О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 485
гр.София 30. 12. 2008 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и девети декември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
ч.гражданско дело под № 2229/2008 година
Производство по чл.288 ГПК.
Обжалвано е определение № 7* постановено на 30.07.2008 г. по в.гр.д. № 3051/2008 г. на Софийския градски съд, с което е оставено в сила определение от 07.04.2008 г. на Софийския районен съд, 69 състав за прекратяване производството по гр.д. № 8728/2008 г. на основание чл.100, ал.1 ГПК /отм./ във връзка с § 2, ал1 и § 61 ПЗР на ГПК, поради недопустимост на иска за определяне на трудово възнаграждение, тъй като е неподведомствен на съдилищата.
Недоволен от определението е касаторът /ищец по спора/ С. Д. П. от гр. С., представляван от адвокат Д от САК, който го обжалва в срока по чл.275, ал.1 ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване, тъй като определенията на първата и въззивна инстанция са в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, а допуснатите нарушения на съдопроизводствени правила и необосноваността са от значение за точното прилагане на закона.
Ответникът по частната жалба – „БДЖ” Е. със седалище гр. С. не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение като констатира, че определението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно определение за прекратяване на производството по делото, намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Касационно обжалване не следва да се допусне, макар разрешеният от въззивния съд въпрос за допустимост на иск за определяне на трудово възнаграждение да е съществен.
В изложението по чл.284, ал.3,т.1 ГПК не е посочено изрично какво е значението на посочения съществен въпрос, не от общия му смисъл може да се направи извод, че касаторът му придава значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Повдигнатият въпрос обаче няма такова значение, тъй като по него има трайно установена съдебна практика, че определянето на трудово възнаграждение от преминаване в длъжност от „специалист първа степен към отдел” на „експерт” е извън компетенциите на съдилищата. В изложението не са посочени сериозни аргументи тази трайно установена съдебна практика да е погрешна или да се нуждае от корекции поради промени в действащото законодателство и КТ.
Посоченият процесуален въпрос – липса на указания по чл.98-100 ГПК /отм./ с приложена практика: ТР № 1* от 11.11.1954 г. на ОСГК на Върховния съд и незаверено копие, че е влязло в сила определение от 26.04.2006 г. по ч.гр.д. № 313/2006 г. на Пловдивския апелативен съд не е съществен – отделен е въпросът, че не е обосновано и мотивирано кои въпроси са съществените, какво точно е противоречието с практиката на Върховния касационен съд и съдилищата, съответно какво е значението им за точното прилагане на закона и развитието на правото – чл.284, ал.3, т.1 и чл.280 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 7* постановено на 30.07.2008 г. по в.ч.гр.д. № 3051/2008 г. по описа на Софийския градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: