4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 484
София,02.07.2013година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на дванадесети юни две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 1864/2013 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 337 от 17.12.2012 г. по в. т. д. № 272/2012 г. на Великотърновски апелативен съд. С въззивния акт е потвърдено постановеното от Русенски окръжен съд решение № 207 от 27.08.2012 г. по т. д. № 124/2012 г. в обжалвана негова част, с която е отхвърлена подадената от касатора-търговец срещу [фирма], [населено място] молба за откриване производство по несъстоятелност поради свръхзадълженост на дружеството.
К. моли за отмяна на въззивното решение „на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК” като неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което е довело и до неговата необоснованост. Твърди, че в противоречие с разпоредбата на чл. 621а, ал. 1, т. 2 ТЗ въззивният съд е отказал да назначи поисканата експертиза, поради което е останало неизяснено действителното икономическо състояние на ответника към процесния период, както и че изводът за платежоспособност на същия е изграден на база приетата счетоводна експертиза, изготвена въз основа на счетоводните записвания в периода 01.01.2009 г. – 31.11.2011 г., без да съобрази оспорената от молителя и недоказана от ответника в съответствие с правилото на чл. 182 във връзка с чл. 154 ГПК тяхна редовност и по-конкретно – оспорената документална обоснованост на счетоводните записвания към свързани с ответника предприятия.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, препращайки към посочените от него в касационната жалба касационни основания, касаторът се е позовал /включвайки ги като част от съдържанието на изложението/ на множество актове на различни съдебни инстанции. „По касационното основание по т. 1 от касационната жалба” са посочени решения, постановени от ВКС по реда на чл. 290 ГПК: решение № 2 от 20.01.2011 г. по гр. д. № 478/2010 г. на ІІІ г. о.; решение № 187 от 24.01.2013 г. по т. д. № 436/2012 г. на ІІ т. о.; решение № 90 от 20.07.2012 г. по т. д. №[ЕИК] г. на І т. о.; решение № 169 от 31.01.2013 г. по т. д. № 664/2011 г. на ІІ т. о. и решение № 153 от 23.12.2010 г. по т. д. № 255/2010 г. на І т. о., а „по касационното основание по т. 2 от касационната жалба” са посочени: решение от 09.02.2012 г. по т. д. № 894/2011 г. на Варненски окръжен съд; решение № 18 от 2010 г. по т. д. № 276/2009 г. на Бургаски апелативен съд и решение № 561 от 20.10.2008 г. по т. д. № 200/2008 г. на ВКС, І т. о. С допълнителна молба от 22.02.2013 г. касаторът е посочил и определение от 22.01.2013 г. по ч. адм. д. № 329/2013 г. на Варненски административен съд в подкрепа на твърдението си, че ответникът има непогасени публични задължения.
Ответникът по касация – [фирма], [населено място] – моли за недопускане на касационното обжалване поради отсъствие на предпоставките по чл. 280 ГПК, респ. за оставяне на касационната жалба без уважение. Подробни съображения са развити в писмен отговор от 29.03.2013 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 633, ал. 2 ТЗ, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да потвърди първоинстанционното решение на Русенски окръжен съд за отхвърляне молбата на [фирма], [населено място] за откриване на производство по несъстоятелност на [фирма], [населено място], въззивният съд е приел, че не са налице предпоставките на чл. 742 ТЗ, съобразявайки твърдението във въззивната жалба, че това е единственото релевирано от молителя основание за иницииране на производството. До този извод решаващият състав е стигнал с оглед данните от приетото по делото заключение на икономическата експертиза, според което през целия изследван период 2009 г. – 2011 г. ответникът е разполагал с достатъчно имущество за покриване на задълженията към своите кредитори и че е погасявал същите; че преобладаващата част от задълженията му са с дългосрочен характер; че не е преустановявал да осъществява търговска дейност и да реализира печалба от нея. С оглед на това и предвид установените от вещото лице коефициенти на ликвидност, задлъжнялост, финансова автономност и рентабилност, съдът е счел, че не се доказва ответното дружество да има финансови затруднения с траен и необратим характер и че задълженията му към кредиторите са обезпечени с достатъчно имущество. По съображения, че изготвеното в първоинстанционното производство заключение съдържа отговор на всички поставени въпроси, свързани с икономическото състояние на ответника и съобразявайки поставените във въззивната жалба нови въпроси, решаващият състав е оставил без уважение искането за допускане на повторна експертиза.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Достатъчно основание за това е липсата на конкретно поставени от касатора въпроси, по отношение на които да бъде извършена преценка относно наличието както на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, така и на всяко едно от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. В тази насока не са съобразени задължителните указания по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, според които формулирането на въпроса/въпросите е задължение на самия касатор и касационната инстанция не разполага с правомощието да изведе същия от обстоятелствата в касационната жалба или изложението към нея, а може само да ги уточни или квалифицира. В действителност, освен че в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК изобщо липсват въпроси, съдържанието на същото се изчерпва с копия на съдебни актове без обаче те да са отнесени към разрешените с обжалваното решение конкретни правни проблеми и без да е аргументирана връзката им със същото. В пълно противоречие с указанията по цитираното тълкувателно решение касаторът не е разграничил основанията за касационно обжалване по чл. 281 ГПК от основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ГПК, посочвайки в касационната жалба, че решението е неправилно „на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК”. Изложените в касационната жалба доводи във връзка с приетите от съда констатации на икономическата експертиза представляват по своята същност оплаквания за неправилност на въззивния акт, които подлежат на разглеждане ако касационното обжалване бъде допуснато, но не и в производството по допускането му.
Поради липсата на посочен конкретен въпрос и отнесени към него основания за допускане на касационното обжалване не следва да бъде обсъждано наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, неправилно посочени като касационни основания.
Независимо от този изход на делото, искането на ответника за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение е неоснователно, тъй като извършването на такива не е доказано. Представеният договор за консултантски услуги от 15.03.2013 г. е между адвоката и друго дружество / [фирма]/, а не с ответното [фирма], като освен това не са ангажирани и доказателства за заплащането на адвокатското възнаграждение. Макар в отговора да е посочено, че се представят два консултантски договора, в действителност е представен само един. Не са приложени и фактурите за плащане на част от адвокатското възнаграждение, наличието на каквито се твърди от ответника.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 337 от 17.12.2012 г. по в. т. д. № 272/2012 г. на Великотърновски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: