О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 484
Гр.София, 26.07.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети март през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
Като изслуша докладваното от съдия П. Хорозова т.д. № 105/2017 год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби, подадени от В. АД [населено място], представлявано от А. Д. К., чрез процесуалния пълномощник адв. Е.; и от П. О., [населено място], представлявано от С. П. Ж., чрез пълномощника адв.М. – трето лице – помагач на страната на първото дружество. Касационните жалби са насочени срещу решение № 274 от 26.08.2016 г. по в.гр.д. № 430/2015 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 166 от 26.03.2015 г. по т.д. № 16/2012 г. на Пловдивския окръжен съд. С последното, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, е прието за установено между страните, че [фирма] дължи на [фирма] следните суми по сключен договор за инвестиционен банков кредит № LD [ЕГН] от 22.02.2008 г. и Анекс № 1 от 29.12.2009 г.: сумата от 1 891 201.06 лв. – дължима и неизплатена главница, ведно със законната лихва от 03.08.2011 г. до окончателното плащане; сумата от 188 672.79 лв. – неизплатени договорни лихви за периода от 22.03.2010 г. до 02.08.2011 г.; сумата от 95 122.08 лв. – неизплатени наказателни лихви за периода от 23.03.2010 г. до 02.08.2011 г. и сумата от 12 680 лв. – неизплатени такси по обслужване на кредита.
Касационните жалби са допустими – изхождат от легитимирани лица, насочени са против подлежащ на касационно обжалване въззивен акт и са депозирани в преклузивния срок по чл.283 ГПК.
В тях се навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на съдопроизводствените правила. Твърди се, съдът е работил при непълнота на доказателствата, което е обусловило и неправилните му крайни изводи. По подробно изложени съображения в този смисъл, касаторите молят за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Пловдивския апелативен съд.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към всяка от жалбите се поддържа, че са налице допълнителните предпоставки за достъп до касация по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК – противоречие с ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т.9, но същевременно нито един от двамата касатори не формулира конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да е разрешен от въззивния съд и да е обусловил изхода на делото. Изложенията съдържат оплаквания по същество, допълващи основанията за касация, изложени в касационните жалби.
В срока по чл.287, ал.1 ГПК ответникът по касация – [фирма] [населено място], чрез процесуалния си пълномощник – ю.к. В., е представил отговори, в които поддържа, че касационните жалби не следва да бъдат разглеждани по същество, тъй като не са налице общите и факултативни основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. Евентуално изразява и становище за неоснователност на жалбите.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид становищата на страните чл. 280, ал. 1 ГПК и данните по делото, приема следното:
Съгласно т.1 от ТР № 1/2009 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, а може само да го уточни и конкретизира, както и не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение.
В случая в изложението не е направено разграничение между основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК и основанията за касиране по чл. 281 ГПК. Последните не могат да бъдат съобразявани от съда в етапа на селекция на касационните жалби. В резултат на това липсва формулиран правен въпрос, съответно с указанията в т.1 от цитираното тълкувателно решение, което препятства допускането на обжалваното решение до касация.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 274 от 26.08.2016 г. по в.гр.д. № 430/2015г. на Пловдивския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: