4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 484
[населено място], 28.11.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на осемнадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Николова ч. т. д. №2085 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на К. И. Т. срещу определение №271/20.06.2018г. по ч.т.д.№300/18г. на Пловдивски апелативен съд, ТО. С него е потвърдено определение от 01.03.2018г. по т.д.№110/2018г. на Пловдивски окръжен съд, с което е отказано освобождаването на жалбоподателя от заплащане на държавна такса по предявения от него частичен иск.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК. Поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС на РБ по следните въпроси, които са обусловили правните му изводи: 1.Фактът, че молителят осъществява търговска дейност достатъчно обстоятелство ли е за оставяне без уважение искането за освобождаване от държавна такса, когато от събраните доказателства по делото е видно, че доходите, които страната реализира от търговската си дейност, са в размер, който не води до извод за наличие на достатъчно средства за заплащането на държавната такса? 2. Следва ли преценката за освобождаване от заплащане на държавна такса да бъде извършвана на основата на предположение за възможността лицето да полага труд и да реализира доход, както и за наличието на приходи от осъществявана търговска дейност при наличието на изрично изявление в декларацията, че такива доходи лицето не получава? Излага доводи, че въззивният съд не е взел предвид всички подлежащи на проверка обстоятелства, като не е съобразил, че притежаваните от жалбоподателя недвижими имоти – две жилищни сгради в имота в [населено място], са недовършени обекти и са ипотекирани в полза на „Финансова компания К и К“ ООД. Поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по поставените въпроси в противоречие с постановените по реда на чл.274 ал.3 от ГПК определение №211 от 18.05.2010г. по ч.гр.д. №207/2010г. на ВКС, ГК, ІІ г.о., в което се приема, че самият факт, че молителката осъществява търговска дейност като едноличен търговец не е основание за оставяне без уважение искането за освобождаване от държавна такса, а относимите обстоятелства са доходите, които страната е реализирала под формата на печалба от търговската си дейност. Поддържа също, че съдът е допуснал отклонение от практиката, формирана с определение №686 от 12.12.2014г. по ч.гр.д. №7091/2014г. на ВКС, ГК, І г.о., определение №811 от 12.11.2014г. по ч.гр.д. №6447/2014г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о. и определение №66 от 12.02.2016г. по ч.гр.д. №136/2016г. на ВКС, ГК, ІІ г.о., в които се приема, че е недопустимо съдът да откаже освобождаване от внасяне на такса, мотивирайки отказа си с предположение за възможността лицето да полага труд и да реализира доходи.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отд. констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274 ал.3 т.1 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275 ал.1 от ГПК.
Производството по т.д. №110/2018г. на Пловдивски окръжен съд е образувано по предявен от К. И. Т. срещу „Легис“ ООД, [населено място], Стойка С. Д. и И. С. Д., частичен иск с правно основание чл.422 от ГПК за сумата от 100 000 евро, за част от сума в размер на 940 000 евро, съставляваща задължение по запис на заповед от 20.01.2015г. Ищецът е поискал освобождаване от държавна такса. По делото е представена декларация за семейно и материално състояние на К. Т., в която същият е посочил, че притежава пет недвижими имота: УПИ ІХ – 203 от кв.46 по плана на кв.“Капана, [населено място], / в декларацията е посочено, че имотът е застроен, като ищецът е титуляр на правото на собственост само върху мястото и не може да реализира никакви приходи от него/, склад с площ от 25,50 кв.м. в сградата, построена в УПИ ІХ – 203, както и поземлен имот с площ 1000 кв.м., в [населено място], община Несебър, област Бургас, с построени в него две недовършени еднофамилни жилищни сгради с площ от 41 и 42 кв.м. В декларацията си ищецът е посочил, че не притежава моторни превозни средства и не получава доходи от свободни професии, наеми, хонорари или други дейности. С определение от 01.03.2018г. по т.д. №110/2018г. на Пловдивски окръжен съд, е отказано освобождаването на ищеца от държавна такса. За да потвърди определението на първоинстанционния съд, Пловдивски апелативен съд е приел, че данните в декларацията на ищеца за притежаваните от него пет недвижими имота разкриват добро имуществено състояние.
Настоящият състав на ВКС, ТК, I отд., намира, че въпросите, поставени в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, са обуславящи за изхода на спора, доколкото касаят правомощията и задълженията на съда при преценката на предпоставките за освобождаване на страните в производството от такси и разноски. Частният касационен жалбоподател обаче не обосновава наличието на допълнителното основание по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК /ред.ДВ бр.47/2009г./. По въпроса относно предпоставките за уважаване на искането за освобождаване от заплащане на държавна такса и доказателствата, с които те се установяват, е налице задължителна практика на ВКС, обективирана в посочените от частния жалбоподател определения на ВКС на РБ, както и в служебно известните на настоящия състав определение №206/17.05.2013г. по ч.гр.д.№2434/2013г. на ВКС, ГК, ІІ г.о., определение №612/12.08.2010г. по ч.т.д. №564/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., определение №318/12.07.2012г. по ч.гр.д. №293/2012г. на ВКС, ГК, ІІ г.о., определение №40/01.02.2012г. по ч.гр.д.№22/2012г. на ВКС, ГК, ІІ г.о., определение №5/09.01.2014г. по ч.гр.д.№7695/13г. на ВКС, ГК, І г.о. и редица други. Съгласно тази постоянна практика на ВКС, по молба на страната за освобождаване от държавна такса на основание чл.83 ал.2 от ГПК съдът следва да извърши преценка налице ли са предпоставки за освобождаване на молителя от внасяне на държавна такса въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословното му състояние, трудова заетост и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса за производството по делото. Въз основа на представените от страната доказателства, съдът следва да прецени дали същата разполага с достатъчно средства към момента на искането, като съобрази данните от представена декларация за имуществено състояние и ги съпостави с цената на иска/исковете и пълния размер на дължимата държавна такса. В определение № 369 от 17.05.2013г. по ч.т.д.№2110/2013г., на ВКС, ТК, ІІ т.о. и определение №285 от 15.07.2012г. по ч.гр.д.№22/2012г., на ВКС, ГК, ІІ г.о., се приема, че преценката не може да бъде извършвана на основата на предположение за възможността лицето да полага труд и да реализира доход, както и за наличието на приходи от осъществявана търговска дейност при наличието на изрично изявление в декларацията, че лицето не получава такива доходи.
Съставът на Пловдивски апелативен съд е съобразил практиката на ВКС, като при проверката на имущественото състояние на частния жалбоподател – ищец в производството, е взел предвид всички обстоятелства, обявени в подадената от него декларация за семейно и материално състояние. Въз основа на тях е преценил възможността му за заплащане на дължимата такса по предявения иск. Съдът не е обосновал извода си за неоснователност на молбата по чл.83 ал.2 от ГПК с възможността за бъдещи приходи от трудова дейност на жалбоподателя, нито с потенциалните приходи от търговска дейност на дружеството, на което той е едноличен собственик на капитала, а с това, че притежаваните от К. Т. пет броя недвижими имоти – в центъра на [населено място] и в курортно селище Кошарите, са белег на добро имуществено състояние. Съдът е коментирал и представените с частната жалба доказателства – счетоводен баланс на „Ню Уинд“ ЕООД за 2016г. и годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО, но е счел, че липсата на печалба от упражняваната от дружеството търговска дейност не променя извода за наличието на достатъчно имущество у молителя, позволяващо той да внесе дължимата от него държавна такса.
С оглед на това твърдяното от частния касационен жалбоподател отклонение от задължителната практика на ВКС се явява недоказано. По изложените съображения настоящият състав приема, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на определение №271/20.
)06.2018г. по ч.т.д. №300/18г. на Пловдивски апелативен съд, ТО
+/Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №271/20.06.2018г. по ч.т.д. №300/18г. на Пловдивски апелативен съд, ТО. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.