О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 485
Гр. София, 07.08. 2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на 17.07.2018 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
Като изслуша докладваното от съдия П. ХОРОЗОВА
Ч. т. д. № 953/2018 г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по постъпила частна касационна жалба от ЗАХАРЕН КОМБИНАТ – ПЛОВДИВ АД, [населено място], чрез процесуалния му пълномощник, срещу определение № 19/03.01.2018 г., постановено по ч. т. д. № 5905/2017 г. на АС – София, ГО, І състав, с което е оставена без уважение частна жалба против определение от 13.07.2017 г. по т. д. № 698/2017 г. по описа на СГС, ТО, VІ-10 състав за прекратяване на производството по делото, на основание чл.130 ГПК. В частната жалба се съдържат оплаквания, че определението е неправилно, поради нарушаване на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Оспорва се направеното от въззивния съд тълкуване на понятието „действителен притежател на търговска марка”, както и основаните на него изводи, че ищецът не притежава активна легитимация за предявяване на иск по чл.124 ал.4 ГПК вр. чл.26 ал.3 т.4 ЗМГО. По подробно изложени съображения в посочения смисъл се моли обжалваното определение да бъде отменено.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се поддържа наличието на предпоставките на чл.280 ал.1 т.3 и ал.2 ГПК. В първата хипотеза са формулирани следните правни въпроси: 1. Активно легитимирано ли е по иска с правно основание чл.26 ал.3 т.4 ЗМГО и има ли качеството „действителен притежател на марката” по смисъла на чл.26 ал.5 т.2 ЗМГО лицето, което е регистрирало по-ранна марка и е използвало фактически същия знак в търговската си дейност и преди регистрацията на марката в Патентно ведомство; 2. Наличието на качеството „действителен притежател на марката” абсолютна процесуална предпоставка ли е за допустимостта на иска или следва да бъде преценявано по съществото на спора с оглед неговата основателност; 3. Понятието „действителен притежател на марката” по смисъла на чл.26 ал.5 т.2 ЗМГО идентично ли е с понятието „притежател на правото на марката” и регистрирал същата по надлежния ред, предвиден в ЗМГО; 4. Следва ли понятието „действителен притежател на марката” по смисъла на чл.26 ал.5 т.2 ЗМГО да бъде схващано като абсолютна процесуална предпоставка за активната процесуална легитимация по иск с правно основание чл.26 ал.3 т.4 ЗМГО във връзка с чл.124 ГПК, или то следва да се схваща като предпоставка, обосноваваща активната легитимация за подаване на искане по административен ред пред Патентно ведомство. Относно втората хипотеза по чл.280 ал.2 ГПК повторно се излагат наведените вече в частната жалба касационни основания.
В срока по чл.276 ал.1 ГПК насрещната страна – ПОБЕДА АД [населено място], чрез процесуалния си пълномощник, е представила писмен отговор против частната жалба и такъв против изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК със становище за тяхната неоснователност.
За да се произнесе, съставът на Върховния касационен съд, ТК, второ отделение съобрази следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – насочена е против подлежащ на касационно обжалване акт на въззивен съд, изхожда от легитимирана страна и е депозирана в срока по чл.275 ал.1 ГПК.
Не се установяват основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по чл.280 ал.2 ГПК. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касация, е необходимо неправилността да е съществена до степен, че същата да може да бъде констатирана пряко от съдържанието на акта, без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличие или липса на нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност, очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост /грубо нарушение на правилата на формалната логика/ и не се идентифицира с основанията за касационно обжалване по чл.281 т.3 ГПК, поради което и не може да бъде обоснована с тях, както е в случая.
Понятието „действителен притежател на марката”, употребено в разпоредбата на чл.26 ал.5 т.2 ЗМГО, е изяснено по тълкувателен път с решение по реда на чл.290 ГПК на ВКС, ТК, І т.о. по т.д.№ 370/2017 г., постановено след подаване на частната касационна жалба, разрешението по което се споделя и от настоящия съдебен състав. С решението се изясняват и релевантните за настоящия спор правни въпроси. Според дадения от ВКС отговор, тълкуваното понятие не е идентично с понятието „собственик на марката”, придобил права върху нея чрез регистрацията й по надлежния ред, а следва да бъде разбирано в смисъл на правен субект, който реално /фактически/ ползва в търговската си дейност за обозначаване на негови стоки или услуги знак, идентичен или сходен на заявения такъв за регистрация като търговска марка от лицето по чл.26 ал.3 т.4 ЗМГО. Становището на въззивния съд по този въпрос не се отклонява по същество от даденото разрешение, поради което по поставените в този смисъл правни въпроси не се доказва претендираното от частния жалбоподател допълнително основание за допускане на исканото обжалване. По-нататък в цитираното решение ВКС е дал отговор и на въпроса относно допустимостта на иска, предявен на основание чл.26 ал.3 т.4 ЗМГО. Прието е, че качеството „действителен притежател на марката”, изискуемо с оглед разпоредбата на чл.26 ал.5 т.2 ЗМГО, подлежи на доказване в производството по така предявения иск, като се има предвид, че допустимостта му се преценява с оглед нормата на чл.124 ал.1 вр. ал.4 изр.2 ГПК – наличие на правен интерес и надлежна процесуална легитимация, отнесени към специалните изисквания на ЗМГО. За да се приеме, че ищецът има правен интерес от предявяване на иск за недобросъвестност при заявяването на търговска марка, той следва да е обоснован в исковата молба с твърдения, че лицето е действителен притежател на права върху знак, който, в противоречие с добрите нрави и добросъвестната търговска практика, е заявен и регистриран от ответника като негова търговска марка. Посочено е, че правен интерес от воденето на този иск липсва, когато е налице твърдение за вече регистрирана предходно от ищеца търговска марка, т.к. последващо предоставената на ответника чрез регистрацията на същия или сходен знак за идентични или сходни стоки или услуги закрила би могла да бъде оспорена и преодоляна директно чрез административната процедура за заличаване поради извършването на регистрацията при наличие на относителните основания за отказ – чл.26 ал.3 т.1 ЗМГО.
Доколкото казаното е изцяло относимо към настоящия казус, не са налице и основанията на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, ТК, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 19/03.01.18 г., постановено по ч. т. д. № 5905/2017 г. на АС – София, ГО, І-ви състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: