4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 484
Гр.София, 12.06.2014 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на дванадесети май през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Вероника Николова
при секретаря…………….., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 4020 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 66/05.06.2013г., постановено по т.д.№ 125/13г. от Бургаския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 503/29.01.2013г. по т.д.№ 393/11г. на Бургаския окръжен съд за осъждане на касатора да заплати на М. Г. Д., [населено място] сумата от 10764.54 евро, представляваща сбор от неизплатени задължения на месечни наемни цени по договор от 01.01.09г. за периода от 25.01.2010г. до 25.08.11г. и сумата от 4608.47 евро, представляваща сбор от неустойки за забава по т.22 на договора, както и са отхвърлени насрещните искове за сумите от 25000 евро, получени без основание по 1000 евро месечно за периода от 01.03.2009г. до 01.04.2011г., предявени като частични от общо дължимите 29000 евро.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК.
Ответникът не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови въззивното решение Бургаският апелативен съд е приел, че облигационната връзка между страните е възникнала по силата на договора за наем от 01.01.2009г., а не от 01.03.2009г. с оглед на неоспореното заключение на графическата експертиза, според което цифрата „1” е изпълнена еднократно, а цифрата „3” – ръкописно с химикална паста. При заверката на нотариуса на 07.01.2010г. изрично е посочено, че в първообраза на представения документ няма поправки, зачертавания и прибавки, поради което решаващият състав е счел, че е заверен договорът от 01.01.2009г. Според този договор и анекса към него уговорената наемната цена е 3000 евро, на която база е изчислената претендираната искова сума. Изложени са съображения по заявените във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила от първоинстанционния съд, които са приети за неоснователни. Съобщените факти от разпитания свидетел за осчетоводяване на сума за наемна цена в по-нисък размер от уговорения, но при действително заплащане на суми в по-висок размер, не са приети за общоизвестни или служебно известни по смисъла на чл.155 ГПК и въз основа на същите не са формирани изводите на съда.
Настоящият състав на ВКС, ТК, І отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
По въпросите за предмета на нотариалното удостоверяване на верността на препис от документ, за доказателствената сила на поправен документ и за тежестта на доказване при оспорване достоверността на поправена дата на документ касаторът въвежда основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Разпоредбите на чл.569, т.2 и чл.178, ал.2 ГПК са ясни и не се нуждаят от тълкуване с оглед на точното прилагане на закона и на развитието на правото. Преценката за доказателствената сила на поправения документ е извършена от въззивния съд след обсъждане на всички обстоятелства и доказателства по делото, като евентуалната неправилност на изводите на съда не обуславя допускане на касационното обжалване, след като не е обвързана с неточно приложение на процесуална правна норма. Изложените съображения относно нотариалното удостоверяване касаят времето на извършената поправка, а не представляват аргумент за изключване на документа от доказателствата по делото. Въпросът за разпределение на доказателствената тежест при оспорване на достоверността на документ с поправена дата не е обсъждан в мотивите на въззивното решение и с оглед на приетото разрешение не е обуславящ за крайния извод на въззивния съд.
Въпросите за доказателствената сила на фактура, удостоверяваща наличието на друго наемно правоотношение, и за допустимостта на свидетелски показания за установяване на договори на стойност над 5000 лв. не са от значение за спора. Съдът не е коментирал в решението си съществуването на посочената фактура с оглед съществуването на договор между наемодателя и друго търговско дружество, поради неотносимостта на това доказателство към спора между страните. От друга страна, сама по себе си тази фактура, дори да би имала доказателствено значение за възникнали облигационни отношения между посочените в нея лица, не би опровергала установената от съда облигационна връзка, възникнала от писмен договор за наем между страните по делото. Свидетелските показания са коментирани във въззивното решение относно начина на оформяне на плащанията, но въз основа на тях не е формиран извод за съществуването на договор и следователно въпросът за недопустимостта на събирането на гласни доказателства и за обхвата на тяхната преценка не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, на която се позовава касаторът.
Въпросът за процесуалната допустимост за приемане от съда на определени факти за общоизвестни по чл.155 ГПК, но без страните да са уведомени за това, е поставен некоректно от касатора. Въззивният съд не е приложил нормата на чл.155 ГПК, като изрично е развил съображения за липсата на основание сочените обстоятелства да се считат за ненуждаещи се от доказване, като в тази част е потвърдил изводите на първата инстанция.
В. процесуален въпрос за съобразяването и произнасянето по всички оплаквания на въззивника е относим към правилността на решението и не подлежи на проверка в производството по чл.288 ГПК.
Материалноправният въпрос за съществуването на „обективна невъзможност за изпълнение на договорните задължения на пренаемодателя спрямо пренаемателя, когато договорът за наем между наемодателя и наемателя /пренаемодател/ бъде прекратен” не е поставян в инстанциите по същество. В отговора на исковата молба е заявено твърдение, че имотът не е собственост на наемодателя, а на трето лице, като между тях е бил сключен договор за наем, прекратен на 01.08.2011г. Първоинстанционният и въззивният съд са обсъдили възможността договор за наем да бъде сключен от несобственик, като наемна цена се дължи при предоставяне на ползването на имота, каквото в случая е било налице, както и са коментирани изричните уговорки относно основанията за прекратяване на облигационната връзка. Въпросът е теоретичен, а в мотивите на обжалваното решение въззивният съд е отговорил на възраженията и доводите на касатора с оглед на приетите за установени отношения между страните по спора.
По тези съображения касационното обжалване не се допуска.
Разноски за производството не се дължат.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 66/05.06.2013г., постановено по т.д.№ 125/13г. от Бургаския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.