О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№484
София, 11.06.2010 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на тридесет и първи май през две хиляди и десета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 112 по описа за 2010 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от Д. С. Г. от гр. К. чрез процесуалния си пълномощник адв. Цв. М. срещу въззивно решение № 277/09.10.2009 г. по в. гр. д. № 335/2009 г. на С. окръжен съд, с което на основание чл. 271, ал. 1 ГПК е отменено първоинстанционното решение № 235/07.04.2009 г. по гр. д. № 891/2008 г. на Районен съд, гр. К. и е постановено друго решение, с което е отхвърлен отрицателния установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК срещу Д. В. В. от с. Р., общ. Казанлък.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
В касационната жалба се съдържа кратко изложение на основанията, свързани с допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Релевира се, че във въззивното решение съдът се е произнесъл по правния въпрос за възможността/невъзможността за конвертиране на ЗЗ в разписка за получени парични суми, при положение, че основанието за нищожност на менителничния ефект е липсата на волеизявление. Твърди се, че има само едно постановено решение от ВКС № 557/26.06.2007 г., в което решение се коментирала липсата на дата на записа на заповед. Сочи се и неправилно разпределение на доказателствената тежест в процеса, предвид установяването на отрицателни факти.
Ответникът по касационната жалба не заявява становище за недопустимост и за неоснователност.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима /с оглед изискванията за редовност/ – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
С постановеното от С. окръжен съд е прието, че отрицателният установителен иск, квалифициран от съдилищата по чл. 124 ГПК, предявен от Д. С. Г. от гр. К. срещу Д. В. В. от с. Р. е неоснователен, тъй като при нередовност на записа на заповед, последният в качеството си на документ би могъл да има доказателствено значение за съществуването на каузално правоотношение между страните или на разписка за изпълнение. Съдът е счел, че в конкретния случай е налице договорна връзка по повод паричен заем за 4 000 щ. д. и 3 000 лв., отчитайки, че записът на заповед няма менителничен ефект, поради отсъствие на реквизита по чл. 535, т. 2 ТЗ, но има правната характеристика на разписка, удостоверяваща получаване на сумите от ищеца, посочен като нейн издател.
Настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Жалбоподателят е дефинирал общото основание за селектиране на касационната жалба, т. е. посочения от него правен въпрос е от значение за изхода на конкретното дело, но същият нито е бил разрешен в противоречие с практиката на ВКС, нито са налице предпоставките по т. 3 на чл. 280 ал. 1 ГПК.
Въззивният съд не се е отклонил от трайната практика на ВС, обективирана и в цитираното решение, нито от практиката, формирана по новия процесуален ред на чл. 290 ГПК – Решение № 141/08.03.2010 г. по т. д. № 798/2008 г. на ВКС, ТК ІІ отделение и Решение № 41/22.04.2010 г. по т. д. № 575/2009 г. на ВКС, ТК ІІ т. о. Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, независимо от процесуалното качество /ищец или ответник/ при предявяване на установителния иск по чл. 124 ГПК кредиторът следва да докаже факта, от който произтича вземането му, а длъжникът – възраженията си срещу вземането, като във всички случаи в исковия процес страните следва да изчерпят всички свои доводи и възражения в подкрепа или срещу изпълняемото право. Съобразно решение № 195/30.11.2009 г. по т. д. № 299/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК при отсъствие на реквизит по чл. 535, т. 2 ТЗ /каквато е и хипотезата по настоящото дело/ е допустимо установяване на каузално правоотношение, свързано с договор за заем. В подобен смисъл са и мотивите на Решение № 78/17.07.2009 г. по т. д. № 29/2009 г., постановено по реда на чл. 290 ГПК, в което съдът е посочил правната същност на разписката като документ, обективиращ предаването на вещи, когато характер на разписка има нередовен или недействителен запис на заповед.
Бланкетното позоваване на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не обосновава приложно поле на касационно обжалване на това основание, тъй като жалбоподателят не е посочил по какъв начин правният въпрос, поставен от него е релевантен едновременно и за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото въобще. Преценката предпоставя, че този въпрос е най-малкото съществен, т. е., че той има значимост, надхвърляща рамките на конкретния казус, а също, и че по сходните на него случаи, няма съдебна практика или ако има такава, то тя е изгубила междувременно своята актуалност и затова следва да бъде изоставена или пък се поставя въпрос за запълване празнота в нормативната уредба. Затова и простото маркиране на текста на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не се квалифицира като основание за допускане на касационно обжалване, съобразно законодателното разрешение за факултативност на касационния контрол, предвид функциите на касационния съд като инстанция по проверка на правилното прилагане на правото, а не на фактите по конкретния правен спор.
Останалите, изложени в касационната жалба аргументи, са свързани с правилността на въззивното решение и не би могло да се преценяват по реда на чл. 288 ГПК.
Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 277/09.10.2009 г. по в. гр. д. № 335/2009 г. на Окръжен съд гр. С..
О. не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: