О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 484
Гр. С., 16.07.2018 год.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на девети май през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
Като изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова
т.д. № 211/2018 г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община], чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 2050 от 25.09.2017 г. по в.т.д. № 665/2017 г. на Софийски апелативен съд, ТО, V-ти състав, с което е потвърдено решение № 7038 от 08.09.2016 г. по гр.д. № 16776/2013 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, І-21 състав. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от касатора против Министерството на околната среда и водите [населено място] иск по чл.79 ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 379 431 лв. – неизплатена, поради наложена финансова корекция, част от безвъзмездна финансова помощ, дължима по договор № DIR-522114-C001 за предоставяне на БФП по оперативна програма „Околна среда” /2007 – 2013/ по проект – „Изграждане на регионална система за управление на отпадъци в регион Б.” по приоритетна ос 2 – „Подобряване и развитие на инфраструктурата за третиране на отпадъци”.
В жалбата се съдържат оплаквания, че решението е неправилно на всички основания, посочени в чл.281 т.3 ГПК, подробно обосновани. Твърди се, че налагането на финансовата корекция в размер на исковата сума е станало в противоречие със закона, доколкото е обективирано в писмо, което няма белезите на индивидуален административен акт. Следователно, съдържащото се в него изявление е нищожно и не може да породи правни последици, а изводите на въззивния съд в противния смисъл са незаконосъобразни и необосновани. Оспорва се и преценката на съда по основанието и размера на финансовата корекция, доколкото тя касае формални нарушения, които не водят до финансови загуби. По тези съображения се моли обжалваното решение да бъде отменено и да се постанови друго по същество, с което предявеният иск да бъде изцяло уважен, ведно със сторените по делото разноски.
Искането за допускане на касационно обжалване е основано на следните правни въпроси, зададени в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК: 1/ Възможно ли е законосъобразно налагане на финансова корекция във връзка с изпълнение на сключен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ /ДПБФП/, без да бъде издаден индивидуален административен акт във форма и съдържание, съобразно АПК; 2/ Следва ли да се направи от гражданския съд преценка за законосъобразност според правилата на административното производство на волеизявление за налагане на финансова корекция по ДПБФП, направено преди влизане в зила на ЗУСЕСИФ; 3/ При констатирана липса на законосъобразен акт за налагане на финансова корекция, как следва да процедира гражданският съд при заварено висящо гражданско производство по дело с предмет чл.79 ЗЗД за изпълнение на сключен ДПБФП, преди влизане в сила на ЗУСЕСИФ; Дали следва делото да бъде решено, като се вземе предвид липсата на валидно правно основание за изменение на условията по договора, или преписката следва да се върне за произнасяне на административния орган в съответната законна форма.
Ответникът по касационната жалба – Министерството на околната среда и водите, не е подал писмен отговор в срока по чл.287 ал.1 ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение намира, че касационната жалба е редовна, както и допустима – подадена е в преклузивния срок по чл.283 ГПК, от легитимирана страна, против подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд.
По поставените в касационната жалба въпроси съставът на въззивния съд е приел, че процесните правоотношения са възникнали и са се развили /и съответно финансовата корекция е била наложена/ преди приемането и влизането в сила на ЗУСЕСИФ, като исковото производство е образувано също преди влизане в сила на закона. Поради това и съобразно § 10 ал.3 ДР на ЗУСЕСИФ, спорът е гражданскоправен, а не административноправен такъв, и се разглежда по настоящия съдопроизводствен ред. По тази причина е посочил, че основанията за действителността на изявленията на страните във връзка с изпълнението на договора следва да се преценяват именно на гражданскоправната плоскост, вкл. относно законоустановената им форма. С горните мотиви е отречена основателността на оплакванията на ищеца, че актът на УО по налагането на процесната финансова корекция следвало по императивно нормативно изискване да разкрива непременно белезите на ИАА /в който случай същият би подлежал на оспорване по административноправен, а не по гражданскоправен ред/, а неналичието на такъв по необходимост и непоправимо опорочавало налагането на самата финансова корекция. За неоснователно е счетено и второто оплакване на ищеца във въззивната му жалба, свързано с немотивиране от страна на ответника на размера на наложената корекция, респективно за нейната несъответност на вида и тежестта на нарушението, за което са изложени подробни съображения, но по тях не са формулирани правни въпроси от страна на касатора.
Настоящият съдебен състав намира, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, т.к. не се установяват поддържаните допълнителните предпоставки за достъп до касация по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
По въпросите за преценката на действителността и основателността на изявлението за определяне и налагане на финансова корекция в случаите, когато споровете се разглеждат от гражданския съд, е налице трайно установена и безпротиворечива практика на ВКС и съдилищата, на която обжалваното решение съответства. Касаторът не обосновава успешно хипотеза, налагаща преосмисляне или промяна на тази съдебна практика, съобразно задължителните указания, дадени с ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, т.4. До влизане в сила на ЗУСЕСИФ имаше непълна, несинхронизирана и неясна правна регламентация, както и противоречива практика на ВАС по въпроса, дали актовете на управляващия орган за налагане на финансова корекция или отказ за верифициране на суми по договори за безвъзмездна финансова помощ в изпълнение на оперативните програми, съфинансирани от Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд, представляват индивидуални административни актове и дали те подлежат на контрол за законосъобразност от административния съд. Именно с оглед това съществено противоречие с преходната разпоредба на § 10 от ЗУСЕСИФ се постанови, че е възможно споровете, заварени от закона, да бъдат разрешавани както като гражданскоправни, така и като административноправни, в зависимост от предприетия ред на защита, който предопределя и приложимите правни норми – на гражданското или административното право, в какъвто смисъл са изводите и във въззивното решение.
По изложените съображения, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 2050 от 25.09.2017 г. по в.т.д. № 665/2017 г. на Софийския апелативен съд, ТО, V състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: