О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 484
София, 16.07.2009 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на десети юли през две хиляди и девета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 265 по описа за 2009 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на И. Г. Т. и М. И. Т. срещу Решение № 2 от 26.01.2009 год. по гр.д. № 1958/2008 год. на Софийския апелативен съд.
С него, произнасяйки се по жалбата на ответника по иска „С. Франс А. ;АД и третото лице помагач на ответника „ДЗИ О. застраховане“АД, въззивният съд е отменил решението от 05.06.2008 год. по гр.д. № 1380/2006 год. на Софийския градски съд с което са били уважени на основание чл.50 ЗЗД субективно съединените искове на И. и М. Т. за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие смъртта на сина им в резултат на ПТП от 29.07.2002 год. Вина за пътно-транспортното произшествие има водачът на л.а. „Пежо- Б. ; С. А. ос. Исковете са насочени срещу „С. Франс А. ; имащ качеството на лизингодател по отношение на лекия автомобил. Като свои трети лица помагачи ответникът е привлякъл виновния водач, неговия работодател „Интеркар-3000″О. , имащ качеството на лизингополучател по отношение на увреждащия автомобил, както и „ДЗИ О. застраховане“АД при който този автомобил е застрахован. Последователно подържаната теза на процесуалния представител на ищците е, че отговорността на лизингодателя следва да бъде ангажирана на основание чл.50 ЗЗД, като в първоинстанционното производство е направил и искане за солидарно осъждане на ответника и третите лица помагачи.
Първоинстанционният съд е уважил частично субективно съединените искове за неимуществени вреди – до размера на 40000 лв. за всеки един от ищците. Квалифицирал е исковете, като такива по чл.50 ЗЗД. Сезиран с въззивната жалба на „С. Франс А. ;АД и „ДЗИ О. застраховане“АД в частта с която исковете са уважени, Софийският апелативен съд е счел, че липсва основание за ангажиране отговорността на лизингодателя на основание чл.50 ЗЗД. Поради това е отменил решението и е отхвърлил предявените искове.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, процесуалният представител на ищците е посочил, че подържа основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Обосновката си за допускане на касационно обжалване, основава на тезата, че е „крайно време да бъде създадена практика на ВКС с която лизингодателите на вещи също да започнат да отговарят за вреди причинени от тези вещи, вследствие виновното поведение на лицата, на които те са били поверени за управление или ползване“.
В представени по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК писмени отговори „С. Франс А. ;АД и „ДЗИ О. застраховане“АД изразяват становище, че не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационен контрол.
Становището на настоящия съдебен състав, че липсва законово основание за допускане на касационно обжалване произтича от следното:
Основанието по т.3 ГПК не е налице поради обстоятелството, че такава практика не може да бъде създадена поради пълното противоречие със закона. Тезата на процесуалния представител на касаторите се дължи на неразбиране на правната характеристика на иска с правно основание чл.50 ЗЗД, а очевидно и на исковете с правно основание чл.45 ЗЗД и чл.49 вр.чл.45 ЗЗД, доколкото аргументите произтичат от смесването на трите иска и липсата на разграничение между понятията „вреди от вещи“ и „вреди, произтичащи от виновното поведение на лица при употребата на вещи“. Не съставлява развитие на правото по смисъла на чл.280 ал.1 т.3 ГПК извращаването на основни законови конструкции за да може по реда на касационния контрол да бъде саниран зле предявен и зле воден от процесуалния представител на страната процес. Не сме изправени пред хипотезата произнасянето на ВКС да би допринесло за точното прилагане на закона, доколкото практиката по прилагането на чл.50 ЗЗД е безпротиворечива, като ще следва да се отбележи и това, че ако исковете бяха насочени срещу който и да било от третите лица помагачи – по чл.45 ЗЗД за А. , по чл.49 вр.чл.45 ЗЗД за „Интеркар-3000″О. или чл.407 ал.1 (отм.) ТЗ за „ДЗИ- О. застраховане“, резултатът би бил друг. Произнасянето от ВКС по същество по иск с неправилна правна квалификация срещу нелегитимиран ответник не би допринесло нито за точното прилагане на закона, нито за развитието на правото.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 2 от 26.01.2009 год. по гр.д. № 1958/2008 год. на Софийския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.