3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 485
София, 05.07.2013 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на първи юли две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 2527/2013 година
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 2561 от 11.02.2013 г. по гр. д. № 14522/2012 г. на Софийски градски съд, VІ-11 състав, с което е оставена без разглеждане подадената от същото дружество частна жалба срещу заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 29.11.2010 г. по ч. гр. д. № 14 260/2012 г. на СРС, 43 състав.
Частният жалбоподател моли за отмяна на обжалваното определение като неправилно. Изразява несъгласие с извода за недопустимост на подадената от него частна жалба по чл. 419 ГПК с твърдението, че е изпълнил указанията на въззивния съд за уточняването й, както и че изрични указания във връзка с приложимостта на чл. 423 ГПК не са му давани, а отделно от това не е съобразен фактът на подадено в срок възражение по чл. 423 ГПК.
В изложение по чл. 284, ал.3, т. 1 ГПК частният жалбоподател е развил подробни съображения във връзка с допускането на касационното обжалване на въззивното определение, като твърди, че са налице всички предвидени в чл. 280, ал.1, т. 1 – 3 ГПК основания.
Ответникът по частната жалба – [фирма], [населено място] – моли за оставяне на същата без уважение като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор от 10.06.2013 г.
Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото и заявените от страните становища, приема следното:
Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е и основателна.
Преди всичко, следва да се отбележи, че доколкото предмет на обжалване е акт, с който се прегражда развитието на делото, т. е. осуетява се разглеждането по същество на въззивната частна жалба, в случая е налице хипотезата на чл. 274, ал. 1, т.1, изр. 1 ГПК, а не хипотезата на чл. 274, ал. 3 ГПК. Ето защо, допускането на касационното обжалване не е обвързано с предпоставките, визирани в чл. 280, ал. 1 ГПК. Поради това, дадените в тази връзка от СГС указания са неправилни и изложените в изпълнение на същите съображения от частния жалбоподател не следва да бъдат обсъждани.
По основателността на частната жалба:
За да остави без разглеждане подадената от [фирма], [населено място] частна жалба срещу заповед за изпълнение от 29.11.2010 г. по ч. гр. д. № 14 260/2012 г. на СРС, 43 състав, въззивният съд е счел същата за недопустима, тъй като е насочена срещу акт, неподлежащ на обжалване по реда на чл. 419 ГПК, доколкото заповедта за изпълнение е издадена по реда на чл. 410 ГПК и не съдържа в себе си разпореждане за незабавно изпълнение. Преценката на решаващия състав, че в случая се касае за жалба по чл. 419 ГПК, е обоснована с изричното уточнение в тази насока, направено от частния жалбоподател по повод дадените му указания, като е съобразена и липсата на конкретни искания във връзка с приложимостта на чл. 423 ГПК.
Определението е неправилно.
При преценката относно предмета и съответно относно допустимостта на подадената от [фирма], [населено място] частна жалба въззивният съд, изхождайки от изложените в нея обстоятелства и противоречието им с петитума на същата, с разпореждане от 12.11.2012 г. е указал на страната да уточни отправеното до съда искане и да заяви дали се касае за такова по чл. 423 ГПК. Това принципно правилно указание не е съобщено прецизно на частния жалбоподател. Видно от приложеното по делото съобщение от 14.11.2012 г., в същото погрешно е вписано указание за уточняване на частната жалба в смисъл дали „се прави искане по чл. 123 ГПК”, а не по чл. 423 ГПК, каквото в действителност е указанието на въззивния съд. С оглед на това, основателно е оплакването на дружеството-настоящ жалбоподател, че не е бил уведомен за указанията във връзка с чл. 423 ГПК, поради което съдът неправилно е счел същите за неизпълнени.
Ето защо, обжалваното определение следва да бъде отменено и делото – върнато на Софийски градски съд за разглеждане на частната жалба. При произнасянето си по същата решаващият състав следва да вземе предвид и факта, че от страна на частния жалбоподател е депозирано възражение по чл. 414 ГПК /приложено към молбата му от 13.09.2012г. по ч. гр. д. № 14 260/2012 г. на СРС, 43 състав/, както и възражение по чл. 423 ГПК /вх. № 91 758 от 13.09.2012 г. по описа на Софийски градски съд/, за което липсват данни дали е образувано в отделно производство и съответно разгледано.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 2561 от 11.02.2013 г. по гр. д. № 14522/2012 г. на Софийски градски съд, VІ-11 състав.
ВРЪЩА делото на същия съд за разглеждане на частната жалба.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: