7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 484
Гр.София, 25.09.2015 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на осемнадесети септември през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Вероника Николова
при секретаря………………., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, ч.т.д.№ 2277 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 1337/20.05.15г., постановено по ч.т.д.№ 1880/15г. от Софийския апелативен съд, с което е оставена без разглеждане частната жалба на [фирма] срещу протоколно определение от съдебно заседание на 15.04.15г. по т.д.№ 7549/14г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VІ-4 състав за оставяне без разглеждане на възраженията на частния жалбоподател [фирма] и „Б. Акуизишън К. ІІ С.а.р.л.” – Л. срещу валидността и законосъобразността на решение № 138/14г. на УС на БНБ за отнемане на лиценза за извършване на банкова дейност на [фирма] и за приемане на доказателства във връзка с тези искания, както и е прекратено производството по ч.т.д.№ 1880/15г. на САС и е оставено без разглеждане искането на [фирма] за спиране на производството по чл.277 ГПК.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е нищожно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, неправилно и необосновано. Моли определението да се отмени и въпросът да се реши по същество, като му се присъдят разноските по делото. Направени са и особени искания – за спиране на производството по т.д.№ 7549/14г. на СГС и за отправяне на преюдициално запитване до С.. Към частната жалба е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване.
Ответникът Българска народна банка, [населено място] оспорва частната жалба като недопустима и моли да не се допуска касационно обжалване, евентуално жалбата да се остави без уважение.
Ответникът Фонд за гарантиране на влоговете в банките, [населено място] оспорва частната жалба. Моли същата да се остави без разглеждане, евентуално –без уважение като неоснователна.
Ответникът [фирма] /н/, [населено място] оспорва частната жалба като недопустима, евентуално моли да се отхвърли като неоснователна.
Ответникът „Б. Акуизишън К. ІІ С.а.р.л.” – Л. не взема становище по частната жалба.
Софийска градска прокуратура и Софийска апелативна прокуратура, на които са изпратени копия от частната жалба, не вземат становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение констатира, че подадената частна жалба е допустима. Подадена е срещу определение на въззивен съд, с което е оставена без разглеждане като недопустима частна жалба против акт на първоинстанционен съд, поради което обжалваното определение е преграждащо за развитието на производството по частната въззивна жалба. Налице е хипотезата по чл.274, ал.1, т.1 ГПК, като определението подлежи на обжалване пред ВКС без да се изследват предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване съгласно чл.274, ал.3 ГПК. Частната жалба е депозирана от страна в производството пред въззивния съд в срока по чл.275 ГПК.
Неоснователни са възраженията на ответниците Българска народна банка и на Фонд за гарантиране на влоговете в банките за недопустимост на частната жалба поради произнасянето от въззивния съд по съществото на материалния спор с краен съдебен акт – решение № 664/22.04.15г. по т.д.н.№ 7549/14г. на СГС. В случая предмет на обжалване е преграждащото определение на въззивния съд за оставяне без разглеждане на частна жалба срещу първоинстанционно определение, поради което разрешаването по същество на материалния спор не подлежи на обсъждане в настоящото производство.
По тези съображения частната жалба следва да се разгледа по същество.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че се атакува определение на СГС, с което е отказано да се разгледат възраженията на встъпилите в производството по несъстоятелност по реда на Закона за банковата несъстоятелност акционери на банката за невалидност и незаконосъобразност на акта на УС на БНБ – решение № 138/06.11.14г. за отнемане на лиценза за извършване на банкова дейност на [фирма] и да се допуснат свързаните с тези възражения доказателства. Изложени са съображения, че постановените в производството по несъстоятелност решения и определения на съда подлежат на обжалване по общия ред на ГПК съгласно чл.47, ал.1 З.. Според съда обжалваният акт за оставяне без разглеждане на възраженията срещу валидността и законосъобразността на акта на УС на БНБ, по същество за косвен съдебен контрол на административния акт в производството по З., и за отхвърляне на свързаните с него доказателствени искания, не попадали в хипотезите на т.1 и т.2 на чл.274, ал.1 ГПК. В закона не била предвидена възможност за самостоятелно обжалване на посочените определения и същите не преграждали по-нататъшното развитие на делото. Съставът на апелативния съд е посочил, че исканията за контрол на действителността на административните актове в гражданския процес винаги имат характер на възражения, по които съдът се произнасял в мотивите на съдебния акт с оглед преценката за съществуването или несъществуването на обусловеното спорно право, а контролът се осъществява по пътя на обжалване на решението. В този смисъл е прието, че е изключен изводът за преграждащ характер на обжалваното определение на съда по несъстоятелността. По отношение на определението в частта, с която е оставено без разглеждане искането по чл.17, ал.2 ГПК и на доказателствените искания на другия акционер на банката „Б. Акуизишън К. ІІ С.а.р.л.” – Л. е счетено, че липсва процесуална легитимация на частния жалбоподател [фирма].
Определението е правилно.
По силата на чл.47, ал.1 от Закона за банковата несъстоятелност постановените от съда по несъстоятелността определения и решения, свързани с производството по несъстоятелност, подлежат на обжалване по общия ред на Гражданския процесуален кодекс, освен ако в този закон е предвидено друго. За атакуваното пред Софийския апелативен съд определение на съда по несъстоятелността специалният закон не предвижда самостоятелно обжалване. Контрол върху правилността на определението не е предвиден и в разпоредбите на ГПК, поради което не е налице хипотезата по чл.274, ал.1, т.2 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.274, ал.1, т.1 ГПК на въззивно обжалване с частна жалба подлежат определенията на първоинстанционния съд, с които се прегражда по-нататъшното развитие на делото. Определението, с което е отхвърлено, респ. оставено без разглеждане, възражение срещу съществуването или несъществуването на спорното право, заявено от страна в производството по делото, няма преграждащ характер. Според нормата на чл.236, ал.2 ГПК в мотивите на решението съдът е длъжен да посочи и обсъди исканията и възраженията на страните, да направи преценка на доказателствата и да изложи фактически констатации и правни изводи. Съдът следва да провери редовността и допустимостта, както на предявените искове, така и на другите искания и възражения на страните и да постанови определение по чл.140 ал.1 ГПК; да даде правна квалификация на правата и възраженията на ответника по чл.146, ал.1 ГПК и да се произнесе по исканията за допускане на доказателства по чл.159 ГПК. Посочените актове на съда са по разглеждане на делото и по събиране на доказателства, като с тях не се прегражда развитието на производството. Евентуално допуснатите нарушения в процесуалните действия на съда биха обусловили неправилност на постановеното решение, която подлежи на инстанционен контрол при обжалване на решението. В този смисъл определенията, с които не е разгледано заявено в процеса възражение и не е допуснато събирането на доказателства, не са преграждащи съгласно разпоредбата на чл.274, ал.1, т.2 ГПК и не подлежат на въззивно обжалване.
Не е налице въведеното основание за нищожност на определението на САС. Частният жалбоподател не е посочил конкретно в какво се състои евентуалната нищожност на определението и съставът на ВКС не констатира такава при служебната проверка на обжалвания акт.
Неоснователни са оплакванията на частния жалбоподател за допуснати от Софийския апелативен съд нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в необсъждане на основанията за допустимостта и основателността на извършването от съда по несъстоятелността на косвен инцидентен контрол на акта на УС на БНБ и за неуважаване на доказателственото му искане за прослушване на записа от съдебното заседание на 15.04.15г. в СГС. На първо място, Софийският апелативен съд е изложил съображения по допустимостта на осъществявания косвен контрол на административния акт при мотивиране на извода за изключване на инстанционното обжалване на определението на СГС, а на второ място – въззивният съд е приел за недопустима депозираната частна жалба, поради което не следва да се произнася по правилността на обжалвания акт на СГС. По същите съображения въззивният съд не се произнася и по заявеното доказателствено искане, още повече, че частният жалбоподател не сочи за съществуващо несъответствие между записа на съдебното заседание и протокола, в който са обективирани становищата на страните.
Неоснователно е оплакването за необоснованост на въззивното определение поради необсъждане на възраженията на частния жалбоподател против нищожността и незаконосъобразността на акта на УС на БНБ и на аргументите за допустимост на косвения контрол на акта. Посочените оплаквания са обвързани с възражение относно преценката на въззивния съд за характера на постановеното определение на СГС. Както посочи настоящия състав на ВКС, допустимостта на косвения контрол на административния акт за валидността и законосъобразността му, са въпроси по правилността на извършените процесуални действия от СГС и не следва да се разглеждат от въззивния съд при приетата необжалваемост на определението на съда по несъстоятелността. Тези съображения са относими и досежно оплакването за характера на обжалваното първоинстанционно определение. Независимо дали постановеният диспозитив на СГС е за отхвърляне, за оставяне без разглеждане или съдържа произнасяне по основателността на направеното искане, постановеното определение не е преграждащо и не подлежи на въззивно обжалване.
Съображенията в частната жалба за допустимостта на косвения контрол на административния акт по чл.17, ал.2 ГПК не налагат извод за преграждащ характер на определението на СГС. Според частния жалбоподател лишаването от правото на въззивна и касационна жалба по чл.16, ал. З. на встъпилите в делото лица предопределя обжалваемост на актовете на съда по разглеждане на делото съгласно чл.274, ал.1, т.1 ГПК, чл.63 ЗСВ и чл.120 от Конституцията на Република България. Развити са подробни доводи, че преграждащо е това определение, което препятства развитието на производството и съответно няма такъв характер определение, което не лишава страната от друг ред за защита. В случая частният жалбоподател нямал право на жалба срещу крайния акт – решението на съда по несъстоятелността, не била разгледана жалбата му от Върховния административен съд за пряк контрол на акта на УС на БНБ и той не разполагал с друга правна възможност за проверка на валидността и законосъобразността на административния акт.
С определение № 3725/02.04.15г. по адм.д.№ 3438/15г. на Върховния административен съд, 5-членен състав е оставено в сила определение № 363/13.01.15г. по адм.д.№ 14782/14г. на ВАС, VІІ отделение за оставяне без разглеждане на жалбата на [фирма] срещу решение № 138/06.11.14г. на УС на БНБ поради липса на правен интерес от обжалване. Така приетото разрешение от ВАС само по себе си не обуславя правен интерес за жалбоподателя да обжалва актовете на съда в производството по несъстоятелност. Инстанционният контрол на решенията и определенията на съда по молбата за откриване на производство по несъстоятелност е уреден в процесуалните норми на ГПК, които определят обжалваемите актове и легитимираните страни. Не са предвидени изключения, които да обвързват обжалването с упражняването или неупражняването на определени права на всяка от страните в друго производство или с регламентирано право на жалба срещу крайния съдебен акт. В настоящото частно производство е приложено решение № 664/22.04.15г. по т.д.н.№ 7549/14г. на СГС /невлязло в сила/, в мотивите на което е коментиран прекия, респ. косвения контрол на решение № 138/06.11.14г. Изложените съображения подлежат на проверка при обжалване на решението с оглед компетентността на съда за преценка на акта на УС на БНБ като предпоставка за откриване на производство по несъстоятелност на [фирма].
Частният жалбоподател поддържа, че определението на САС е незаконосъобразно, тъй като не отчита изискванията на европейското законодателство, конкретно на чл.72 от Директива 2013/36/ЕС и на Регламент № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници. Според чл.72 от Директивата е предвидено задължение на държавите – членки да осигурят достъп до съд за всяка мярка, взета съгласно законовите, подзаконовите и административни разпоредби. Оставянето без разглеждане от ВАС на подадените жалби от акционерите на [фирма] срещу решение № 138/06.11.14г. на УС на БНБ и ограничаването на косвения контрол на акта от СГС представлявали неправилно транспониране на Директива 2013/36/ЕС, поради което САС бил длъжен да приложи правилото на вертикално непряко действие на директивата и да тълкува националното право в съответствие с изискванията на общностното право. Частният жалбоподател поддържа, че са налице всички критерии за прилагане на прякото действие на чл.72 от Директивата – разпоредбата е ясна, прецизна и точна по смисъл, безусловна, срокът за имплементирането в националното законодателство е изтекъл и следва да се прилага пряко срещу държавата и публичноправните субекти.
Настоящият състав на ВКС намира, че доводите на частния жалбоподател относно задължението за осигуряване на достъп до съд при налагане на мерките по Директива 2013/36/ЕС, са основани на общностното право, но Директивата е транспонирана в българското законодателство – чл.151, ал.3 ЗКИ. Прекият контрол на административния акт е изчерпан и същият е влязъл в сила. Искането за проверката на валидността на акта по чл.17, ал.2 ГПК не е обвързано с конкретни възражения, а законосъобразността на акта, ако такава проверка е допустима, следва да се извърши със съдебно решение по същество на материален спор при наличието на предпоставките, посочени в процесуалната норма. В този смисъл не следва да се обсъжда евентуалното пряко действие на чл.72 от Директива 2013/36/ЕС и съответно същото да обуслови допустимостта на самостоятелно обжалване на определението на съда по несъстоятелността относно въведеното в процеса възражение.
Направеното доказателствено искане в частната жалба за прослушване на записа от съдебното заседание на 15.04.15г. на СГС бе обсъдено от състава на ВКС. Искането за събиране на доказателства и осъществяване на косвен контрол на административния акт са по правилността на определението на СГС, поради което не се обсъждат. Искането за спиране на производството по т.д.№ 7549/14г. на СГС е неоснователно, тъй като ВКС не разполага с правомощия да постанови спиране на изпълнение на решение на съда по несъстоятелността, което не и предмет на обжалване.
Особеното искане на частния жалбоподател за отправяне на преюдициално запитване до С. в Л. е основано на „заявените в молбите и становищата по делото съображения за извършване на косвен съдебен контрол върху валидността и законосъобразността на Решение № 138/14г. на УС на БНБ”.
Искания за отправяне на преюдициално запитване са правени пред СГС и САС и се отнасят до тълкуване на чл.72 от Директива 2013/36/ЕС, т.е дали разпоредбата на чл.19.1 от Д., чл.73 от Директива 2013/36/ЕС и чл.47 от Х. на основните права на ЕС и общият принцип на съюзното право за ефективна съдебна защита трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат забрана за упражняване на косвен съдебен контрол за законосъобразност на национален акт като решение № 138/14г. в рамките на дело за откриване на производство по несъстоятелност на банката – адресат на акта, когато прекият контрол за законосъобразност на този акт е могъл да бъде предизвикан единствено от лица, които са изцяло зависими от издателя на акта, както и националният съд, разглеждащ искането за откриване на производство по несъстоятелност, длъжен ли е да упражни косвен контрол за законосъобразност на акта.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките по чл.628 ГПК, тъй като поставеният въпрос е евентуално относим към допустимостта за осъществяване на контрол по чл.17, ал.2 ГПК, а в случая предмет на производството е единствено допустимостта на обжалване на определение на съда по несъстоятелността по разглеждане на делото. Приетото разрешение за недопустимост на частната въззвивна жалба, както и предвиденият инстанционен контрол на решението на съда по молбата за откриване на производство по несъстоятелност налагат извод за липса на основания за отправяне на запитване до Съда на Европейския съюз.
Разноски за производството не се дължат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1337/20.05.15г., постановено по ч.т.д.№ 1880/15г. от Софийския апелативен съд.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на [фирма], [населено място] за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на [фирма], [населено място] за спиране на производството по т.д.№ 7549/14г. по описа на СГС
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: