издръжката на прехвърлителката докато е жива, като й осигури спокоен и нормален живот, какъвто е водила досега.
За да намери предявеният иск за разваляне на договора поради неизпълнение за неоснователен, въззивният съд е приел, че от сключването му през 1992 г. до 2005 г. Ц. Д. е изпълнявала добросъвестно поетите задължения. През 2005 г. заминала на работа в Г. за период от 4 месеца, през което време грижите за прехвърлителката са били поети от другата й дъщеря – жалбоподателката М. Д. След завръщането си Д. изразила готовност да изпълнява отново задълженията си по договора, но е получила отказ от прехвърлителката, който е прецен от въззивния съд като основание за освобождаване на ответницата от задължението. Оттук съдът е заключил, че не е налице виновно неизпълнение от страна на ответницата Д, поради което е отхвърлил иска за разваляне на договора.
Въззивното решение е необосновано и незаконосъобразно. Задължението на длъжника по договор за издръжка и гледане е неделимо и следва да се изпълнява точно през цялото време на действието на договора. В случаите, когато кредиторът отказва да даде съдействие за изпълнение на задължението в натура, за да е изправна страна по договора, длъжникът следва да предложи или да поиска трансформиране на задължението в парично. Отказът на кредитора да приема задължението и грижите в натура не е основание да се направи извод, че той има виновно поведение за неизпълнението на договора, в какъвто смисъл е изложил съображения въззивния съд. По делото е безспорно установено, че след завръщането на ответницата Д от Г. през м. септември 2005 г., прехвърлителката отказала да се премести в нейното жилище и да приеме изпълнение на задължението за гледане и издръжка в натура. До предявяване на иска за разваляне на договора ответницата не е проявила активност и не е поискала трансформиране на задължението в паричен еквивалент. Касае се за неизпълнение за период от близо 9 месеца, което не може да бъде преценено като незначително за кредиторския интерес по смисъла на чл. 87, ал.4 ЗЗД предвид възрастта и здравословното състояние на прехвърлителката – същата е родена през 1919 г. и е страдала от захарен диабет и есенциална хипертония, видно от представените по делото медицински документи.
Въззивното решение като постановено в нарушение на материалния закон следва да бъде отменено и на основание чл.218 ж, ал.1 ГПК/ отм./ спорът бъде решен по същество от настоящата инстанция. В хода на делото К. Я. е починала и е заместена в процеса от своите наследници В. К. Я. и М. К. Д.. По изложените по – горе съображения и с оглед настъпилото в хода на делото правоприемство договорът за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане следва да бъде развален до размер на наследствените права на встъпилите в процесуалното правоотношение на мястото на ищцата нейни наследници В. К. Я. и М. К. Д. 2/3 ид. части.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решение № 430 от 07.01.2008 г. по в.гр.д. № 301/07 г. на Смолянския окръжен съд, в частта, с която искът за разваляне на договор за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № 162, т.І, дело № 415/1992 г. е отхвърлен до размер на 2/ 3 ид части, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
РАЗВАЛЯ на основание чл. 87, ал.3 ЗЗД до размер общо на 2/3 ид. части договора, обективиран в нотариален акт № 162, т.І, дело № 415/1992 г., по силата на който К. В. Я. е прехвърлила на Ц. К. Д. по време на брака й със С. Д. Д. срещу задължение за издръжка и гледане недвижим имот, представляващ 1/2 ид. част от първия етаж и ? ид. част от таванския етаж от двуетажната жилищна сграда, построена в парцел ****Х- 241 в кв. 49 по плана на с. С..
В останалата част ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :