5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 484
С.,26.06.2012 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на шести юни две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 978/2011 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по съвместна касационна жалба на Мария С. В. и М. Г. В., двамата от [населено място] против решение от 27.04.2011 г. по гр. д. № 9175/2010г. на Софийски градски съд, ІІ-А гражданско отделение, с което, след отмяна на постановеното от Софийски районен съд, 42 състав решение от 07.06.2010 г. по гр. д. № 38437/2008 г., е уважен предявеният от С. Б. Д. и Р. Д. Д., двамата от [населено място], срещу касаторите Мария С. В. и М. Г. В. иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване недължимостта на сумата 8 137.30 щ. д. със законната лихва върху тази сума за периода от 18.06.2003 г. до 15.07.2008 г., за която са осъдени с решение № 498 от 07.07.2008 г. по т. д. № 225/2008 г. на ВКС, І т. о., поради извършено доброволно плащане на същата.
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Изложени са подробни съображения срещу извода на съда, че извършеното от ответниците по касация С. и Р. Д. плащане на сумата 17 009.67 лв. погасява именно задължението за сумата 8 173.30 щ. д., присъдена с решение № 498 от 07.07.2008 г. по т. д. № 225/2008 г. на ВКС, І т. о., за която е издаден изпълнителен лист от 02.10.2008 г. Според касаторите, въззивната инстанция не е отчела факта, че процесната сума представлява част от едно общо и неделимо задължение на ищците по делото – това, произтичащо от записа на заповед от 01.08.2000 г., както и че самите те с депозираната по изпълнително дело № 20077850400135 на Частен съдебен изпълнител Л. М. молба от 21.07.2008 г. са заявили воля платените на 15.07.2008 г. суми да бъдат приети за погасяване на общото задължение по това изпълнително дело, предмет на което към датата на молбата е било събирането само на сумата 10 258.70 щ. д., представляваща част от общата сума /18 432 щ. д./ по посочения запис на заповед, за която е бил издаден изпълнителен лист от 06.08.2007 г. по гр. д. № 1756/2005 г. на САС. В касационната жалба се поддържа оплакване и за недопустимост на въззивния акт, обосновано с твърдението, че в диспозитива на същия липсва произнасяне по направеното възражение за прихващане.
Допускането на касационното обжалване е аргументирано с всички предвидени в чл. 280, ал. 1, т. 1- 3 ГПК основания. Като значими за делото са поставени материалноправните въпроси: „Делимо ли е задължението, произтичащо от запис на заповед” и „Дали въпреки, че процесните суми са част от задължението по запис на заповед, издаден на 01.08.2000 г., те са дължими по отделно изпълнително основание – решението на ВКС”, както и процесуалноправният въпрос: „Следвало ли е въззивният съд да се произнесе по възражението за прихващане при уважаване на установителния иск”. По отношение на първия въпрос се твърди, че е решаван противоречиво от съдилищата, за което касаторте се позовават на решение № 507 от 31.10.2008 г. по гр. д. № 576/2008 г. на Великотърновски апелативен съд и решение № 315 от 09.04.1992 г. по гр. д. № 143/92 г. на ВС, І г. о.; по отношение на втория въпрос се поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – значимост за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а по отношение на третия въпрос – основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, като в подкрепа на твърдението за противоречие в практиката на съдилищата е представено решение № 168 от 19.07.2006 г. по т. д. № 227/2006 г. на Великотърновски апелативен съд.
Ответниците по касация – С. Б. Д. и Р. Д. Д., двамата от [населено място] – молят за недопускане на касационното обжалване поради липса на заявените основания по чл. 280, ал. 1 ГПК по съображения, изложени в писмен отговор от 22.07.2011 г. Претендират присъждане на разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и заявените от страните становища, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния едномесечен срок по чл. 283 ГПК, от надлежни страни в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да отмени първоинстанционното отхвърлително решение и да уважи предявения от С. Б. Д. и Р. Д. Д. срещу Мария С. В. и М. Г. В. иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване недължимостта на сумата 8 137.30 щ. д. със законната лихва върху тази сума за периода от 18.06.2003 г. до 15.07.2008 г., въззивният съд е приел, че независимо от обстоятелството, че процесната сума е част от задължението по запис на заповед, издаден на 01.08.2000 г., тя е дължима по отделно изпълнително основание – решение № 498 от 07.07.2008 г. по т. д. № 225/2008 г. на ВКС, І т. о., тъй като задължението не е неделимо по смисъла на чл. 128 ЗЗД. Доколкото всяко изпълнително основание е самостоятелно основание за образуване на изпълнително производство, с извършеното на 15.07.2008 г. плащане на общата сума 17 009.67 лв. са погасени изцяло дължимите суми по посоченото изпълнително основание, което е предпоставка за прекратяване на производството по изпълнително дело № 20077850400135 в тази част на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК. С оглед установителния характер на предявения иск по чл. 439, ал. 1 ГПК и предвид констатираната липса на задължение на ищците към ответниците, съдът не е разгледал направеното с отговора на исковата молба възражение за прихващане със сумата 17 009.67 лв.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
По отношение на процесуалноправния въпрос не е осъществено общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК – да е обуславящ изхода на делото. Освен поради установителния характер на предявения иск, отказът на въззивния съд да разгледа релевираното възражение за прихващане на ответниците по иска е обоснован и с приетата от него липса на задължение на ищците към ответниците, с което да бъде извършено исканото прихващане, т.е. възражението за прихващане не е разгледано на две самостоятелни основания. Оттук и изводът, че поставеният от касаторите въпрос не е единствено обуславящ – дори и да беше преценил за допустимо извършването на прихващане в производството по установителен иск, възражението за прихващане отново не би било разгледано поради отсъствие на твърдяното от ответниците вземане.
Макар и отговарящи на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, двата материалноправни въпроса също не могат да обосноват допускане на касационния контрол. На първо място, представените от касаторите две решения /решение № 507 от 31.10.2008 г. по гр. д. № 576/2008 г. на Великотърновски апелативен съд и решение № 315 от 09.04.1992 г. по гр. д. № 143/92 г. на ВС, І г. о./ не доказват твърдяното противоречие в съдебната практика по въпроса за неделимостта на задължението, произтичащо от запис на заповед, тъй като липсва аналогичност на случаите, разрешени с тях и този, разрешен с обжалвания акт. Неделимостта на задължението произтича от спецификата на конкретните отношения – в решението на ВС тя произтича от това, че се касае за отношения между съсобственици във връзка с неизпълнение на сключена между тях спогодба във втората фаза на делбеното производство, а в решението на Великотърновски апелативен съд – от това, че задължението по записа на заповед е поето едновременно от издателя на записа на заповед и авалиралото го лице. Що се отнася до въпроса, дали процесните суми се дължат на отделно изпълнително основание, след като са част от задължението по един и същ запис на заповед – същият не може да бъде определен като такъв от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Решаването на този въпрос не е в зависимост от прилагането на определена правна норма, която поради противоречивост или неяснота, налага да бъде тълкувана, а е изцяло свързано с конкретната преценка на фактите и обстоятелствата по делото, която, съгласно разясненията по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, е предмет на самия касационен контрол и не може да бъде обсъждана като основание за допускането му.
Настоящият състав намира, че не е налице и вероятна недопустимост на въззивното решение поради това, че в диспозитива на същото липсва произнасяне по възражението за прихващане. При разглеждане на възраженията за прихващане произнасянето на съда в съответствие с изискването на чл.298, ал.4 ГПК се осъществява чрез постановеното по самия иск – изводът дали възражението за прихващане е основателно или не, се отразява единствено в мотивите на решението, като в диспозитивната му част този извод се отразява чрез уважаването или отхвърлянето /изцяло или частично/ на предявения иск. Този начин на произнасяне следва от самата същност и предназначение на възражението за прихващане като средство за защита на ответника срещу първоначалния иск и от липсата на процесуална самостоятелност на същото /за разлика от насрещния иск/. От друга страна, дори и да е налице пропуск на съда да се произнесе по част от спорния предмет, това не води до недопустимост на съдебния акт, а е основание за провеждане на производство за допълването му по реда на чл. 250 ГПК. В случая обаче изобщо не може да се приеме, че е налице такъв пропуск, тъй като въззивният съд е преценил, че не са осъществени предпоставките за разглеждане на възражението за прихващане.
Поради всички изложени съображения касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
При този изход на делото, на ответниците по касация следва да бъдат присъдени направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на сумата 600 лв., чието плащане се установява от представения договор за правна защита и съдействие № 0021605 от 12.07.2011 г. и вносна бележка от същата дата, издадена от „У. Б.”.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение от 27.04.2011 г. по гр. д. № 9175/2010г. на Софийски градски съд, ІІ-А гражданско отделение.
ОСЪЖДА Мария С. В. и М. Г. В., двамата от [населено място] да заплатят на С. Б. Д. и Р. Д. Д., двамата от [населено място] направените по настоящото дело разноски в размер на сумата 600 /шестстотин/ лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: